Определение № 805 от 17.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1209/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тепих Транс“ООД, чрез процесуален представител – адв. В.И., и по касационна жалба на „Скорпио“ЕООД, чрез юрисконсулт Д., против Решение № 146 от 17.10.2022г. по в. т. д. /н/ № 64/2022г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260081/25.10.2021г. по т.д./н/ № 101/2020г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени молбите на първоначалния молител „Скорпио“ ЕООД и на присъединилия се на осн.чл.629, ал.4 ТЗ кредитор „Тепих Транс“ООД, подадени на основание чл.625 ТЗ във вр. с чл.608, ал.1,т.1 ТЗ, за обявяване на неплатежоспособността и за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество „Атон – 2“АД.

С двете касационни жалби се обжалва и постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 260418/29.12.2021г. по същото търговско дело на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружествата за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба на „Тепих Транс“ООД се поддържа неправилност, поради необоснованост и процесуална незаконосъобразност на решението. Касаторът се позовава на липса на анализ на активите на ответното дружество и на тяхната обращаемост, както и на обсъждане на всички събрани доказателства по делото в тяхната цялост и възраженията във въззивната жалба, и по конкретно – необсъждане на експертните заключения досежно нулевата стойност на заприходените активи.

В инкорпорираната в касационната жалба частна касационна жалба се сочи неправилност на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, като се изразява несъгласие с извода на съда за непрекомерност на адвокатското възнаграждение.

В представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване на решението и на определението е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1. При преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника?

2. Какво е значението на коефициентите на ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност?

3. Как съдът трябва да преценява доказателствената сила на експертизата? Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

4. Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

Допълнителният селективен критерий е обоснован с твърдението, че обжалваните актове са постановени в противоречие на: Решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ІІ т.о. – по първи въпрос; Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на І т.о. – по втори въпрос; Решение № 50153 от 16.11.2022г. по гр.д. № 4418/2021г. на ІІІ г.о. – по трети въпрос; Решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. № 3560/ 2013г. на І т.о.- по четвърти въпрос.

В касационната жалба на „Скорпио“ ЕООД се поддържа неправилност, поради необоснованост и процесуална незаконосъобразност на решението. И този касатор се позовава на липса на анализ на активите на ответното дружество и на тяхната обращаемост, както и на обсъждане на всички събрани доказателства по делото в тяхната цялост и на възраженията във въззивната жалба досежно нулевата стойност на гумите и липсата на документи за наличие на вземания на ответника в размер на 39 000 лв. В съдържащата се в касационната жалба частна касационна жалба срещу определението по чл.248 ГПК са изложени съображения за неправилност на извода, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване на решението и на определението е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1. За значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.

2. Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност, близки до референтните за тези показатели стойности?

3. Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи?

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения, наведени с въззивната жалба, както и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях?

5. Относно задължението на съда да обсъди заключението на приетата по делото съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства по делото?

6. Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

Допълнителният селективен критерий е обоснован с твърдението, че въззивното решение и определение са постановени в противоречие на: Решение № 152 от 13.07.2018г. по т.д. № 2205/2017г. на ВКС; Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС; Решение № 46 от 20.04.2021г. по дело № 1267/2020г. на ВКС – по първи въпрос; Решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС – по втори въпрос; Решение № 131 от 02.05.2018г. по т.д. № 2297/2017г. на ВКС – по трети въпрос; т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и т.2 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС – по четвърти въпрос; Решение № 117/22.01.2021г. по дело № 1409/2019г. на ВКС – по пети въпрос; Решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. № 3560/ 2013г. на І т.о. – по шести въпрос.

Ответникът по касация - „Атон – 2“АД депозира съвместен отговор по двете касационни жалби, като изразява становище за неоснователност на касационните жалби и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в указания от съда едномесечен срок, както и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С постановеното по делото първоинстанционно решение са отхвърлени молбите на първоначалния молител „Скорпио“ ЕООД и на присъединилия се на осн.чл.629, ал.4 ТЗ кредитор „Тепих Транс“ООД, подадени на основание чл.625 ТЗ във вр. с чл.608, ал.1,т.1 ТЗ за обявяване на неплатежоспособността и за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество „Атон – 2“АД по съображения, че и двете дружества не са установили съществуването на сочените от тях изискуеми парични вземания, за които твърдят, че ответното дружество не е в състояние да изпълни. Изложени са и допълнителни съображения за неоснователност на молбите въз основа на извод, че ответното дружество е било в състояние с всичките си краткотрайни активи да покрива краткосрочните си задължения, тъй като коефициентът на обща ликвидност през изследвания период от 31.12.2017г. до 30.06.2020г. надвишава единица, включително и при варианта на включване на вземанията на „Скорпио“ ЕООД и на „Тепих Транс“ООД в балансите на ответното дружество като краткосрочни задължения.

За да потвърди отхвърлителното решение, Великотърновският апелативен съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събрани в производството пред първата инстанция доказателства и допуснати във въззивното производство нови доказателства и допълнителна СИЕ и съобразно правомощията си по чл.269 ГПК е приел следното по спорните въпроси досежно активната легитимация на молителите по смисъла на чл.625 ТЗ и дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност/ свръхзадълженост:

За установено от фактическа страна е прието, че са били налице трайни търговски отношения между „Скорпио“ ЕООД, „Бард Груп“ЕООД и „Атон – 2“АД, във връзка с които са извършени доставки на гориво от първите две дружества, по които липсват плащания от страна на „Атон – 2“ АД, с изключение на плащане в размер на 4 500лв. След обсъждане заключението на в.л. Б. А. от 23.11.2020г. въззивният съд е приел за доказано задължението на ответното дружество по представените от „Скорпио“ ЕООД фактури, възлизащо на сумата от общо 130 935.63 лв. Акцентирано е, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „Скорпио“ ЕООД, включени са в дневниците за продажби, в справки-декларации по ЗДДС; не са осчетоводени в счетоводството на „Атон – 2“АД, но са включени в дневниците за продажби и в справки-декларации по ЗДДС. Аналогични са констатациите по отношение задължението на „Атон – 2“АД по представените от „Тепих Транс“ООД, в качеството му на цесионер, фактури, задължението по които е в общ размер от 58 574.39лв. По съображения, че процесните фактури са били включени в дневниците за покупки на „Атон – 2“АД, е прието, че е имало доставка на гориво, с което е обоснован решаващият извод, че молителите „Скорпио“ ЕООД и „Тепих Транс“ООД, в качеството му на цесионер, са кредитори на длъжника „Атон – 2“АД.

За преценка на твърдението дали „Атон – 2“АД е в състояние на неплатежоспособност, въззивният съд е намерил за необходимо извършването на икономически анализ на състоянието на търговеца, за което по искане на молителите е допуснал изготвяне на СИЕ. Обсъдил е допълнителното заключение на в.л. Б. А. от 09.04.2021г., с което е извършен анализ на предприятието на търговеца „Атон – 2“АД, а именно – дали има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/ текущите задължения, на основа реална ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Въз основа на това заключение съдът е приел, че в счетоводството на „Атон – 2“АД закупените гуми са осчетоводени като материални запаси – материали, като в табличен вид е посочена балансовата им стойност. Отразено е и становището на вещото лице, дадено в с.з. на 07.06.2022г., според което гумите правилно са били осчетоводени, защото счетоводната политика на дружеството е съобразена с дейността му към онзи момент, който се разглежда, а именно – товарен транспорт. След като е кредитирал неоспореното от страните заключение, въззивният съд е стигнал до извода, че наличните гуми правилно са отчетени като материални запаси и следва да фигурират в краткотрайните активи на търговеца.

Обсъден е алтернативният вариант на допълнителното заключение от 09.04.2021г., включващ вземанията на „Скорпио“ ЕООД и „Тепих Транс“ ООД, при който е прието, че показателите за обща ликвидност, които са водещите икономически показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, към: 31.12.2019г.; 31.03.2020г.; 30.06.2020г., са съответно: 1,53; 1,40; 1.45., т.е. над единица, в който случай съдебната практика приема, че търговското предприятие е платежоспособно. Обобщено е, че търговецът „Атон-2“АД има възможност да изплаща текущите си задължение с наличните краткотрайни активи и не се намира в трайно и необратимо състояние на невъзможност да погаси изцяло изискуемо текущо задължение, т.е. не е в състояние на неплатежоспособност.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби по обобщения правен въпрос: При преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника? Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение с практика на Върховния съд, обективирана в Решение № 25 от 21.04.2014г. по т.д. № 4356/13г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/ 2013г. на ВКС, І т.о.; Решение № 131 от 02.05.2018г. по т.д. № 2297/2017г. на ВКС, ІІ т.о. По останалите въпроси в изложенията по чл.284, ал.3,т.1 ГПК съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК