Определение № 3215 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. М. против решение № 1461 / 09.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 20241000503365 по описа за 2024 година от 14-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за частично основателен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът е приел, че наказателното производство по пр.пр.42055/2013г. е образувано на 02.11.2013г. срещу Б. Г. М., за престъпление по чл. 162, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.ал.1 НК, като досъдебната му фаза, считано от датата на провеждане на разпита на ищеца като уличено лице и привличането му като обвиняем, е продължила, считано от 02.11.2013 г. до 04.03.2014г. Обвинението е за това, че на 02.11.2013г. около 16,00ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]в съучастие, като помагач, умишлено улеснил извършването на престъплението, като управлявал л.а. марка „Ауди“, модел „Q 7“, ДК [рег.номер на МПС], като по този начин помогнал да бъде чут от повече хора извършителя Ц. Й. Б., който чрез слово - викал по мегафон „Така не могат да продължават тези неща, време е да се събудим! Ето ги черните, които виждате! През нощта е било извършено тежко криминално престъпление срещу младо момиче от български произход, което е намушкано от лице от такъв произход. Ето тия черните, които виждате! Това нещо не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се разправяме с тия черните!“ т.е. за подбуждане към насилие и омраза, основани на раса. След внесен обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 4224/2014г. по описа на СРС, НО, 115 състав, като съдебната му фаза е продължила от 04.03.2014г. до 29.11.2018г., когато е влязла в сила постановената оправдателна присъда, с която Б. М. е признат за невиновен в извършване на посоченото деяние и оправдан. Основание за постановяване на оправдателната присъда и нейното потвърждаване от въззивната инстанция е несъстоятелност и недоказаност на обвинението. Присъдата била протестирана от прокурор при СРП пред СГС, по повод на което било образувано ВНОХД №1857/2018г., по което с ,ешение № 1215/29.11.2018г. изцяло била потвърдена присъда от 14.06.2017г. по НОХД № 4224/2014г. Общата продължителност на цялото наказателно производство е 5 години, считано от 02.11.2013г. до 29.11.2018г.. Съдът е приел от правна страна, че спрямо ищеца е била взета най тежката мярка за процесуална принуда - че предприетото наказателно преследване е продължило 5 години, отразило се е крайно неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, депресиран, влошено здравословно физическо състояние. Посочено е, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая е прието, че продължителността не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите. САС е отчел факта, че жалбоподателят има и други предишни осъждания видно от свидетелството за съдимост от една страна, а от друга, че в един и същи период време са били налице висящи няколко наказателни производства, поради което не може категорично да се прецени пряката причинно-следствена връзка между процесното обвинение и настъпилите вреди. Във връзка с твърдението, че е останало недоказано „ уронването на доброто му име в личен и професионален план, съдът се е позовал на константната съдебната практика относно неимуществените вреди, че човек поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение. Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани, чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице. За неоснователни са приети доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени. По отношение на провалената предизборна кампания на местните респ. президентските избори през процесния период, САС е приел, че е изискуем образователен ценз за всеки кандидат, а жалбоподателят не притежава такъв, видно от л.138 заключението на СПЕ има само основно и незавършено средно образование. В този смисъл не е приета пряка причинно следствена връзка между обвинението и слабите изборни резултати. В обобщение въззивният съд е приел, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и въззивна инстанции по отношение основателността на иска, а по отношение на размера на обезщетението е приел, че същият следва да бъде увеличен до 5000 лв. с оглед продължителността на процеса. По отношение на претенцията за обезщетение за имуществените вреди, няма ангажирани доказателства жалбоподателят лично да е платил сумата от 1000 лв. в полза на адвоката по наказателното производство, който е представлявал двамата подсъдими. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочените въпроси се отнасят до приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Какви критерии следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението, как се определя пряката и непосредствена връзка между незаконното обвинение и вредите. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Следва да се отбележи, че съдът не е отрекъл правото да се обезщети имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, но е приел, че липсват данни да са сторени разноски в това производство, т.е. да е заплатено възнаграждението. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС