Определение № 5532 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Д., подадена чрез адв. А. Й., срещу въззивно решение № 318 от 11.12.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 509/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 389/12.08.2024 г., постановено по гр.д. № 30/2024 г. на Районен съд – Монтана. С първоинстанционното решение е определен режим на лични отношения между И. Д. Ж. и Д. С. Ж., от една страна, и малолетните им внучки Д. Д. Д. и Е. Д. Д., съгласно който бабата и дядото имат право да виждат внучките си от 11:30 ч. до 20:00 ч. всяка втора събота и неделя от месеца на територията на [населено място], в присъствие на майката и/или друго, определено от нея трето лице, с изключение на времето, когато майката ползва платен годишен отпуск, както и седем непрекъснати дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като се задължават да вземат и връщат децата в дома на майката.

Според жалбоподателката Д. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и преразглеждане на определения режим на лични отношения.

В изложението към касационната жалба се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло фактическата обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество, да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?

2. Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателствата по делото, /а именно само СПЕ/, за сметка на останалите такива – социален доклад на ДСП М., всички доказателства, събрани пред първоинстанционния съд - свидетелски показания, вкл. изявлението на представител на ДСП М. в о.с.з. и писмени доказателства, събрани в първата инстанция, представени с отговора на исковата молба?

3. Имат ли значение за режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК амбициите и желанията на молителите - възходящи от втора степен на децата по бащина линия и факта, че са лишавали децата в продължение на една година от контакти с майката и единствения жив биологичен родител, а децата са поставени в конфликт на лоялност между майката и дядото и бабата по бащина линия?

4. По какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на децата като условие за определяне режим на лични контакти между тях и разширения семеен кръг по смисъла на чл. 128 СК?

5. Следва ли постановяването на режим на личните отношения на дядото и бабата с децата да бъде съобразен с факта, че същите живеят на разстояние към 380 км. и определеният режим накърнява режима на упражняване на родителските права от майката, която също има нужда да контактува с децата си?

6. Наведеният довод и твърдение от майката и становища на представители на ДСП М. за съществуваща опасност и вреда за психическото и емоционалното здраве, която е била и би била причинена на децата при самостоятелни контакти с техните баба и дядо по бащина линия, елемент ли е от критериите, които следва да бъдат изследвани при преценката на „най-добър интерес на детето/децата“, по какви точно критерии следва да се ръководи съдът и съдът длъжен ли е да приложи засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето/децата, съобразно чл. 128, ал. 1 изр. 1 СК, включително и като назначи съдебно-психиатрична и психологическа експертизи на молителите?

7. При твърдение за новонастъпили обстоятелства, след обявяване на делото пред въззивната инстанция за решаване и представяне на доказателства с касационната жалба, следва ли делото да бъде допуснато до касация и това налага ли да се преразгледа допуснатият режим на контакти?

Ответниците по касация И. Д. Ж. и Д. С. Ж. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и молят да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване, намира следното:

По делото е установено, че Д. и И. Ж. са баба и дядо на Д. Д. Д., родена през 2014 г., и на Е. Д. Д., родена през 2016 г. Децата са дъщери на техния син Д. Д., починал през 2022 г. Родителите на децата са разведени от 2020 г., като майката Н. Д. е създала ново семейство и има още едно дете. Двете деца живеят заедно с майка си в [населено място], докато бабата и дядото са с местоживеене в [населено място]. По сигнал на Д. и И. Ж. до ДСП Г. през 2023 г. децата са били настанявани в семейството на бабата и дядото, а след това – в семейството на техния чичо (брат на баща им). Заповедите на ДСП-Г. за настаняване са били отменени по жалба на майката и след октомври 2023 г. двете деца са се преместили в [населено място] при нея, където посещават училище и извънучилищни форми на занимания и обучение. По делото се установява, че отношенията между Ж. и Д. са силно обтегнати и конфликтни.

От назначената съдебно-психологична експертиза се установява, че двете деца са привързани и изпитват обич както към своите баба и дядо, така и към майка си. Те осъзнават напрежението между възрастните, поради което са поставени в ситуация на конфликт на лоялност: стараят се да изградят поведение, с което да покажат доброто си отношение към всички, но и да не засегнат някого, ако покажат предпочитание. Психологът е установил и наличие на непреработена травма у двете деца – те осъзнават загубата на баща си, но не са преминали през стадиите на скърбене и чувствата са потиснати. Психологът е работил също с майката и с бабата и дядото и е установил, че те са психически устойчиви, емоционално стабилни, не съществува риск за децата да общуват с всеки от тях.

При определяне на режима за осъществяване на лични отношения на дядото и бабата с внуците съдът най-напред е посочил, че изключителен критерий за това е интересът на детето. Подходът е индивидуален и ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Децата следва да растат в нормална семейна среда, да контактуват с всеки един от близките си роднини и да не се допусне отчуждаване от близките. Съдът е съобразил изявленията в о.с.з. на майката Д. Ж., която е готова да съдейства за регулярни срещи на децата с бабата и дядото, както и на бабата Д. Ж., която се концентрира повече върху поведението на майката, отколкото върху желанието за общуване с децата. Съдът е отчел факта, че бабата и дядото живеят в друго населено място - [населено място] и предвид далечното разстояние срещите не могат да бъдат особено чести. Освен това децата са ангажирани с посещаване на училище и извънучилищни занимания, а почивните дни са необходими, за да отпочинат от училищното натоварване. Според съдебния състав среща веднъж месечно в присъствието на майката или трето лице е достатъчна за поддържане на отношения с бабата и дядото и запазване на изградената емоционална връзка. Прието е, че срещите следва да се осъществяват в [населено място] по местоживеенето на двете деца, за да не се смути установеният им режим и навици за обучение и почивка, както и за да не се утежнява с дълго пътуване ежедневието им в периода от годината, в който посещават учебни занятия. Съдът е взел предвид изявлението на Д. Д., че не желае да бъде водена в Р. и да преспива там без своята майка, както и че бабата и дядото нямат жилище в М., затова преспиване при тях също не е подходяща мярка. Като част от режима е постановено и едноседмично гостуване през лятото при бабата и дядото в дома им, което ще даде възможност на бабата и дядото да посветят време на децата, а последните да получат от тях внимание и грижа, без опасност да се смути учебният процес. При определянето на контактите съдебният състав е обърнал внимание, че следва бабата и дядото да приемат, че децата са ангажирани със своите ежедневни отговорности в училище и не е в интерес на правилното им развитие обучението им да страда заради желанието им да ги вземат при себе си. Освен това и двете страни следва да положат усилия за нормализиране на контакта помежду си и овладяване на негативните настроения едни спрямо други, за да не поставят децата в ситуация на конфликт на лоялност.

При тези данни касационното обжалване не следва да се допуска по следните съображения:

По първия и втория въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да установи фактите по делото, да обсъди всички относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи на кои дава вяра и защо. Решението на съда следва да се основе на приетите за установени факти и на правилата на формалната логика. Въззивното решение е постановено в съответствие с тези разрешения. Съдът е изследвал житейските отношения между страните въз основа на събраните по делото доказателства, включително изявленията на страните и на децата, заключението на съдебно-психологичната експертиза и ангажираните от страните писмени доказателства. Макар приложените с отговора на исковата молба преписи на съдебни и административни актове от водените между страните спорове да не са обсъдени подробно, съдът се е позовал и на тях, за да установи фактите по делото, и в частност - напрежението между бабата и дядото на децата от една страна и тяхната майка, от друга. Изрично е посочил, че съдебните актове от производството по ЗЗДН и тези по ЗЗДет отричат поведението на майката да е застрашавало децата. Що се отнася до становището на представителя на ДСП-М. в о.с.з. пред първата инстанция, същият не е отрекъл, а напротив – посочил е необходимостта децата да общуват с бабата и дядото. На последно място, въпреки, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания, той очевидно е съобразил и тях при постановяване на решението си, както и обстоятелството, че същите не водят до установяване на друга фактическа обстановка, различна от възприетата. Предвид изложеното първият въпрос не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Даденият отговор се отнася и за второто питане, в което на практика се сочат оплаквания относно необсъждане на конкретни доказателства по делото.

Третият, четвъртият, петият и шестият въпрос обобщено се отнасят до критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на децата като условие за определяне режим на лични контакти с бабата и дядото, като съдържат и питане дали изброени конкретни обстоятелства следва да бъдат съобразени. По тези въпроси с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, т.3, решение № 18 от 2020 г. по гр. д. № 2541/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60270 по гр. д. № 660/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др. последователно се приема, че под „интереси на децата“ се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено-полезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. При определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо при кого живее детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. Последният се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето с бабата и дядото, предоставяйки им възможност да общуват с техния внук през времето, когато детето е при тях, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото, установения режим на детето на обучение и почивка, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.

Въззивното решение не се е отклонило от посочената съдебна практика. Въззивният съд е изследвал отношенията между децата и бабата и дядото и е установил, че те се характеризират с обич и привързаност. Отчетени са и обтегнатите и конфликтни отношения между майката, от една страна, и бабата и дядото, от друга страна, които, както се посочи, не са основен критерий за определянето на изхода на спора. Взет е предвид както съществуващия конфликт на лоялност при децата, предизвикан от поведението на възрастните, така и нуждата на децата да общуват с разширения си семеен кръг. Съдът се е позовал и на експертното становище, че бабата и дядото са психически и емоционално стабилни и не съществува риск за децата да общуват с тях. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице е придобило непосредствени впечатления и от двете страни в производството и липсва необходимост психическото състояние на ищците да бъде обследвано отново. Въззивният съд изцяло е съобразил определения режим на лични отношения с факта, че бабата и дядото живеят на отдалечено разстояние от децата и именно затова е постановено месечните контакти да се осъществяват по местоположението на децата, а седемдневният престой при бабата и дядото да бъде през лятната ваканция и извън отпуска на майката. Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната съдебна практика е актуална, отговаря на установените в обществото ценности и разбирания и не се нуждае от изменение и осъвременяване. Поради това по поставените въпроси липсва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

И последният, седми въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване. Настъпилите нови обстоятелства след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция може да бъдат повод за ново сезиране на съда за промяна на определения режим на лични отношения. Следва да се посочи, обаче, че всеки контакт с децата и неодобрение от едната страна по делото на поведението на другата страна, може да бъде ценен като ново обстоятелство, налагащо преразглеждане на постановените мерки.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Хипотезата чл. 280, ал. 2 ГПК на очевидна неправилност е налице, когато неправилността на решението е толкова съществена, че може да се установи несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато е приложена несъществуваща /вкл. отменена/ правна норма, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В конкретния случай такива квалифицирани форми на неправилност не се установяват. Ето защо, не е налице основание за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационния съд в размер на 1200 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,