Определение № 731 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2409/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 1831/05.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 8527/2019 г. от ІІІ-в състав на СГС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл реш6ение на СРС. Съдът е приел, че не е извършено реално съкращение в щата на ответника на длъжността, заемана от ищцата, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Съдът е приел, че за да се прецени налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали в новосъздадената длъжност са запазени основните трудови функции на премахнатата длъжност, и дали премахнатите такива са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени. В случаите, когато в новосъздадената длъжност са запазени съществените за старата длъжност трудовите функции, които я предопределят по облик и съдържание, но са предвидени за новата длъжност и конкретни допълнителни трудови задължения, които обаче не са определящи за характера и съдържанието на работата, т.е. налице е разминаване в несъщинските и/или несъществените функции на двете длъжности (стара и нова), то в тези случаи не е налице действително съкращаване на щата. Прието е, че е налице несъществено изменение на трудовите задължения за новосъздадената длъжност, което по никакъв начин не променя вида и характера на новосъздадената длъжност спрямо длъжността, заемата от ищцата. Между длъжността, заемана от ищцата, и новосъздадената длъжност е налице пълно съвпадение на целта на длъжността, областта на дейност, преки задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите, вземане на решения и контакти, на изискванията за заемане на длъжността, касаещи образованието, професионалната област и необходимите компетентности. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че извършеното от ответника-работодател съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, не е реално, същото е привидно доколкото с новосъздадената длъжност са запазени/ непроменени основните трудови функции, характерни за длъжността, която е заемала ищцата. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и наведените от тях факти в тази насока. Въпросът са обосновава с твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил настъпили промени в щатното разписание за периода 2014 г. – 2018 г., като твърди, че е налице ново щатно разписание от 2018 г., предхождащо щатното разписание, въз основа на което е извършено съкращаването на длъжността на ищцата и с което е извършена структурна промяна при ответника. Съпостяването на трудовите функции по новото и предходно щатно разписание се извършва въз основа на длъжностните характеристики за съответните длъжности, предвидени в щатните разписания. Видно от данните по делото, липсва представена длъжностна характеристика за длъжността, на която е работила ищцата по щатното разписание от 01.04.2018 г., поради което и съдът е съпоставил трудовите функции по представените длъжностни разписания, още повече, че липсват данни последваща длъжностна характеристика да е връчвана на ищцата, след тази от 2014 г. По изложените съображения съдът е преценил, че не съществува задължение за него да съпостява трудови функции по друго щатно разписание, извън последното и това от 2014 г., доколкото по делото липсва представена длъжностна характеристика по щатно разписание от 01.04.2018 г., като в тази насока липсва соченото противоречие по така поставения правен въпрос. По същите съображения липсва противоречие с по поставения втори правен въпрос, доколкото той касае отново фактите, въз основа на което е поставен първия въпрос. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС