Определение № 4897 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Доминус“ЕООД, чрез адв.В.М. от ПАК, срещу определение №1089/22.04.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№442/2026г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 305/21.01.2026г., постановено по гр.д.№ 7051/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е извършено теглене на жребий по делбеното производство. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като обжалваното определение на въззивния съд е очевидно неправилно.Тегленето на жребий в производството за съдебна делба не е техническо действие, а определя кой съделител какъв дял ще получи, което има пряко отражение върху имуществените му права.Жребият следва да бъде изтеглен лично от съделителя или от негов надлежен процесуален представител.Лице, което не е страна в делбата и няма представителна власт, не може валидно да участва в тегленето на жребия.В процесния случай дружеството е било редовно призовано за съдебното заседание, но не е било представлявано от неговия управител В.М., а от С. М., която не е разполагала с нужната за това представителна власт.Действията на последната не са били надлежно потвърдени от „Доминус“ЕООД, поради което съделителя не е обвързан от тях.Моли съда да допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. В срок е постъпил отговор от ответника Г. Б., в който се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.Според Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т.д.№5/2015г., ОСГТК едно от определенията, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК, е въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за теглене на жребий и прекратяване на делбеното производство. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено следното: Производството по гр.д.№ 7051/2023 г., ПдРС, е делбено във фазата по извършване на делбата. С решение №3576/15.07.2025г. на осн.чл.350 от ГПК е обявен за окончателен проект на разделителен протокол, съгласно който делбените имоти - земеделска земя са обособени в два дяла, съобразно броя на съделителите, както и на осн.чл.348 от ГПК е изнесен на публична продан неподеляем недвижим имот.Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. С определение №15252/27.11.2025г. е насрочено открито съдебно заседание за 19.01.2026 г. за теглене на жребий.За съдебното заседание „Доминус“ ЕООД е било призовано с връчването на призовка по седалището и адреса на управление на дружеството в [населено място], [улица], чрез С. М. на 19.12.2025г.В проведеното съдебно заседание на 19.01.2026 г. е извършено теглене на жребий относно недвижимите имоти – земеделска земя от съделителите „Доминус“ ЕООД, представлявано от С. М., и Г. И. Б., след което производството е било прекратено с обжалваното определение. Въззивният съд е изложил съображения, че „Доминус“ ЕООД не е било лишено от възможността да участва в съдебно заседание на 19.01.2026г., поради което не са били налице процесуални пречки за теглене на жребий. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК, мястото на връчване на търговец и юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.В съответствие с посочената разпоредба „Доминус“ ЕООД е било призовано за съдебното заседание на 19.01.2026 г. по гр.д.№ 7051/2023 г., ПдРС, на последният посочен адрес на управление в ТРРЮЛНЦ - [населено място], [улица].Призовката е връчена по реда на чл.50, ал.3 ГПК, на С. М. в канцеларията на дружеството по неговия адрес на управление.По делото се установява, че на горния адрес, чрез С. М. са връчвани книжа на дружеството след сочената дата 06.11.2025 г. на промяна в обстоятелствата в ТРРЮЛНЦ.Такова е връчването на уведомление за доброволно изпълнение на 17.11.2025 г. на С. М. като служител на дружеството - съгласно официалното удостоверяване на връчителя, който е извършил и връчването на призовката за съдебното заседание на 19.01.2025г. Извършеното от връчителя удостоверяване върху разписката има характер на официален свидетелстващ документ, което се ползва с материална доказателствена сила.Изложеното налага извод, че „Доминус“ ЕООД е било надлежно призовано за съдебното заседание на 19.01.2025г., поради което не са били налице процесуални пречки за провеждане на съдебното заседание по теглене на жребий. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал.1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно практиката на ВКС очевидна неправилност е налице в случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.Такива пороци на обжалваното въззивно определение в случая не са налице. С влязло в законна сила решение №3576/15.07.2025г. по гр.д.№7051/2023г. на Пловдивския районен съд, е извършена съдебна делба на част от допуснатите до делба недвижими имоти, като на основание чл.350 от ГПК, съставеният и предявен на страните проект за разделителен протокол, с който са съставени два дяла, е бил обявен за окончателен.Останалите съсобствени имоти са били изнесени на публична продан. С определение от 27.11.2025г. делбеният съд е насрочил делото в открито заседание на 19.01.2026г. за теглене на жребий. Призовката за това заседание е била получена на 19.12.2025г. от ищеца „Доминус“ЕООД, чрез лицето С. Д. М., която е представлявала дружеството в проведеното открито съдебно заседание, и е изтеглила за него дял ІІ-ри от обявения за окончателен проект за разделителен протокол. По делото е представена справка от ТР, от която се установява, че считано от 06.11.2025г. управител на „Доминус“ЕООД е В. А. М., а С. Д. М. е била заличена като управител.Представено е и пълномощно рег.№14197/27.11.2025г. на нотариус Т.К., с което В. А. М., в качеството си на управител „Доминус“ЕООД е упълномощил С. Д. М. да представлява дружеството пред всички съдилища и други органи на съдебната власт на РБ, като се явява по съдебни дела в защита на имуществени и други интереси на дружеството. При служебно извършена справка касационната инстанция установи, че към 21.01.2011г. лицето С. Д. М. е отговаряла на условията на чл.4 от Закона за адвокатурата за придобиване права на адвокат, в т.ч. завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, доколкото е посочена в списъка на действащите адвокати на РБ, който се обнародва на основание чл.148, ал.2 от ЗА в ДВ от Висшия адвокатски съвет – лицето е вписано като адвокат в АК – [населено място], под №967 /ДВ, бр.7 от 21.01.2011г., стр.62/. Справката е извършена към този момент, тъй като в списъка на действащите адвокати за 2012г., обнародван на 20 януари 2012г., името ѝ вече не фигурира. Предвид горното и обхвата на представителната власт на пълномощника М. следва, че както уведомяването на дружеството „Доминус“ЕООД за с.з. на 19.01.2026г., така и извършените от нея действия по теглене на жребий са процесуално валидни и обвързват по задължителен начин дружеството.Без значение е какво е естеството на основното правоотношение, възникнало между упълномощителя и пълномощника, по силата на което последният е бил задължен да извърши съответните правни действия. От горното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, като очевидно неправилно. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение