Определение № 50011 от 31.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1874/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. и А. Начева Начева против решение № 279/28.04.2022 г., поправено с решение № 404/14.06.2022 г. по реда на чл.247 ГПК, постановени по т.д.№ 216/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от касаторите искове против Адвокатско дружество „ Добрев и Люцканов„ ,с правно основание чл. 68 ал. 3 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 26 ал. 4 от дружествения договор на Адвокатското дружество, за осъждане ответника да заплати на първия сумата от 25 848,75 лева, а на втората - сумата от 8 616,25 лева, ведно със законна лихва върху същите от предявяването на исковете до окончателното им изплащане, които суми съизмеряват дължима от дружеството и непогасена част от ликвидационния дял на всеки от касаторите - ищци, в качеството им на съдружници в същото и предвид прекратяване на това им качество. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – на чл. 269 пр. трето ГПК, поради произнасяне по доводи, относими към правилността, но невъведени с въззивната жалба. За последното се обосновават с обстоятелството, че приложимостта на съобразеното от първоинстанционния съд, като значимо за правния спор доказателство – решение на ОС на съдружниците от 23.11.2009 г., на което ищците се позовават, не е оспорена от ответника с изричен довод във въззивната жалба. Твърдят неправилност и поради постановяване на въззивния акт в противоречие с материалния закон – чл. 125 ал. 3 ТЗ, както и поради необоснованост. Оспорват обосноваността на изводите, че протоколът от 05.08.2013 г., възприет от съда с характер на спогодба, за окончателно уреждане отношенията между дружеството и напускащите съдружници, допуска тълкуване в смисъл ,че със спогодбата е уреден и въпроса с дължимите „ликвидационни“ дялове / следвайки терминологията на чл. 68 ЗАдв /, тъй като съдържащото се в нея решение за изготвяне на краен ликвидационен баланс към 30.09.2013 г. не се отнася за изготвянето на ликвидационен баланс, като база за определяне дяловете на напускащите съдружници, в съответствие с друго, ново, допълнително имущество, нито за заплащане на суми, конкретизирани по същия баланс, а за разпределение на финансовите резултати на съдружниците и разпределението на разходите за издръжка на офиса, при продълженото съвместно ползване и след прекратяване членството на ищците в дружеството, както и за разпределение на налични суми по разплащателни банкови сметки. Тези изводи касаторите намират в противоречие с действително изводимата воля на страните и в нарушение на чл. 20 ЗЗД. За последната се позовават на кумулативното съобразяване на съдържащите се в протокола от 05.08.2013 г. / възприет като спогодба / клаузи на т.1.2, 1.3, 1.4, 3.3 и 3.4, както и на приложенията към същия. Позовават се и на формираната сила на пресъдено нещо / СПН / на решението по т.д.№ 292/2015 г. на СГС, въз основа на същия протокол. С оглед тази СПН и ако би бил споделен извода на въззивния съд, споразумението от 05.08.2013 г. би се оказало без предмет, в противоречие с правната и житейска логика. Поддържат тезата си, че със споразумението е уговорено изготвянето и прилагането - за определяне ликвидационния дял на напускащите съдружници - на ликвидационен баланс към 30.09.2013 г., което не е в разрив с императивна разпоредба на закона, а и същият не е оспорен от ответника. Поддържат и тезата си, че визираното в протокола от 15.07.2013 г. / че страните - дружеството, респ. напускащите съдружници - нямат насрещни финансови задължения /, досежно термина „ финансови задължения „ не следва да се възприема като признание и за издължени ликвидационни дялове, т.е. следва да се тълкува стеснително. Дори да се приеме противното, с протокола от 05.08.2013г. по същество се преуреждат отношенията по повод ликвидационния дял на напускащите съдружници, което е и логично, доколкото споразумение, че не се дължи ликвидационен дял би било нищожно, поради противоречие с чл. 68 ал. 3 ЗАдв.и чл. 125 ал. 3 ТЗ, а за определянето на такъв по начало е необходим окончателен ликвидационен баланс, изготвен последващо. Дори да се сподели за правилно тълкуването на въззивния съд, то спогодбата от 15.08.2013 г. се явява нищожна, като противоречаща на посочените правни норми – безусловна дължимост на ликвидационен дял и то определен съобразно дяловото участие на съдружника. Нищожно би било всяко споразумение съдружникът да получи нещо различно. Допустимо, според касаторите, е определяне на дела към момент, различен от датата на прекратяване членството, но следващ същата, както е в настоящия случай: прекратено качество на съдружници на 15.07.2013 г., но определени дялове съобразно ликвидационен баланс към 30.09.2013г.. Касаторите споделят правилността на извършения от първоинстанционния съд анализ на компонентите на „ликвидационния дял„, по смисъла на чл. 68 ЗАдв., съобразно решението на съдружниците в Протокола от 23.11.2009 г., неоснователно игнорирано от въззивния съд: „вземания по текущи проекти„, „наблюдавани от съдружник проекти„, „дълготрайни материални активи„ и „кеш“. Акцентират на това, че „вземанията по текущи проекти“ не са предмет на решенията от 05.08.2013 г., а и съгласно заключението на ССЕ само осчетоводените вземания / каквито те не са / съставляват елемент от активите на предприятието / като не е и доказано да са получени суми по същите от дружеството, респ. от ищците /. Протоколът от 05.08.2013г. не съдържа и договорености относно разпределение на висящи преписки и дела. Стойността на ДМА, разпределени в дял на напускащите съдружници, е приспадната от стойността на дължимите ликвидационни дялове още с първоинстанционното решение, с което е обосновано и частичното отхвърляне на исковете от въззивния съд, необжалвано от ищците. Касаторите споделят правилността на извода на въззивния съд, че под „кеш“, доколкото липсва изводима от волята на страните друга възможна индивидуализация, следва да се разбира „всяко парично плащане“, от което следва, че ликвидационният баланс към 30.09.2013г. е следвало да отчете финансовите резултати към 30.09.2013г. Навежда се довод за очевидна неправилност на въззивния акт, като противоречащ на чл. 68 ал. 3 ЗАдв и чл. 125 ал. 3 ТЗ. Ответната страна оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия, в евентуалност - на допълнителния селективни критерии, съображенията за което настоящият състав взе предвид при анализа на изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, според предмета на касационно обжалване и обхвата на касационните доводи, настоящият състав съобрази следното: В. К. и А. Начева са предявили срещу Адвокатско дружество „Добрев и Люцканов„ искове, за осъждане дружеството да им изплати неиздължена част от полагащ се на всеки от тях „ликвидационен“ дял, според терминологията на чл. 68 ЗАдв., а по същество - дължим от имуществото на дружеството дял на всеки от ищците, предвид напускането им като съдружници, по взаимно съгласие, решения за което са взети от ОС на съдружниците от 15.07.2013 г.. Исковете са предявени като насрещни в производство по т.д.№ 292/2015 г. на СГС и отделени от същото в самостоятелно производство – по т.д. № 8301/2015 г. на СГС. Ищците твърдят, че съгласно решения, обективирани в протокол от 05.08.2013г., определянето на ликвидационните им дялове е следвало да стане съгласно счетоводен баланс към 30.09.2013г., т.е. окончателното уреждане на правоотношението между страните, във връзка с напускането на дружеството, е следвало да се уреди към тази дата. Съгласно този баланс, изготвен от „ФИС – Финанси и счетоводство“ ООД, ликвидационният дял на В. К. възлиза на 54 591,79 лева, а на А. Начева – на 18 197, 26 лева. След предявено извънсъдебно прихващане / с нотариална покана рег. № 1705, том І, акт № 116 на Нотариус Ч., рег. № 210 на НК, с район на действие РС – София / с дължими от ищците към дружеството суми от „вземания за подотчетни лица„ / което по същество означава, че ищците не оспорват това си задължение към дружеството /, дължимият остатък от ликвидационните им дялове възлиза на 33 445,02 лева за адв.К. и 12 499,65 лева – за адв. Начева, в който размер са заявени претенциите. В производството по т.д.№ 292/2015 г. на СГС, приключило с влязло в сила решение, са предявени от Адвокатското дружество срещу всеки от ищците искове за дължими суми за издръжка на дружеството и за управление. Ищецът обосновава дължимостта им с утвърден по съгласие на съдружниците механизъм за разпределяне на приходи и разходи, с решения на ОС от 05.08.2015г.. По т. 1 от същите е одобрен встъпителен ликвидационен баланс към 30.06.2013 г., одобрени са финансовите резултати на всички съдружници към същата дата и е прието, че разпределението на резултатите на съдружниците към 30.06.2013 г. ще се калкулира при съставянето на крайния ликвидационен баланс към 30.09.2013г., както и че окончателното уреждане на отношенията между съдружниците ще се осъществява към 30.09.2013 г., съгласно условията на протокола от 05.08.2013г.. С решенията по т. 2 от същия са поделени между дружеството и напускащите съдружници имуществото на дружеството, договорите, преписките, делата, архива и библиотеката. Считано от 01.07.2013 г. постъпващите хонорари се отнасят като приход на съответния съдружник, който отговаря и за издръжката на адвокатите в екипа си, но продължаващите разходи по издръжката на офиса / с оглед продължилото му обитаване от оставащите и напускащите съдружници и екипите им и след тази дата / се поделят пропорционално на броя ангажирани адвокати в дружеството и съответно в екипа на напускащите съдружници. Твърди се, че едва след 01.10.2013 г. ответното дружество е напуснало офиса. Претендираните разходи ищецът разделя на две групи, като първата – „за издръжка„ включва разходи за заплати и премии на адвокатите - сътрудници, на администрацията и за издръжката на офиса, а втората – „за управление“ - заплатата на съдружника и личния му секретар, разходи за ползван телефон, гориво и поддръжка на автомобил и представителни разходи за всеки съдружник. Разходите „ за издръжка „ се поделят по равно между съдружниците, а тези за управление се поемат от всеки съдружник. Спрямо сбора на разходите за издръжка и тези за управление се определя дължимата от всеки съдружник част, която към 30.06.2013г. възлиза на 159 922,40 лева, дължими от адв.К. и 145 915,44 лева – дължими от адв.Начева. Ищецът борави с понятието „финансов резултат„, като разлика между приходите / хонорари / на съответния съдружник и припадащата му се част от разходите за издръжка / с двата им компонента, упоменати по-горе /, вкл. с приспадане на извънреден труд, като резултатът може да е положителен или отрицателен. При отрицателен / превишение на разходите над приходите / съдружникът дължи покриване на разликата / т.нар. „изравняване на минуси„ /. Така дружеството твърди дължими от адв.К. - 89 030,09 лева, а от адв. Начева – 100 327,94 лева. Дружеството сочи налични парични средства по банкови сметки и на каса към 30.09.2013г. – 75 282,09 лева, но изхожда от сума, в размер 59 432,66 лева, поради приспадане на сума от 15 849,66 лева – „разходи за извършени плащания през м. октомври 2013г., но отнасящи се за периода преди напускане на съдружниците“. Сборът от наличните парични средства и вземанията от трима съдружници по издръжка на дружеството, между които К. и Начева / т.нар. „финансов резултат„ / се сочи „стойността на средствата за разпределение„ / сума за разпределение /, в размер на 250 828,23 лева / след приспадане от сумата 285 162,78 лева на сума от 34 334,55 лева, надвнесени от съдружника Люцканов, спрямо дължимото от него участие в издръжката /. Касае се, обаче, за стойност, от която се определя „ окончателното участие на всеки съдружник в разходите“ на адвокатското дружество, съобразно дяловото му участие в същото. Така дела на адв. К. се определя на 75 248,47 лева / 30 % от 250 828,23 лева, а на адв. Начева - 25 082,82 лева / 10 % от 250 828,23 лева /. Спрямо тези стойности се противопоставят сумите от 89 030,09 лева за адв.К. и 100 327,94 лева - за адв. Начева / формирани, съобразно посоченото по-горе, т. нар. „финансов резултат / и се получават окончателно дължими от двамата / тъй като стойностите на финансовия резултат надхвърлят определените по „окончателно участие на всеки съдружник в разходите „ / съответно 13 781,62 лева от първия и 75 245,12 лева от втората. Това са и претендираните с исковете по т.д.№ 292/2015 г. на СГС суми. С влязлото в сила решение по т.д.№ 292/2015 г. на СГС съдът е отхвърлил така предявените от дружеството претенции, като е приел, че не е доказано основание за заплащането на сумите, вкл. с произхода, съгласно въведените от ищеца компоненти на формиране на исковете. Конкретно за „ разходите за издръжка и управление „, относими към настоящата претенция, съдът е приел, че задължението за заплащането им следва като основание и начин на определяне да произтича от закона, дружествения договор или от последващо изрично споразумение на съдружниците, уреждащо въпроса, прието до момента на прекратяване членството на съдружниците – 15.07.2013 г.. Съдът е приел, че протокола от 05.08.2013г. не материализира решения на ОС на дружеството с такова съдържание, а съставлява сложна правна сделка, съвместяваща решения на ОС, но с действие само спрямо оставащите съдружници, със сделка между дружеството и напусналите съдружници, относно уреждане на последиците от прекратяването, без да съдържа изрично признание на напускащите, за съществуващи задължения по издръжка и управление за минал период, нито съгласие да поемат такива разходи и за в бъдеще, с оглед продължилото и след 15.07.2013г. съвместно ползване на офиса от оставащи и напуснали съдружници. Съдът изрично е посочил, че не се установява възникнало за дружеството вземане към адв. К. и Начева от неизпълнени техни задължения, за заплащане разходи по издръжката и управлението на дружеството, както до 15.07.2013 г., така и насетне – до 31.10.2013г.. Изрично се е позовал на необорено – с приетото в протокола от 05.08.2013г. – удостоверително изявление в протокола от 15.07.2013 г., че страните / дружество, респ. напускащи съдружници / нямат насрещни финансови задължения. Въззивният съд е приел, че въпреки липсата на законово задължение за съдружниците в адвокатско дружество / за разлика от адвокатското съдружие / да поемат отговорността за евентуална загуба, такова решение – как да бъде покрита загуба - е в обхвата на свободата на договаряне от съдружниците - чрез покриване от неразпределена печалба за минали години или допълнителни парични вноски. Намира, обаче, както и първоинстанционният, че от доказателствата по делото, вкл. оспорваните протоколи от 15.07.2013 г. и 05.08.2013 г. не се установява съглашение за участие на съдружниците в разходите за издръжката на дружеството, съобразно изложеното в исковата молба, като обвързващо би било само споразумение сключено до прекратяване членството на адв. К. и адв. Начева. Тълкувайки съдържанието на протокола от 05.08.2013г., в качеството на споразумение между дружеството и напусналите съдружници, а не като решения на ОС на дружеството, въззивният съд е споделил извода на СГС, че същият нито установява признание за претендираните вземания, като възникнали, нито обективира договор между тези субекти, който да съставлява самостоятелно основание за тяхното възникване. Приел е, че няма законово или договорно основание за прилагане практиката „изравняване на минуси„ – т.е. приспадане на дължима издръжка от приходите от дейността на отделния съдружник и покриване на остатъка при отрицателен / в полза на разходите / резултат. Сочения от ищеца механизъм се извлича от справките – приложения към протокол от 15.07.2013 г., но според въззивния съд подписите на съдружниците под тези справки не могат да се ценят като съгласие да покрият установените отрицателни резултати. Няма взети решения от ОС на съдружниците в този смисъл, нито се установява такава практика. Подробното изложение на приетото по т.д.№ 292/2015 г. на СГС настоящият състав счита необходимо, с оглед преценка на съобразената от съда в настоящото производство сила на пресъдено нещо. Първоинстанционният съд е уважил исковете до размера на 25 848,75 лева за адв.К. и 8 616,25 лева – за адв. Начева. Същите не са обжалвали за разликата до пълните предявени размери и решението в тази му част е влязло в сила. Приел е, че въз основа влязлото в сила решение по т.д.№ 292/2015 г. на СГС и по аргумент от приетото в т.2 от ТР № 3/2016 г. по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме за установено между страните, че с решенията от 15.07.2013 г. и 05.08.2013 г. не се предвижда възникване на финансови задължения за съдружниците в Адвокатско дружество „Добрев, К., Люцканов“, както и че имуществените отношения между същите, по повод прекратяване участието на напускащите съдружници, не са уредени с допълнителни споразумения и към 30.09.2013 г.. Съдът е приел, че нито законът – чл. 68 ал. 3 пр. първо ЗАдв., нито дружественият договор в случая уреждат начина на формиране на дължимия на напускащите съдружници „ликвидационен“ дял / некоректна терминология на закона, тъй като не урежда определяне на дял, поради прекратяване на адвокатското дружество /. Съдът допуска начина на определянето му да се уреди с последващо решение на ОС на съдружниците и дори със споразумение между дружеството и вече напусналите съдружници, стига същото ясно да изразява съгласието на всички. Съобразно правилата за тълкуване на нормативните актове съдът е приел, че при липсата на изрична правна уредба следва по аналогия да се приложи чл. 125 ал. 3 ТЗ, тъй като адвокатското дружество, като самостоятелен правен субект, за разлика от адвокатското съдружие, най-много се доближава до характеристиката на ООД. Съдът е счел, че чл. 125 ал. 3 ТЗ следва да се приложи относно начина на определяне размера на дела на напускащия съдружник / съгласно счетоводен баланс /, без да е задължителен относно момента, към който следва да се определи. Приел е, че прекратяването на качеството съдружник е настъпило към 15.07.2013 г., както и че за определяне съдържанието на ликвидационния дял следва да се съобразят решенията на ОС от 23.11.2009 г.. Според съда, обаче, тези решения не съставляват детайлна уредба на начина на определяне стойността на ДМА, на компонента, обозначен като „кеш“, както и на начина за определяне издръжката / за какъв период и дали спрямо дела на съдружника или конкретните проекти, поети от съответния съдружник /. Съдът е счел, че отразената в протокола от 15.07.2013г. липса на взаимни финансови задължения, не може да се приеме като отказ от право на ликвидационен дял от напускащите съдружници, респ. признание, че не им се дължи такъв. Решенията на ОС от 05.08.2013г., взети след прекратяване членството на ищците, съдът е приел за непротивопоставими им, в качество на бивши вече съдружници, но следва да се разглеждат като споразумение между същите и адвокатското дружество, за уреждане взаимоотношенията им по повод прекратяването на членството. Прието, е че СПН на решението по т.д.№ 292/2015 г. на СГС има установително спрямо страните действие относно това, че въз основа решенията от 05.08.2013 г. не са възникнали в тежест на адв. К. и адв. Начева задължения за заплащане разходи за издръжка и за „подотчетни лица„ за периода след 30.06.2013 г. / макар последните фактически да се признават от ищците /. Правоустановяващото действие на решението, обаче, според първоинстанционният съд не включва установяване, че с решенията от 05.08.2013г. не са се споразумели относно датата, към която следва да се определи ликвидационния дял на напускащите. С оглед предмета на предявените по т.д.№ 292/2015 г. на СГС искове, съдът се е счел обвързан с отричане съществуването на конкретно предявените по същото дело, като вид, вземания с основание решенията от 05.08.2013 г., но не и обвързан с отричане настъпването на други правни последици, т.е. постигнато с решенията друго по предмет споразумение, а именно: за фактическо разделяне на дейността, обхващащо периода 30.06.2013г. – 31.12.2013г., вкл. начин на ползване на автомобили, прехвърлянето на дружества, абонаменти за периодични издания, за правно-информационни системи и др. Тълкувайки решенията в протокола от 05.08.2013 г. съдът е извел воля на споразумяващите се ликвидационния дял на напускащите съдружници да се определи към 30.09.2013г., на база изготвен към 30.09.2013 г. окончателен ликвидационен баланс, съставен на базата на встъпителен такъв към 30.06.2013г., одобрен от страните, одобрили и фактическото разделяне на част от имуществото между дружеството и напускащите, т.е. последните приемат да получат част от дължимия им се ликвидационен дял, чрез конкретно описани ДМА, чиято стойност участва при формиране активите на дружеството / приложение 8 в окончателния ликвидационен баланс, съгласно решение по т.3.3 от 05.08.2013 г../. Останалите уговорки касаят начина на организация на дейността в общите офис пространства и издръжката на дейността, за периода след прекратяване участието на ищците до физическото разделяне на страните, с напускане на общия офис от ответното дружество. Тези уговорки, обаче, съдът е счел неотносими към определянето на ликвидационния дял на ищците, още повече – с оглед формираната СПН с решението по т.д.№ 292/2015 г. на СГС, с което е отречено възникнало задължение за издръжка и подотчетни лица в тежест на адв. К. и адв. Начева, за периода след 30.06.2013 г.. Съдът е приел, че стойността на ликвидационните дялове следва да се определи по съставения счетоводен баланс към 30.09.2013 г., като се съобрази, че съдържанието му не е оспорено от адвокатското дружество, противопоставящо се единствено на относимост на доказателството към спора, доколкото е налице изходящо от ищците признание, че отношенията им с ответника са уредени. Обосновавайки стойността на чистия актив, спрямо който се определя стойността на ликвидационните дялове, съдът, въз основа заключението на ССЕ, е счел, че в актива следва да участва стойността на вземанията от клиенти / не е предвидено разпределение по проекти /, но не и средствата по т.нар. „ клиентски сметки “. При определяне на ликвидационния дял, балансовата тойност на ДМА, съответно получени в дял от напускащите съдружници, следва да се приспадне от получената въз основа „чистия актив „ стойност на ликвидационния дял на напускащите съдружници, при което са получени, съответно: дължим остатък от същия за дв. К. – 25 848,75 лева, а за адв. Начева - 8 616, 25 лева. Ищците не са обжалвали първоинстанционното решение, съответно същото е влязло в сила в отхвърлителната част по претенциите им. Произнасяйки се по жалбата на ответното дружество, въззивният съд е променил правния резултат, отхвърляйки предявените искове изцяло. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че членството на съдружниците в Адвокатското дружество е прекратено въз основа решенията на ОС от 15.07.2013 г., както и че към този момент е заявена липса на насрещни финансови задължения между напускащите и дружеството / т. 3 от Протокола от 15.07.2013 г./. Според състава, чл. 68 ал. 3 от ЗАдв. следва да се тълкува като предоставящ пълна свобода на дружеството, при регламентиране начина на формиране ликвидационния дял на напускащия съдружник, ограничена единствено от императивната законова регламентация за безусловна дължимост на такъв и неговата пропорционалност на направената от съдружника вноска. Тази регламентация, според състава, е допустимо да се определи и инцидентно, ако не се съдържа в дружествения договор: по силата на изрично решение на ОС / не по повод напускащи съдружници /, но също и с последващо прекратяването на членството на съдружник споразумение между същия и дружеството, каквото именно е споразумението, материализирано в протокола от 05.08.2013 г.. Съдът приема, че по същество това споразумение е спогодба, уреждаща имуществените отношения между напускащите съдружници и дружеството, по повод продължаващото съвместно водене на дейността до 30.09.2009 г. и нейното разделяне след тази дата. Точка 1 от спогодбата, според въззивния съд, съдържа постигнато съгласие за финансовите резултати на всеки съдружник към 30.06.2013 г., както и съгласие за окончателно уреждане на отношенията, според тези финансови резултати, спрямо окончателен баланс към 30.09.2013 г.. От наименованието на т. 2 от протокола, съдът тълкува съдържанието на последващите тези в т. 1 решения, като „регламентиране на всички финансови, имуществени и неимуществени последици от напускането на двамата съдружници, както с оглед продължаващото съвместно ползване на офиса, оборудването и надзор над заетите по трудов договор адвокати, така и с оглед окончателното напускане на офиса и заплащането на дължимия ликвидационен дял. Споделил е съображенията на първоинстанционния съд, че решението по т.д.№ 292/2015 г. на СГС не го обвързва със СПН досежно не/дължимостта на ликвидационен дял в полза на ищците. Съгласно т.2.3 – 2.7 от споразумението от 05.08.2013 г., напускащите съдружници са получили реален дял в натура чрез придобиване право на собственост върху индивидуализирани обекти от всяко едно от видовете имущества на дружеството / офис оборудване, лек автомобил, книги, дялове от търговски дружества /. Коментирал е установеното от експертизата обстоятелство, че дължимите, но неплатени хонорари са отразявани на името на съответните съдружници, като за отработените, но неплатени часове за адв. Начева са дължими суми от 128 892,52 лева, а за адв. К. – 128 177,81 лева, които вземания са прехвърлени на ищците, заедно и съобразно с разпределението на преписките и делата, по които същите са работили и които вземания ще бъдат тепърва събрани. Съответно, съдът е съобразил тези стойности като част от изплатен им ликвидационен дял. Тълкуването на волята на страните, обективирана в т. 2.4 – т.2.7 от споразумението от 05.08.2013 г. / доколкото не е поето задължение за определяне на ново, друго или допълнително имущество по баланс към 30.09.2013 г., нито за заплащане на суми, конкретизирани според същия баланс / съдът е приел, че обосновава извод, че със същото по окончателен начин са уредени всички отношения между дружеството и напускащите съдружници, вкл. досежно дължимия на същите дял от имуществото на дружеството, на основание чл. 68 ал. 3 ЗАдв. Уговорките за допълнително уреждане на отношения, според баланс към 30.09.2013 г., въззивният съд намира, че касаят разпределението на финансовите резултати, обективирани в т.1.3 и 1.4 от решенията от 05.08.2013 г., както и разпределението на разходите за издръжка на офиса при съвместното му ползване и след прекратеното членство на ищците, както и за разпределението на налични суми по разплащателни банкови сметки / т.2.3 /, които не са предмет на производството. Доколкото споразумението от 05.08.2013г. урежда напълно и окончателно отношенията между страните, вкл. от дължим ликвидационен дял, то ирелевантно, според съда, е дали същото е съобразено или се отклонява от решенията на ОС от 23.11.2009 г., на които се е позовал първоинстанционният съд. Независимо, че е отчел задължителния характер на последните за дружеството и съдружниците му, въззивният съд очевидно е приел, че няма пречка отношенията във връзка с изплащането на ликвидационен дял да се уредят с последващо споразумение,та дори и в отклонение от преждеприетото. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Доколкото е налице празнота в закона относно начина на определяне ликвидационния дял при прекратяване участието на съдружник в адвокатско дружество по чл. 67 т. 5 вр. с чл. 68 ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, следва ли тази празнота да бъде попълнена с прилагане по аналогия на закона, съгласно чл. 46 ал. 2 ЗНА, като относно начина на определяне на ликвидационния дял се приложат правилата относно дружеството с ограничена отговорност / ООД / по ТЗ, в частност – чл. 125 ал. 3 ТЗ ? - въпросът се обосновава с допълнителен селективен критерий в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - с приетото в определение № 71/ 22.02.2022 г. по ч.т.д.№ 2005/2021 г. на І т. о. ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; 2/ Допустимо ли е при определяне на ликвидационния дял, при прекратяване участието на съдружник в адвокатско дружество, със споразумение, подписано между дружеството и напускащия съдружник, да бъде нарушена / пренебрегната / императивната норма на чл. 125 ал. 3 ТЗ и да се определи ликвидационен дял в отклонение от нея ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решение по т.д.№ 765/2008 г. на ІІ т.о. ВКС; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по пороци на първоинстанционното решение, които засягат неговата правилност, а не нищожност или недопустимост и които не са въведени от въззивника с въззивната жалба ? - въпросът се обосновава в идентична хипотеза, с приетото в т.1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 4/ По какъв начин следва да бъде определен ликвидационния дял при прекратяване участието на съдружник в адвокатско дружество - по краен счетоводен / ликвидационен баланс, с оглед размера на дела му в дружеството или е допустимо същият да се определи по съгласие между дружеството и напускащия съдружник, като не се вземат предвид счетоводните / ликвидационните баланси, съгласно императивната норма на чл. 125 ТЗ ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Навежда се и основание „ очевидна неправилност“ на въззивния акт – чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, предвид противоречието му с чл. 68 ал. 3 ЗАдв и чл. 125 ал. 3 ТЗ. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващ мотив на въззивното решение, в което не се съдържа отричане на принципа, за определяне стойността на дела на напускащ съдружник, съобразно счетоводен баланс на дружеството към момента на прекратяване качеството съдружник. В своята съвкупност, изводите на въззивния съд сочат на обосноваване отхвърлянето на исковете, въз основа тълкуване на разпоредбите на споразумението от 05.08.2013 г., като съдържащи признание за окончателно уредени отношения между дружеството и напускащите съдружници, вкл. досежно изплатен – в натура - ликвидационен дял / вкл. чрез стойността на прехвърлени вземания от изработени от съответния съдружник, но все още незаплатени от клиента, часове /. Действително, не е направен от съда анализ на компоненти на актива/пасива, не е обоснована стойност на чистия актив, нито е коментирана стойността на полученото в натура, спрямо дължима, вкл. съобразно встъпителен баланс към 30.06.2013г., стойност на ликвидационния дял на всеки ищец. Последното, обаче, не съставлява изричен решаващ извод на съда, за изводими по друг начин / а не въз основа на счетоводен баланс / стойности. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий, доколкото съдът действително не е изложил последователна и ясна логика на съпоставими стойности по компоненти на актива и пасива, то не се удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в цитираното определение по ч.т.д. № 2005/2021 г. на І т.о. на ВКС е даден отговор на различен правен въпрос, а именно: „ Приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 155 т. 1 ТЗ при прекратяване на адвокатско дружество, респ. могат ли адвокатите съдружници да искат прекратяване на адвокатското дружество, на основание чл. 155 т. 1 ТЗ ? „. Не се обосновава и допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед съдържанието на чл. 68 т. 3 ЗАдв., задължителното прилагане по аналогия на друга разпоредба следва да се основава на изводима, от попълваната чрез аналогия разпоредба, императивна забрана за свобода на определяне дела на напускащия съдружник, по решение на всички съдружници в адвокатското дружество. Съответно, прилагането на аналогия на закона следва да се основава на законодателно изключена свобода на страните по този въпрос, което не следва пряко от съдържанието на чл. 68 ал. 3 ЗАдв. / в какъвто смисъл са и съображенията на първоинстанционния съд /. Отговорът на въпроса действително би имал смисъл, но при липса на изрично споразумение между съдружниците, доколкото, както приема и въззивния съд, императивността на чл. 68 ал. 3 ЗАдв. е безспорна единствено досежо дължимостта на ликвидационен дял и съобразяването му с дяловото участие на съответния съдружник. Но не такъв е настоящия случай, според решаващите мотиви на въззивното решение. Касаторите не са посочили противоречива съдебна практика по приложението на чл. 68 ал. 3 ЗАдв., нито обосновали причини за приложимост на аналогия на закона – чл. 125 ал. 3 ТЗ, в поддържания смисъл, т.е. задължително определяне на ликвидационен дял, съгласно приетото в тази разпоредба, независимо от спецификата на адвокатското дружество, при напускането на което са обект на уреждане и неимуществени права. Вторият и четвъртият въпроси са по начало зависими от вече даден, в смисъла поддържан от касаторите, отговор на първия въпрос - за прилагане по аналогия на чл. 125 ал. 3 ТЗ, при определяне стойността на дължимите на ищците ликвидационни дялове. Само на това основание, същите не съставляват правни въпроси, бидейки обусловени от отговора на друг, а не самите те пряко относими към решаващ извод на въззивния съд. Дори да се ирелевира тази зависимост, въпросите се дублират взаимно, като дублират и първия и съответно са относими вече изложените по него съображения, вкл. досежно допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, посочен по четвърти въпрос. Не се обосновава и допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с цитираното към втория въпрос решение по т.д.№ 765/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, тъй като то касае приложението на чл. 125 ал. 3 ТЗ, но не в идентична на настоящата хипотеза, нито изобщо по аналогия, а пряко – в уредбата на правоотношение между ООД и съдружник, по определяне дела му при напускане на дружеството. Третият въпрос е относим към касационния довод за неправилност на въззивното решение, поради съществено процесуално нарушение на чл. 269 пр. трето ГПК, основан на това, че макар въззивникът - ответник да не е оспорил приложимостта на решението на ОС от 23.11.2009 г., съобразено от първоинстанционния съд, като уреждащо по принцип съдържанието на понятието „ликвидационен дял„ в правоотношението между Адвокатското дружество и съдружници - при напускането им, съдът е отрекъл значението му за спора. С въззивната си жалба Адвокатското дружество – ответник действително е поддържало приложимост на решенията на ОС от 23.11.2009 г., относно принципното определяне на ликвидационния дял, но също и че със споразумението от 05.08.2013 г. / на което се основава въззивния съд / са изчерпателно и окончателно уредени отношенията му с напускащите съдружници, именно в съответствие с приетото съдържание на „ликвидационния дял„, съгласно решенията от 23.11.2009 г.. Обосновавайки свои собствени правни изводи въз основа на събраните доказателства, без да отрича значението и задължителността на решенията на ОС от 23.11.2009 г. в отношенията между страните, въззивният съд по същество е приел, че постигнатото споразумение от 05.08.2013 г. урежда изчерпателно и окончателно отношенията между тях, вкл. по повод ликвидационния дял на напускащите съдружници, поради което е без значение дали кореспондира или се отклонява от предходно прието. По същество, това е извод, допускащ и последващо преуреждане на въпроса по начин, различен от вече приетия, без да отрича съобразяване на споразумяващите се с решенията на ОС от 23.11.2009г.. В този смисъл, правилни са съображенията на ответната страна, че относно значението на тези решения за правния спор въззивният съд е обосновал собствен правен извод, което не противоречи на правомощията му на съд по съществото на спора, нито е в отклонение от въззивните доводи на адвокатското дружество, тъй като фактическата му констатация не е със съдържание, противно на приетото от първоинстанционния съд и поддържано от въззивника, по отношение на един и същ реализирал се факт / с оглед приетото в мотивите към т.1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК /. Решаващите мотиви на въззивния съд са основани преимуществено на тълкуване волята на страните, материализирана в споразумението от 05.08.2013 г., което предпоставя формулирането на материално-правен въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД, какъвто не е поставен. Точно защото преценката за правилността на въззивното решение предполага и собствена тълкувателна дейност на настоящата инстанция, основана на действителното - в цялост - съдържание на тълкуваните клаузи, но и в относимост с всички останали споразумения между страните, целта на уговорките и съществуващата в дружеството практика, директен извод за очевидна неправилност, основан единствено и само на мотивите на въззивния съд е немислим. Не се сочи, нито установява от мотивите противорие с императивна правна норма, досежно начина на определяне на ликвидационен дял / не и за неговата принципна дължимост в съответствие с дяловото участие на съдружника /, каквато чл. 68 ал. 3 ЗАдв., с буквалното си съдържание, безспорно не е. Неизводима единствено от мотивите е необоснованост на възприети фактически констатации, нито фрапантно нарушение на процесуални правила, драстично засегнали процесуални права на касаторите. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение