Определение № 60364 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2409/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. и Н. Я. Н. - чрез пълномощника им адв. Й. Д. от САК, срещу решение № 11722 от 29.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 339/2020 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 5673 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2024/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от М. Н. Н., действащ чрез законния си представител Н. Я. Н., починал в хода на първоинстанционното производство и заместен от наследниците си по закон Н. Я. Н. /майка/ и Н. М. Н. /баща/, против „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 25 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като се иска същото да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен за още 10 000 лв. Навеждат се оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение не кореспондира с установените от заключенията на съдебните експертизи факти относно вида и тежестта на получените от ищеца травми, остатъчните последици от тях, обема и интензитета на понесените болки и страдания. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: " 1. При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания, следва ли съдът подробно за се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението, или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ; 2. При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания, следва ли съдът да вземе предвид и съпътстващите травматичните увреждания неудобства и затруднения в ежедневието на пострадалия - от битов и хигиенен характер, смяна на социалната среда и други неблагоприятни промени в живота на пострадалия“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на постановеното от въззивния съд решение. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. С. от САК, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че справедливото обезщетение, което ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД дължи на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на починалия в хода на делото ищец М. Н. (заместен от своите родители и законни наследници Н. Н. и Н. Н.) като паричен еквивалент на неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 18.08.2016 г., възлиза на сумата 15 000 лв. В зависимост от този извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните във въззивното производство 50 000 лв. Въззивният съд се е произнесъл по размера на дължимото обезщетение, след като е обсъдил събраните в хода на делото доказателства, относими към приложението на чл.52 ЗЗД. От заключението на назначената в първоинстанционното производство комплексна съдебномедицинска експертиза съдът е приел за установено, че при произшествието на 18.08.2016 г. М. Н. /на възраст 13 г./ е получил контузия на ляво рамо с оток и хематом 5/6 см.; контузия и оток на лява гръдна половина; контузия на ляво бедро, без рентгенологични данни за счупване; кръвоизлив под конюнктивата на дясното око. След инцидента е извършена хирургическа обработка на разкъсно-контузната рана на клепача и е проведена медикаментозна терапия, като останалите травми не са се нуждаели от специфично лечение и са отшумели по естествен път, без усложнения. При изготвяне на експертизата вещите лица са констатирали, че наред с получените травматични увреди, впоследствие при ищеца са се появили пароксизми със „захласвания“, по повод на които той е консултиран от детски невролог. Проведено е изследване на мозъчната дейност, по време на което са открити следи от дифузни промени, без огнищност и пароксизимална активност, насочващи към възможна реализация на епилептичен пристъп; Назначено е медикаментозно лечение с прием на Невротоп. Вещите лица са изразили мнение, че посочената симптоматика не е диагностицирана убедително и не е проследявана до смъртта на детето /която няма връзка с уврежданията вследствие на произшествието/, поради което не може да се приеме с категоричност, че тя се намира в причинна връзка с претърпения инцидент. В хода на първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, според което вследствие на произшествието М. Н. е преживял силен стрес, предизвикал нарушения на съня и прояви на тревожност, особено при преминаване на линейки и качване в автомобил; По повод на проявената тревожно - депресивна симптоматика детето е наблюдавано в Клиника по детско - юношеска психиатрия при МБАЛ „Александровска“ ЕАД, като по време на наблюдението проявената симптоматика е свързана с наличието на пост-травматично стресово разстройство, което при конкретната възраст обичайно отшумява за около 6 месеца и към момента на извършения за целите на експертизата преглед /11.05.2018 г./ е преминало напълно. Относно състоянието на малолетния М. след претърпения инцидент въззивният съд е взел предвид показанията на разпитания като свидетел негов баща Н. Н., който е обяснил, че синът му преживял силен стрес от катастрофата, имал неспокоен сън, сънувал кошмари, станал разсеян, наложило се да го преместят в ново училище, страхувал са да пътува в кола и често посещавал лекари. Въззивният съд е преценил, че последващото конституиране на свидетеля като ищец на мястото на починалия му син не съставлява пречка за кредитиране на депозираните показания, които кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. След преценка на доказателствата поотделно и във взаимната им връзка въззивният съд е достигнал до извод, че от гледна точка на изведените в ППВС № 4/68 г. критерии за справедливост определеното от първата инстанция обезщетение от 15 000 лв. е достатъчно за репариране на претърпените неимуществени вреди при съобразяване на вида и характера на получените телесни увреждания, интензитета и продължителността на понесените по повод на тях и болки и страдания, цялостното отражение на събитието върху живота и психиката на пострадалото дете, а също и при отчитане на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на проявление на вредите. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относми към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към решението, след задълбочен анализ и съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства, въззивният съд е посочил ясно и изчерпателно кои обстоятелства взема предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да се произнесе по размера на обезщетението, съдът е извършил преценка на конкретно установените обстоятелства, които в конкретния случай изпълват със съдържание понятието „справедливост“ и са от значение за приложението на чл.52 ЗЗД. При постановяване на решението си въззивният съд се е ръководил от указанията в ППВС № 4/68 г. и е отчел както вида и тежестта на получените при произшествието травми, интензитета и продължителността на претърпените по повод на тях болки и страдания, така и всички последици от увреждащото събитие, рефлектирали неблагоприятно върху живота и психоемоционалното състояние на пострадалия. Частичното отхвърляне на предявения иск не е обусловено от игнориране на определени обстоятелства, релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД, и/или от непосочване на значението им за размера на обезщетението, а е резултат от извода, че с оглед доказания обем и интензитет на неимуществените вреди и преодоляването на получените физически и психически травми за значително кратък период от време няма основание за завишаване на присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 15 000 лв. Постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване на поставените в изложението въпроси, което според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е липсата на изложени от касаторите съображения във връзка със специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т.4 от цитираното тълкувателно решение. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК лишава касационната инстанция от възможността за преценка дали повдигнатите въпроси покриват селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включително като се има предвид, че по приложението на чл.52 ЗЗД съществува постоянна и непротиворечива практика на ВС и ВКС, в т. ч. и задължителна /напр. ППВС № 4/68 г./. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 339/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касаторите за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторите са обосновали очевидната неправилност с доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. Нарушението на материалния закон е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което може да бъде констатирано от касационната инстанция само по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване, но не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява решението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за реално плащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 542/11.11.2020 г., което според уговорката в р.III на договора е следвало да бъде заплатено по банков път чрез превод по посочена банкова сметка на Адвокатско дружество „Г. и партньори“. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,