Определение № 567 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3030/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] представлявано от управителя Л. П., чрез адв. П. Ш. АК – С., срещу решение №34 от 5.04.2013г., постановено по т.дело №62/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение №33 от 5.12.2012г., постановено по т.дело № 98/2011г. на Сливенския окръжен съд, [фирма] е осъдено да заплати на /фирма/ в н., сумата от 58 572.46 лв., представляваща банков превод на 4.04.2007г. по фактура №0010/3.04.2007г., издадена от дружеството – касатор без съгласието на временния синдик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска 27.12.2010г. до окончателното й заплащане, изчислена по правилата на чл.291 във връзка с чл. 298 ГПК/, както и направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 11 227.43 лв. В изложението по чл.284, ал.4, т.1 ГПК касаторът формулира три процесуалноправни въпроса: 1.Следва ли да се приеме, че чрез посочване на нов ответник на мястото на стария след депозиране на исковата молба е извършено изменение на иска по смисъла на чл.228 ГПК, а не поправка на исковата молба, след като срещу първоначалния ответник са извършени процесуални действия по обезпечаване на висящия процес, първоначалния ответник е узнал за воденето срещу него дело и е атакувал предприетите от съда процесуални действия и постановените от него актове; 2. При положителен отговор на въпроса от кой момент искът следва да се счита за предявен срещу новия ответник – от деня на депозиране на исковата молба или от деня на депозиране на исковата молба срещу новия ответник; 3.При положителен отговор на първия въпрос следва ли новоконституирания ответник да изрази изрично несъгласие за встъпване в процеса. Има ли значение за тълкуване на волята на този ответник подаване на отговор на исковата молба. Според касатора разрешаването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като в хипотезата по конкретното дело няма съдебна практика. Ответникът /фирма/ в н., чрез пълномощника М. Х. от В. заявява становище за отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на Бургаския апелативен съд. Сливенският окръжен съд е сезиран с два иска при условията на евентуалност от /фирма/, дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика д-р В. Адрес, чрез пълномощниците А. Г. и М. Х. за обявяване за нищожна прехвърлителната сделка с имущество на дружеството в несъстоятелност на ответника [фирма], със седалище в [населено място], а именно банков превод на 4.04.2007г. BG 57UBBS 80021040839011 на сумата от 58 572.46 лв., извършена без одобрението на временния синдик и в нарушение на Първо решение, съответно в нарушение на чл.21, ал.2 пр.второ на Германския закон за несъстоятелност/ГЗН/. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.24, ал.1 във връзка с чл.81, ал.1 от ГЗН, според който такива прехвърлителни действия са нищожни. Евентуалният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Сливенският окръжен съд приема, че предявения от ищеца срещу ответника иск на основание чл.812 от ГГК във връзка с чл. 21, ал.1, пр.ІІ от ГЗН е допустим. Искът е отхвърлен поради изтекла давност. Приложени са разпоредбите на чл. 195 и чл.199, ал.`1 от ГГК. Давността започва да тече от 31.12.207г./ края на годината, в която е възникнал съответния иск/ и изтича на 31.12.2010г., тъй като срокът е тригодишен, съгласно чл.199, ал.1 ГГК. Исковата молба е депозирана на 27.12.2010г. срещу юридическо лице [фирма], различно от ответника [фирма], поради което не е налице поправка на някое от индивидуализиращите го белези, каквото е наименованието на дружеството. В този случай е приложима разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК и срещу новия ответник искът се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба, независимо, че в този смисъл не са извършени процесуални действия от СГС. Отхвърлен е като неоснователен евентуално предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД след като сумата е платена на правно основание – сключен между страните договор за изработка от 12.07.2006г. Бургаският апелативен съд е уважил иска по чл.812 ГЗН. За съда е безспорен факта, че е депозирана първоначална редовна искова молба срещу грешен ответник, индивидуализиран с всички необходими елементи. За да уважи главния иск, апелативната инстанция е направила извод, че искът не е погасен по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба давността не е изтекла за новия ответник [фирма]. Налице е поправка на исковата молба в частта ответник, а не замяна на страна по чл.228 ГПК, тъй като поправката е извършена преди да бъде връчена исковата молба на първия ответник [фирма] и да са започнали да текат срокове за отговор и за други процесуални действия. Подаденото възражението на първия ответник, по допуснатото срещу него обезпечение на иска, не може да се счита за връчване на исковата молба. Касаторът поставя въпроси относно конституирането на ответник в процеса в хипотеза, която не е разгледана в цитираната практика, поради което настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационното обжалване ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, конкретизиран съгласно разясненията в т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС: налице ли е поправка на исковата молба в хипотезата когато е поискана промяна на ответника след наложени обезпечителни мерки спрямо първия ответник, но преди да му бъде връчен препис от исковата молба. Отговорите на останалите два въпроса са в зависимост от отговора на въпроса, по който се допуска касационното обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да заплати ДТ в размер на 1171лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение