Определение № 2216 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. С., с адрес: гр. Сърница, [улица], срещу определение № 5785 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1437/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Общински съвет – Сърница, формиран въз основа на подадено от началника на Общинска служба по земеделие – Сърница мотивирано искане изх.№ РД-12-04-17/29.08.2025 г., на основание параграф 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването и земеделските земи, с което е отправено искане да се произнесе с решение за предоставяне на имоти с идентификатори № 70648.211.14, № 70648.191.86 и № 70648.211.7 от КККР на землище Сърница, като имоти собственост на наследници на А. М. С. по преписка вх. № 400/01.03.1992 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Общински съвет - Сърница, чрез процесуален представител, писмено оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че по предложението на кмета на Община Сърница до общинския съвет за приемане на решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не се формира мълчалив отказ по отношение на И. А. С., тъй като той не е отправял самостоятелно искане до общинския съвет. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването и земеделските земи /ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. По силата на разпоредбата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, общинската служба по земеделие в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 2 постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В решението се вписва решението по ал. 2. Цитираната нормативна уредба предвижда връчване на решението по реда на АПК на заинтересованите лица (заявителите в производството за обезщетяване), както и влизане в сила на решението. Това означава, че решението подлежи на обжалване и може да влезе в сила или след изтичане на срока за обжалване и неподаване на жалба срещу него, или след произнасянето на компетентния административен съд. Внесеното искане в общинския съвет е за издаване на административен акт по § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и непроизнасянето по него в законоустановения срок формира мълчалив отказ, подлежащ на оспорване пред съда. Не могат да бъдат споделени изводите на административния съд за липса на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ от страна на физическото лице И. А. С., в качеството му на наследник на А. М. С.. Това че искането до Общински съвет - Сърница е предявено от органа по поземлената собственост, а не от наследниците на възстановения собственик, не лишава последните от правна легитимация да оспорят мълчалив отказ за постановяване на решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, който безспорно засяга техните права по неблагоприятен начин. Още повече, по аргумент от чл. 45ж, ал. 2, изр. второ ППЗСПЗЗ, решението на общинския съвет по искането по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2, т. е. на един от собствениците (наследниците) или на негов представител, и служебно – на общинската служба по земеделие. Следователно, заявителите в реституционното производство имат качеството на заинтересовани страни в производството по реда на чл. 45д и сл. ППЗСПЗЗ и имат правен интерес да оспорят постановените актове, които засягат правната им сфера в негативен аспект, включително и мълчаливите откази. Като е приел оспорването за недопустимо, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на спора е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи платената държавна такса в размер на 16,57 евро за подаване на частна касационна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,