Определение № 935 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2427/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Д. Б., гражданин на Кралство Нидерландия, срещу решение № 172 от 29.04.2024г. по в.т.д. № 123/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 13 от 10.01.2024г. по т.д. № 407/2023г. на Окръжен съд – Пловдив. С решението на окръжния съд са отхвърлени предявените от касатора срещу „ЕСВ България“ ООД, дружество, регистрирано в страната, искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружеството, взети на 07.07.2023г.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по молбата на касатора от 02.10.2023г., подадена три дни след изтичане на срока по чл. 372 от ГПК за допълнителна искова молба. Направени са уточнения и допълнения относно твърдението за нередовното уведомяване на Р. Т. Д. Б. за свиканото Общо събрание. По-конкретно, че от служителя на частния съдебен изпълнител, връчващ поканата, не е бил поискан документ за самоличност и че Р. Т. Д. Б. не говори български, поради което не може да се удостовери, че е разбрал същността на действията, извършени от служителя. По тези въпроси въззивният съд е дължал произнасяне, а не го е направил. Неправилни са и изводите на съда, че в производство по чл. 74 от ТЗ съдружник не може да се позове на представителната власт на пълномощника на друг съдружник. Въззивният съд не е съобразил, че в случая нотариалната заверка на подписа е била не на съдружника Е. де Б. като физическо лице, а в качеството му на управител на „ЕСВ България“ ООД, при което не е било спазено изискването на чл. 32 от дружествения договор.

Касаторът иска обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове – уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. При търговски спор преклузивен ли е срокът по чл. 372, ал. 2 от ГПК по отношение правото на ищеца да поясни и допълни първоначалната искова молба и може ли той да направи това след изтичане на срока за подаване на исковата молба?

Касаторът се позовава на решение № 50006 от 09.02.2023г. по т.д. № 2529/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50074 от 27.10.2023г. по т.д. № 1098/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., както и определения на ВКС.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, обвързан ли е с посоченото в жалбата?

Във връзка с въпроса касаторът сочи Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3. Може ли съдружник да се позове на липса на представителна власт на пълномощник на друг съдружник, когато е налице нарушение на изискванията на дружествения договор относно представителство на общото събрание на съдружниците? Налице ли е колизия между правото на съдружника на защита по смисъла на чл. 74 от ТЗ и възприетото схващане, че той, като трето лице, не може да се позове на нередовност на упълномощаването на представителя на другия съдружник?

4. Редовно ли е упълномощаването, ако в пълномощното упълномощителят е посочен в качеството си на физическо лице и едновременно с това като представител на юридическо лице и при положение, че нотариално е удостоверен единствено подписът на упълномощителя като представител на юридическото лице, то надлежно ли е упълномощаването и от страна на физическото лице в случаите, когато нотариалната заверка е задължителна за валидност на упълномощаването, а съответно подписът на физическото лице не е нотариално удостоверен?

Според касатора третият и четвъртият от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „ЕСВ България“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба по делото, подадена на 10.07.2023г., Р. Т. Д. Б. е изложил, че е съдружник в „ЕСВ България“ ООД с 15% дял от капитала, а останалата част от капитала се притежава от Е. де Б., също гражданин на Нидерландия, с когото са били и управители на дружеството. На проведено на 07.07.2023г. Общо събрание на съдружниците били взети решения за освобождаването на Р. Т. Д. Б. като управител (т. 1) и за вписване на промените по партидата на дружеството в търговския регистър (т. 2). Решенията, според ищеца, са противоречали на Търговския закон и на дружествения договор, при което е била поискана отмяната им. В нарушение на чл. 139 от ТЗ и дружествения договор ищецът не е бил надлежно уведомен за свикване на събранието (с писмена покана, получена от съдружника най-малко 7 дни преди датата на събранието), както и представителят на другия съдружник (адвокат С. П.) не е бил надлежно упълномощен. Съгласно чл. 137, ал. 6 от ТЗ и дружествения договор съдружниците могат да участват в общото събрание само при изрично писмено пълномощно, а в случая има упълномощаване от Е. де Б. като управител и съдружник в един документ, като нотариалната заверка е на подписа на управителя.

Исковете на ищеца са били оспорени от „ЕСВ България“ ООД с подаден отговор. Възразено е било, че Общото събрание е свикано и проведено в съответствие с ТЗ и дружествения договор.

От името на ищеца е била подадена допълнителна искова молба с уточнение, че поканата за Общото събрание е била връчена на Р. Т. Д. Б. чрез частен съдебен изпълнител, но не е било изисквано удостоверяване на самоличността чрез представяне на документ за самоличност (чл. 44 от ГПК), мястото на връчване е било в нарушение на чл. 49 от ГПК, както и не е било съобразено, че ищецът не говори български, при което е била препятствана комуникацията му с връчителя.

С разпореждане от 03.10.2023г. първоинстанционният съд е констатирал, че допълнителната искова молба е постъпила в съда след изтичане на срока по чл. 372 от ГПК от две седмици.

В хода на първоинстанционното производство са били събрани посочени и представени от страните писмени доказателства.

С решение № 13 от 10.01.2024г. по т.д. № 407/2023г. на Окръжен съд – Пловдив исковете на Р. Т. Д. Б. са били отхвърлени.

Съдът е приел, че съдружникът е бил поканен за Общото събрание на 29.06.2023г. Изготвената двуезична покана за събранието (на български и английски език) е била връчена при условията на отказ от служител на ЧСИ А. А., рег. № 826 на КЧИ (чл. 44, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 43 от ЗЧСИ). До съдебния изпълнител е била подадена молба вх. № 5389 от 28.06.2021г. от управителя на „ЕСВ България“ ООД за връчване на поканата на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, с посочени два адреса на Р. Т. Д. Б. в [населено място] – в комплекс „Марица Гардънс“ и на [улица]. Ищецът е бил намерен на втория адрес - в заведение на [улица], [населено място], като, съгласно отбелязването на връчителя, той взел документите, запознал се с тях, направил снимки на телефона, провел няколко разговора и отказал да ги приеме. Връчването е било на място, предвидено в приложимата разпоредба на чл. 49 от ГПК, вр. чл. 43 от ЗЧСИ. Място на връчването може да бъде всяко място, на което адресатът може да бъде намерен. Без значение е дали ищецът владее български език, тъй като поканата е съдържала текст и на английски език. По делото са липсвали данни, които да опровергават удостоверените от връчителя обстоятелства по връчването.

Във връзка с оплакванията за ненадлежно представителство на другия съдружник (на събранието на 07.07.2023г. Е. де Б. е бил представляван от адвокат С. С. П.) първоинстанционният съд е приел, че е налице надлежно писмено пълномощно от 05.07.2023г. Пълномощното е изхождало от Е. де Б. като съдружник. Изрично в т. 3 от пълномощното е било посочено, че адвокатът разполага с правото да участва във всички общи събрания, като записва и гласува с притежаваните от този съдружник дялове както намери за добре, по своя собствена преценка и усмотрение, в това число да вземе участие в събранието, свикано да се проведе на 07.07.2023г. От друга страна, възражения за нередовност на упълномощителното изявление може да прави и на тях да се позовава само упълномощителят. Протоколът от заседанието на Общото събрание на съдружниците е бил с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № 4374 и № 4375, том 2, акт 68 на нотариус С. З. с рег. № 179 на НК.

Въззивното решение е било обжалвано от Р. Т. Д. Б.. Поддържани са били изложените твърдения за противозаконност на решенията на общото събрание на 07.07.2023г., както и за противоречие на решенията с дружествения договор.

С решение № 172 от 29.04.2024г. по в.т.д. № 123/2024г. на Апелативен съд – Пловдив решението на Окръжен съд – Пловдив е било потвърдено. Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на подадената искова молба и отговор, а относно допълнителната искова молба на Р. Т. Д. Б. е посочил, че е просрочена. Изцяло са били споделени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Единствено е било отбелязано, че пълномощното за адвокат С. П. е било с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена от нотариус Е. А. - А., както е изисквал чл. 32 от дружествения договор. То е било за конкретно общо събрание и е предоставяло на представителя ясно формулирани правила. Не е имало пречка с един документ, какъвто е пълномощното, едно лице, което има едновременно две качества, от които произтичат права, да упълномощи представителя едновременно.

С оглед възприетото от въззивния съд, първият поставен процесуалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е, тъй като въпросът е предпоставен от липсата на произнасяне от въззивния съд по направените в молбата на страната от 02.10.2023г. уточнения и допълнения. Действително въззивният съд е отбелязал, че допълнителната искова молба от 02.10.2023г. е просрочена, но по същество се е произнесъл по изложените в нея твърдения. При споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, изрично е било посочено, че връчваната покана за събранието на съдружниците е била съставена и на английски език, за който касаторът - ищец не възразява, че владее, а удостоверените от връчителя обстоятелства (че ищецът е взел документите, запознал се с тях, направил снимки на телефона, провел няколко разговора, но отказал да ги приеме) са сочили, че Р. Т. Д. Б. е разбрал естеството на извършваните действия. Същевременно от касатора не е било оспорено, че действията са били извършени пред самия него. Т.е. че при връчването служителят правилно е установил самоличността на съдружника, за което единствено би било необходимо изискването и представянето на документ за самоличност. С оглед изложеното първият въпрос не съответства на изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – да бъде част от правния спор и да е обусловил правните изводи на въззивния съд.

Вторият от въпросите на касатора, също процесуалноправен, относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си, в контекста на направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, е въпрос от значение за изхода на спора, но не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въпросът е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по въпросите относно непоискването на документ за самоличност от връчителя и че ищецът не говори български, поради което връчването е опорочено.

Предвид изложеното по-горе, че въззивният съд е отговорил на тези твърдения на страната (съгласно молбата от 02.10.2023г.), при което решението на съда не е постановено в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, включително задължителната такава (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция е във връзка с правилността на въззивното решение, но тя не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване.

Третият поставен материалноправен въпрос относно възможността при иск по чл. 74 от ТЗ съдружник да се позове на липсата на надлежно представителство в общото събрание на друг съдружник, не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Апелативният съд е споделил извода на състава на Окръжен съд – Пловдив, че възражения за нередовност на упълномощителното изявление може да прави и на тях да се позовава само упълномощителят, но едновременно с това са били изложени обстоятелства относно представителната власт на адвокат С. П. след упълномощаването му от съдружника Е. де Б. на 05.07.2023г. Направен е извод, че липсва нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ, както и на дружествения договор - клаузата на чл. 32, съдържаща особено изискване, когато представителят не е съдружник, упълномощаването да е с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Дори са се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на която се позовава касаторът. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Отговор на въпроса може да бъде изведен от практиката на Върховния касационен съд, за която липсва основание да бъде променяна, и тя се явява съобразена от въззивния съд.

Съгласно решение № 60006 от 19.07.2021г. по т.д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60093 от 16.01.2023г. по т.д. № 712/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., неспазеното изискване по чл. 137, ал. 6 от ТЗ има за последица не нищожност, а висяща недействителност на волеизявленията на пълномощника на съдружника, на която обаче може да се позове единствено този съдружник, но не и ищецът по иска по чл. 74 от ТЗ – друг съдружник. По същество за приложими се приемат постановките на Тълкувателно решение 5/2014 от 12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), съгласно което при извършени правни действия без представителна власт, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което са извършени действията или неговите универсални правопримници. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд в решението му.

Четвъртият въпрос (отново материалноправен) е предпоставен от обстоятелството, че подписът на съдружника - физическо лице при упълномощаването не е нотариално удостоверен, но това не съответства на изводите на въззивния съд в решението му, при което не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е приел друго - че пълномощното на адвокат С. П. е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Е. де Б., извършена от нотариус Е. А. - А., съответно на изискването на клаузата на чл. 32 от дружествения договор. Както се посочи, правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд не може да бъде преценявана във фазата по допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

От името на „ЕСВ България“ ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено от страната адвокатско възнаграждение от 1 800 лева с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2024г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът