Определение № 50071 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2593/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. С. против решение № 460/12.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 435/2022 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за неоснователен, отменил е решението на районен съд, постановено в обратен смисъл и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че неотчетените количества ел.енергия преминават в патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за неизмерената енергия. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Представен по делото е КП № 529/15.10.2020г. –АУ-Е-000029-49281/13.10.2020г. на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 026852.9 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че е установена намеса в тарифната схема на електромера - действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.Не е осъществен достъп до вътрешността на СТИ. Прието е, че корекцията на сметката не се основава на констатациите вписани в КП, а на тези отразени в протокола от метрологичната експертиза, който е единствено годен да установи точното количеството натрупана ел.енергия в скрития регистър. Съдът е посочил, че съгласно чл.179 ГПК е доказателство за съдържащите се в него изявления, арг. чл.10, ал. 1, т. 1 б. "д" от Закона за измерванията - Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. В конкретната хипотеза отразеното в КП количество ел.енергия в скрит регистър Т3 - 26852 кВч. е потвърдено от заключението на БИМ, както и от заключението на вещото лице по приетата по дело СТхЕ. Сбора от отчетените в трите регистъра количества ел.енергия, съответстват на посоченото в сумарния регистър 1.8.0. Що се отнася до периода на корекцията, то предвид представения по делото КП № 11177384/ 05.10.2016г., че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца на посочената дата, съдът е приел, че периода на коригиращата сметка също е подбран правилно, като същия отговаря на срока визиран в чл.55 от ПИКЕЕ. В тази връзка е взето предвид, че е спазена и процедурата на чл. 49 ал.4 от ПИКЕЕ и ищецът е уведомен за извършената корекция. Прието е, че неотчетените количества ел.енергия преминават в патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за неизмерената енергия. Клаузите на ПИКЕЕ, приложими в настоящия случай, не ограничават възможността на потребителя да възразява срещу наличието на корекционно задължение, като същото се определя в зависимост от конкретните параметри установени от метрологичната проверка на СТИ. Правото на ответника да извършва корекции и да претендира суми за използувана и незаплатена ел.енергия е регламентирано в чл.49 и сл. ПИКЕЕ, действуващи към момента на извършената корекция. В тази връзка е налице практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. С § 2 ПЗР ПИККЕ изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше § 2 ПЗР ПИККЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. В този смисъл е и формираната практика на ВКС по този въпрос- решение № 99/22 г. на ІІІ ГО- решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/20 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др. Предвид изложеното, въпросите на касатора, свързани с правото на ответника да извършва корекции не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като съобразяването на тази практика с обжалваното решение, води и до липсата на касационно основание по допустимостта на обжалването. Въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е обсъдил всички доводи на ищеца, вкл. оплакванията му за доказателствената сила на констативния протокол, съставен от служители на ответното дружество, както и за изискуемо виновно поведение на потребителя, извеждайки от константната практика на ВКС обективния, безвиновен, характер на отговорността на потребителя при хипотеза като процесната на неточно измерване на реално потребена енергия. Изводът си за наличието на противоправно въздействие върху СТИ, при което последното не е измервало точно преминалата през него електрическа енергия, през процесния период, ВОС е извел от метрологичната експертиза на БИМ и неоспорените заключения на техническите експертизи по делото, а не от констативния протокол на ответника, макар в по – голямата си част данните в него да се потвърждават от горепосочените доказателства. Следователно въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, ценейки доказателствената сила на всяко от тях, за да изведе решаващия си извод за наличието на реално потребена от ищеца, но останала неотчетена и неплатена, поради извършена външна намеса върху СТИ, електрическа енергия. При наличието на безпротиворечива съвременна практика на ВКС с която въззивното решение е съобразено, е изключено осъществяването на другото наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка въпросите, свързани с доказването на потребената енергия не могат да доведат до извод за наличие на касационно основание по допустимостта на обжалването. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1392 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС