Определение № 68 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2021 г.

Образувано е по частна жалба на „Богалита трейд“ ЕООД срещу определение № 260102 /14.01.2021 г. по ч. гр.д. № 3092 /2020 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 22.10.2020 г. по гр.д. № 21236 /2019 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване като недопустимо на производството по заведен иск на „Богалита трейд“ Е. срещу „Визита трейд къмпани“ О. и „Р. България“ ЕАД с правно основание чл.440 ГПК. Ответникът по частната жалба „Р. България“ ЕАД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускането на касационно обжалване и основателността на жалбата. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Пловдивският окръжен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.440 ГПК е за признаване за установено, че първият ответник, който е длъжник по изпълнително дело с посочен номер на ЧСИ Ст. Г., не е собственик на покрита рампа от 62.2 кв.м., разглобяем защитен екран от 42 кв.м. и сграда в [населено място] с посочен идентификатор. Искът е основан на твърдения, че собственик на вещите е ищецът и към настоящия момент те са предмет на принудително изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл.417 ГПК по договор за ипотека. В конкретния случай ищецът „Богалита трейд“ Е. учредява в полза на „Р. България“ ЕАД ипотека върху собствен недвижим имот, застроен и незастроен в [населено място] за обезпечаване на чуждо задължение. Процесните вещи се намират в ипотекирания имот, като същите не са изрично описани в предмета на ипотеката. По отношение на тези вещи е предприето изпълнение по изпълнителното дело. Ищецът твърди, че доколкото вещите не са предмет на ипотеката, а към същите е насочено изпълнение, то за него е налице правен интерес да установи, че процесните вещи не са собственост на „Визита трейд къмпани“ О. – длъжник в изпълнителното дело на ЧСИ Ст. Г... Спорът е за допустимостта на иска по чл.440,ал.1 ГПК, Този иск е предвиден като защита на третите лица. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 4 /11.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 4 /2017 г. на ОСГТК на ВКС, ипотекарният длъжник, какъвто в случая се явява ищецът, е обвързан от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429 ГПК. По тази причина той има идентично на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. В материално отношение с кредитора е прието, че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг не е длъжник, но в изпълнителното производство е страна, защото търпи принуда и като такъв разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Изложеното обосновава извода, че ищецът в качеството си на ипотекарен длъжник не е трето за изпълнението лице, поради което не разполага за защита с иск по чл.440 ГПК. Твърдението, че процесните вещи не са включени в предмета на ипотеката не променят качеството на ищеца в изпълнителното производство, поради което предявеният иск с правно основание чл.440 ГПК е недопустим, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че вещите, предмет на иска, са движими и не са част от дадено обезпечение и че жалбоподателят е трето лице, чието право е засегнато с изпълнението, частният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК: Може ли да има процесуално качество на трето лице в изпълнителното производство и качеството на ищец по иск по чл.440 ГПК този, който не е дал своя движима вещ в залог за обезпечение на чужд дълг, вещта не е запорирана, както и в хипотезата, когато към нея е насочено изпълнението? Има ли правен интерес ищецът, като положителна процесуална предпоставка за реализиране правото на иск по чл.440 ГПК за свои движими вещи (съоръжения), монтирани в ипотекирания имот и в частност за правото на отрицателен иск в случай, че взискателят не е заложен кредитор съгласно чл.429,ал.3 ГПК, но насочва изпълнението и върху тези вещи. При преценяване за наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск за собственост на движими вещи (било той положителен или отрицателен), съдът следва ли да изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения? Следва ли съдът да извършва преценка с оглед на конкретните специфики на конкретен иск и ако е налице съмнение за някой от тях, да назначи техническа експертиза с инженерни и специални познания? Настоящият съдебен състав намира, че видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросите са обуславящи и не са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото в ТР № 4 /2017 г., на което се е позовал съдът, а в противоречие с него, тъй като, както самият въззивен съд е приел, искът е основан на твърдения, че по отношение на вещите, върху които е насочено изпълнението по изпълнителното дело, ищецът не е учредил обезпечения – залог и ипотека в полза на взискателя по изпълнителното дело. На тези въпроси настоящият състав приема положителни отговори, като изхожда от следното: Настоящият състав се основава на приетото в т.2 от цитираното ТР, че процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, визирано в разпоредбата на чл.440,ал.1 ГПК, се отнася до определено лице – което е учредило залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг и по отношение на същите вещи, когато върху тях е насочено изпълнението по изпълнително дело. То не се отнася до вещи, по отношение на които това лице, различно от длъжника в изпълнителното производство, не е учредило обезпечения в полза на взискателя по изпълнителното дело, поради което по отношение на тези вещи това лице няма качеството на длъжник, а качеството на трето лице. Съгласно трайно установената практика на ВКС допустимостта на иска се преценява по фактическите твърдения на ищеца, от които следва да бъде направен и извод дали ищецът е трето лице по смисъла на чл.440 ГПК и доколкото ищецът твърди, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, а е негова (на ищеца) собственост и че върху същото имущество ищецът не е учредил обезпечение – залог или ипотека за чужд дълг в полза на взискателя по изпълнителното дело и (ищецът) иска от съда да установи това по отношение на взискателя и длъжника по изпълнителното дело, то той очертава хипотеза, която е различна от разгледаната в т.2 на цитираното ТР № 4 /11.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 4 /2017 г. на ОСГТК на ВКС, спрямо него издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели, поради което в случая не важи приетото с това тълкувателно решение, че той – ищецът има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. По същество от изложеното следва, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Поради което настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател не претендира разноски, а ответниците по частната жалба нямат право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът