Определение № 161 от 31.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2461/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Василева П. с ЕГН [ЕГН] и И. В. П. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., срещу решение № 838 от 29.04.2014 г. по гр.д.№ 827/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 26.04.2013 г. по гр.д. № 13158/2011 г. в частта за отхвърляне на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди за разликата над по 50 000 лева до по 200 000 лв. за всеки един от ищците. С решението е потвърдено и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение от 28.11.2013 г., с което първоинстанционното решение/ в частта, имаща характер на определение/ е допълнено, като ищците са осъдени да заплатят на Гаранционния фонд допълнителни разноски в размер на 6 450 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателите считат, че претендираните неимуществени вреди са доказани по основание, но в нарушение на чл.52 ЗЗД съдът е определил изключително занижени размери. Изразява се и несъгласие с извода на въззивната инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и то в размер на ½. Твърди се, че дори и да се приеме, че има данни за някакво съпричиняване, то следва да се съпоставят допуснатите, от осъдения с влязла в сила присъда водач А. С., нарушения и евентуално допуснатото нарушение от страна на пострадалия П. П.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, както и по процесуалноправeн въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да направи собствени фактически и правни изводи. По материалноправните въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с ППВС № 4/1968 г., съответно ППВС № 17/1965 г., както и с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. По процесуалноправния въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г., както и с решения на ВКС, постановени при действието на новия ГПК. Ответникът по касация – Гаранционен фонд, чрез ст.юрисконсулт Д. Ш., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображенията са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени елементите от фактическия състав на чл.288, ал.1, т.2, б.”в” от Кодекса за застраховането/КЗ/ - наличие на увреждане от управляващ на територията на РБългария, намиращо се обичайно на територията на трета държава, МПС, който няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта”, противоправното поведение и вината на който, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на 18-годишния им син. В тази насока е зачетена влязлата в сила присъда по приложеното наказателно дело. Решаващият състав на Апелативен съд- София е споделил извода на първата инстанция относно размера на справедливото обезщетение – по 100 000 лв. за всеки от ищците, преценявайки релевантните факти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м.март 2009 г. С оглед механизма на ПТП въззивният съдебен състав е изразил становище за равен принос на осъдения водач на автобус и на починалия водач на л.а. „Фолксваген голф”, тъй като последният не се е съобразил със знак „Стоп” и не е пропуснал движещия се с превишена скорост автобус, макар и последният да е бил на главен път. Прието е, че първопричина за катастрофата от техническа гледна точка е внезапното навлизане по главния път от страна на пострадалия водач. Отчитайки така възприетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат, обезщетенията са намалени до 50 000 лв. – за всеки един от ищците. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да се определи като значим за изхода на делото. При произнасяне по този въпрос въззивният съд е допуснал известно отклонение от указанията, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика, надлежно публикувана и известна на настоящия съдебен състав – така например, решение по т.д. № 525/2008 г., решение по т.д. № 977/2010 г., решение по т.д. № 618/2011 г. и други. Материалноправният въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, така както е мотивиран в изложението, е относим изцяло към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, които се преценяват едва след допуснато обжалване. За недоказано следва да се приеме твърдението на касаторите за наличие на основание за допускане на касационен контрол по формулирания процесуалноправен въпрос, тъй като липсват данни за отклонение от задължителна практика във връзка с правомощията на въззивния съд при произнасяне по спорното материално право и задължението за извеждане на собствени фактически и правни изводи, независимо от процесуалната възможност за препращане към мотивите на първата инстанция. Предвид освобождаването на ищците от държавна такса по силата на закона - чл.83, ал.1, т.4 ГПК, след обявяване на настоящото определение, делото следва да се докладва за насрочване за открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение