Решение № 2629 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрк. З.Захариева, срещу решение № 1384/25.08.2025 г., постановено по адм. дело № 544/2024 г. по описа на Административен съд- Ловеч, с което е отменено решение № 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 31 452,28 лева на „Милкком” ООД със седалище и адрес на управление в град Луковит, област Ловеч. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с приложимия материален закон и е необосновано- касационни отменителни основания по смисъла на чл.209,т.3, пр.І и ІІІ от АПК. Излага подробни съображения в тази връзка и претендира за отмяната на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира и присъждането на разноски за всички съдебни инстанции. Ответната страна – „Милкком” ООД със седалище и адрес на управление в град Луковит, област Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. А.Асланян, в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съобразно представени списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е и основателна. Производството пред административният съд се е развило при условията на чл.226 от АПК, след като решение № 670 от 28.03.2024 година, постановено по административно дело № 222/2022г. на Административен съд Ловеч, с което оспорването на „Милкком“ ООД против решение № 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция е отхвърлено, е отменено с решение № 11588 от 30.10.2024 г. по административно дело № 7511/2024 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: С договор № 11/311/00885 от 29.10.2014 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и „Милкком” ООД, на дружеството е отпусната безвъзмездна финансова помощ с първоначално определен размер 209 681,88 лв., представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект с № 11/311/00885 от 15.05.2013 г., за който е представен бизнес план по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г. със сума на инвестицията 365 357,85 лева и с предмет „Изграждане на къща за гости в с. Дъбен, община Луковит“. В част IV- „Финансово икономически статус“, на бизнес плана за всяка година от изпълнението на проекта са предвидени приходи от дейността (нощувка със закуска) в размер по 132 000,00 лв., както и наемането на 1 бр. управленски персонал и 2 бр. производствен персонал. Между страните по делото не се спори, че инвестицията е извършена съобразно одобрения проект, а окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта е в общ размер на 209 681,88 лева, от които 104 840,93 лева междинно плащане и 104 840,95 лева окончателно плащане, извършено на 11.12.2015г. При извършена проверка на място в периода 20-28.06.2019 г. за изпълнение на застъпените в одобрения към договора бизнес план показатели, е установено следното: за 2015 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 0 лв.; за 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 3 041,67 лв.; за 2017 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 46 367,12 лв.; за 2018 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 39 082,58 лв.; за 2019 г. (в периода от 01.01.2019 г. – 31.05.2019 г.) при заложени в бизнес плана приходи от 132 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 16 422,06 лв. Установено е че за 2016 година броят на заетите лица е 1, за 2017- 2, а за 2018-3. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложените в бизнес-плана показатели първоначално е издаден акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/311/00885/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6548 от 16.03.2020 г. на ДФ „Земеделие“, с който на „Милкком“ ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 31 452,28 лева. След отмяната на този акт с решение № 12838 от 15.12.2021 г. по административно дело № 5503/2021 г. на Върховния административен съд, и предоставена възможност на търговеца да представи писмено възражение и подаването на такова на 06.04.2022 г., изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. Съобразно мотивите на решението, установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 22,35 % от заложените приходи. По отношение на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост е прието изпълнение в размер на 71,30 % средно за трите пълни финансови години. Административният орган приема, че е налице неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години и съгласно т. 30, предл. първо от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. определя финансова корекция в размер на 31 452,28 лв. Освен това приема, че е налице неизпълнение на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за три финансови години и съгласно т. 18, предл. първо от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. определя финансова корекция в размер на 10 484,09 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция в размер на 31 452,28 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта. По делото е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което реализираните приходи за процесните три години са както следва: за 2016 г. реализираните приходи са 3 041,67 лева или 2,30% от заложените приходи по бизнес плана; за 2017 г. реализираните приходи в размер на 46 367,12 лв. представляват 35,13% от заложените в бизнес плана; за 2018 г. реализираните приходи в размер на 39 082,58 лв. са 29,61% от заложените в бизнес-плана. Средно аритметично изпълнение на приходите от субсидираната дейност за трите години вещото лице е изчислило в размер на 22,35 %. По отношение на показателя устойчива заетост вещото лице сочи, че реално заетите лица за 2016, 2017 и 2018 г., на база справка на регистрираните трудови договори в НАП с код по НКПД 5510 „Хотели и подобни места за настаняване“, са както следва: за 2016 г. – 1 работник при предвидени в бизнес плана 3 работни места или 33,33% изпълнение; за 2017 г. – реално заети лица – 2 бр. при предвидени в бизнес-плана 3 работни места, или изпълнение 80,67%; за 2018 г. – реално заети лица – 3 броя при предвидени в бизнес-плана 3 работни места, т.е. процентно изпълнение 100,00%. Вещото лице сочи, че средния процент на изпълнение за трите години е 71,33 %. Освен това вещото лице сочи, че при съобразяване на изчислените от жалбоподателя стойности на инвестицията (365 357,85 лв. и 299 545,54 лева) изчислените показатели за ефективност на инвестицията надвишават показателите за ефективност на инвестицията на реализирания проект, изчислени от ДФЗ при анализа на предложения за финансиране проект въз основа на 383 357,85 лв. стойност на инвестицията. В заключението си вещото лице изчислява и процентното изпълнение на показателите в бизнес-плана според броя на реализираните нощувки. Направена е и съпоставка на цените за настаняване, както и на процента на заетост на легловата база в туристически обекти „къща за гости“ в отделните населени места в община Луковит за 2016, 2017, 2018 и 2019 година. Освен това при направената съпоставка между средния процент на запълняемост на къщата за гости на „Милкком“ ООД за периода 2016-2019 г. със средния процент на запълняемост на туристически обекти със същата категория място за настаняване, функциониращи на територията на Община Луковит в периода 2016-2019 г., е установено, че средният процент на запълняемост в къщата за гости на „Милкком“ по години (2017, 2018 и 2019 г.) е по-висок от средния процент запълняемост на туристически обект със същата категория място за настаняване, функциониращи на територията на Община Луковит в периода 2016-2019 г. Освен това вещото лице установява, че в процесния период освен за лицата, заети по трудов договор, е поддържано социално и здравно осигуряване на собственика/управител на дружеството. С обжалваното решение административният съд е отменил решението за определяне на финансова корекция поради материалната му незаконосъобразност. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган- изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Според съда е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, тъй като административният орган е приложил неправилно материалния закон. Административният съд е намерил за неправилни изводите, че „Милкком“ ООД е нарушил условията на одобрения проект, тъй като е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, както и на заложените в него параметри за заетост, поради което целите на мярката и проекта не са изпълнени. Според съда установените от Държавен фонд „Земеделие“ отклонения от заложените в бизнес плана показатели в периода на мониторинг не могат да се квалифицират като нередност, тъй като при осъществяване на подпомаганата дейност бенефициентът е постигнал заложените в Наредба № 30 цели за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, макар формално предварително заложените прогнозни стойности за приходи от дейността и брой наети работници да не са постигнати. За да достигне до този извод административният съд е анализирал чл.2, чл.16, ал.2 и т.VІ от приложение № 3 на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и е приел, че целите на мярката се считат за изпълнени, ако проектът доказва устойчива заетост и икономическа жизнеспособност съгласно посочените показатели в т. VI от Приложение № 3 към чл.16, ал. 1. Според съда, дори да е налице отклонение от заложените в бизнес плана параметри, то не е налице нередност, за която следва да бъде наложена финансова корекция, ако постигнатите от ползвателя на помощта резултати от подпомаганата дейност отговарят на въведените с Наредба № 30 от 11.08.2008 г. параметри за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Според първоинстанционния съд, определянето на финансова корекция за проект, по отношение на който е доказана икономическа жизнеспособност и създадена устойчива заетост в периода на мониторинг, респективно – е доказано постигане на заложените цели на мярката, то това би било както в отклонение от целта на закона, така също и в нарушение на разпоредбите на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, както и на Регламент (ЕС) № 1303/2013. Освен това първоинстанционният съд е приел, че в решението за налагане на финансова корекция административният орган изобщо не е изложил съображения за наличие на нарушение с финансов ефект върху бюджета на Европейския съюз, а това следва да бъде обосновано от органът, компетентен да налага финансови корекции. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречието му с материалния закон. При вярно установени факти съдът е направил правни изводи, които не съответстват на материалния закон. Съобразно предвиденото в Наредба № 30 от 11.08.2008г., финансово се подпомагат проекти по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които допринасят за постигане целите на мярката: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. А съгласно §1, т.19 от ДР на Наредбата „проект“ представлява заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Според чл.26, ал.1 от Наредбата кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Едно от задължителните приложения към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. И двете понятия имат легални дефиниции. Според § 1, т.6 от ДР на Наредбата, икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съответно в т.26 на цитираната разпоредба е предвидено, че устойчивата заетост е запазването на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Анализът на нормата на чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. във връзка с цитираните легални дефиниции води до извод, че количествените показатели на бизнес плана по отношение на финансовите приходи и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл.30, ал.2 и 3 от Наредбата, при одобряване на проекта с кандидата се сключва договор, който урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ. В настоящата хипотеза с клаузите на т. 4. 12 и т. 4. 18 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, както и да спазва предвиденото в проекта за срок от 5 години от сключването на договора. С други думи, ползвателят на помощта следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, но и да изпълнява в предвидения срок дейността по проекта, при това по начин, който да осигури изпълнението на показателите, заложени в бизнес плана, въз основа на които е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, е основание за цялостна или частична отмяна, респ. връщане на вече изплатените суми в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението както според чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., така и съгласно т.8.1. от договора. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Тъй като решението за определяне на финансова корекция е издадено на 06.06.2022г. и касае средства от ЕСИФ, в настоящата хипотеза са приложими правилата на ЗУСЕФСУ (загл.изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) в редакцията му от ДВ, бр.39 от 27.05.2022г. В настоящата хипотеза административният орган е приел, че е налице нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ- неизпълнение на одобрени индикатори. Съобразно трайно установената съдебна практика, заложените в бизнес плана финансови параметри и показателите относно заетостта представляват „индикатори“ по смисъла на ЗУСЕФСУ. Освен това изпълнението на тези показатели установява и икономическата жизнеспособност и създадена устойчива заетост, а непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд (напр. решение № 7499 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2024 г., IVо.; решение № 10425 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2023 г., IVо.). Съобразно посоченото в проекта на „Милкком“ ООД, общата стойност на инвестицията възлиза на 383 357,78 лева. Размерът на разходите, с които жалбоподателят кандидатства за отпускане на помощта е 365 357,78 лева, като от тях са одобрени за финансиране 299 545,54 лева. Одобрената финансова помощ възлиза на 209 681,88 лева и представлява 70% от одобрените за финансиране разходи. Няма спор, че посочената сума е изплатена изцяло на жалбоподателя. В представения бизнес- план жалбоподателят е предвидил реализирането на приходи в размер на 132 000 лева годишно, както и разкриването и поддържането на 3 работни места за целия период на изпълнение на дейността. Безспорно е установено, че жалбоподателят е изпълнил инвестицията съгласно договора и одобрения проект, но не е реализирал заложените в бизнес-плана приходи за 2016, 2017 и 2018 години, а освен това не е разкрил и поддържал и предвидените в плана работни места за посочения период. Въпреки че е установил несъответствието на постигнатите от дружеството финансови показатели от подпомаганата дейност и показатели за устойчива заетост в периода на мониторинг със заложените в бизнес плана, съдът е приел, че тези резултати отговарят на изискванията на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 за жизнеспособност и устойчива заетост на проекта, съответно – на целите на мярката, определени в чл. 2 от същата Наредба. Този извод на първоинстанционния съд е в пълно противоречие с материалния закон. Съгласно изложеното по-горе, соченото неизпълнение съставлява „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Безспорно е установено, че изплатената на „Милкком“ финансова помощ е предоставена по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съобразно константната практика на Съда на Европейския съюз, нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него. При това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение, а е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. При преценката за наличие на икономическа жизнеспособност и на устойчива заетост в периода на мониторинг, първоинстанционният съд напълно е пренебрегнал критериите, установени в легалните дефиниции на тези понятия, съдържащи се в §1 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., изяснени по-горе. Вместо това съдът се е позовал на критерии, които не са предвидени нито в Наредбата, нито в ЗУСЕФСУ, а именно установеното със заключението на съдебно-икономическа експертиза сходство на средната цена на настаняване в къща за гости „Милкком“ със средната цена на нощувките, реализирани от сходни туристически обекти в региона на община Луковит през проверявания период, както и на средния процент заетост на легловата база на къщата за гости в сравнение със сходни туристически обекти в региона на община Луковит. Според съда постигнатите от жалбоподателя икономически резултати за брой настанявания и цена на предоставяната услуга напълно съответстват на пазарните условия и дружеството е съумяло да реализира брой нощувки, които значително надхвърлят средните нива на заетост на легловата база на регистрираните като туристически обекти къщи за гости на територията на община Луковит за същия период. Освен това съдът е приел, че показателите за ефективност, определени в Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, изчислени от вещото лице, надвишават показателите за ефективност на инвестицията на реализирания проект, изчислени от ДФЗ при анализа на приложения за финансиране проект. В решението, което е предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство, като неизпълнени одобрени индикатори административният орган не сочи броя на нощувките, а сочи заложените в бизнес-плана финансови приходи, реализирането на които е от значение за установяване и на икономическата жизнеспособност на проекта. Ето защо преценката за изпълнение на одобрените индикатори и жизнеспособността на проекта следва да се извърши въз основа именно на реализираните приходи от инвестицията, а не от броя на реализираните нощувки и съпоставката им със средния брой на реализирани нощувки от други обекти, както и със средната цена на нощувките в подобни туристически обекти на територията на община Луковит. Освен това съдът неправилно се е позовал и на показателите за ефективност, определени в приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, които са изчислени от вещото лице. На първо място тези показатели имат за цел да определят ефективността на проекта в етапа на разглеждане на проектните предложения и неслучайно те са част именно от приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, представляващо образец на бизнес план за разнообразяване на дейността. На второ място съдът не е отразил в решението си и обстоятелството, че тези по-благоприятни показатели са изчислени от вещото лице при сума на инвестицията 209 681,88 лева (посочена от "Милкком"), която сума представлява отпуснатата на жалбоподателя безвъзмездна помощ, а не сума на инвестицията по смисъла на Наредбата, чийто предмет е определен в същото това приложение № 3 към Наредбата. Като е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част и изцяло е обосновал изводите си върху него, съдът е приложил неправилно материалния закон, доколкото е използвал различни от определените в Наредбата критерии за определяне на икономическата жизнеспособност на проекта. Неправилни са и изводите на съда, че ползвателят на помощта е изпълнил и другата цел на мярката, а именно създаване на устойчива заетост. За да обоснове този извод, съдът е приел, че съгласно представените от дружеството справки на заетите лица на трудов договор и заповеди за определяне на графици за извършване на дейности в обект „Къща за гости“, в резултат на реорганизация на трудовата заетост на наетите работници, в посочения обект са полагали труд и други служители на дружеството, освен наетите с трудов договор работници с код по НКПД- 5510 „Хотели и подобни места за настаняване“. Този извод не може да бъде споделен. Съобразно регистрираните в НАП трудови договори, през 2016 година няма регистрирани лица, заети по трудови договори с код по НКПД 5510- „Хотели и подобни места за настаняване“. През 2017 година са регистрирани 2 трудови договора с посочения код, а едва през 2018 година- 3 договора. По-горе вече бе изяснена дефиницията на понятието устойчива заетост, която изисква запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В него ползвателят на помощта сам е предвидил, че ще създаде 3 постоянни работни места, без да обвързва този брой с общия брой на наетите в дружеството лица, с извършването на реорганизация на трудовата заетост, при която други наети от дружеството работници ще полагат труд в обекта, предмет на инвестицията. При тези предвиждания в бизнес-плана, за да изпълни тези показатели, дружеството е следвало да разкрие и запази три работни места, заети пряко именно в обекта, предмет на инвестицията. Това не е сторено, поради което е налице неизпълнение на договорни задължения и одобрен индикатор и по отношение на показателя устойчива заетост. Касационната инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че в обжалваното решение за налагане на финансова корекция административният орган изобщо не е изложил съображения за наличие на нарушение с финансов ефект върху бюджета на Европейския съюз. Този извод е в противоречие с правилото на чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, с което законодателят допуска наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Правилата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици съобразно практиката на СЕС, цитирана по-горе. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не е отчел изпълнението на залегналите в бизнес-плана показатели за 2019 и 2020 години. В случая е установено, че за три последователни години от периода на действие на договора, които попадат в периода на мониторинг, получателят на помощта не е изпълнил заложените в бизнес плана параметри. Съобразно уговореното в чл.8.1 от договора, ползвателят на помощта носи отговорност при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. Цитираните норми предвиждат, че при неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. Неизпълнението на два от параметрите на бизнес-плана по отношение на заложените финансови приходи и създаване на работни места, водят до неизпълнение и на целите на мярката, по която е отпусната безвъзмездната финансова помощ, а именно повишаването на доходите в селските райони и създаване на възможности за заетост, което от своя страна рефлектира неблагоприятно върху общия бюджет. Наличието на материалноправните предпоставки за частично възстановяване на предоставената финансова помощ обуславят законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Размерът на подлежащата на възстановяване помощ е определен при правилното приложение на Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. Противно на поддържаните от ползвателя на помощта възражения, тези правила, приети на основание чл. 27, ал. 10 (предишна ал.9) от ЗПЗП, са приложими в настоящата хипотеза, въпреки че момента на сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ предхожда момента на приемането на правилата. Тези правила са били предмет на контрол за законосъобразност (решение № 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. по адм. дело № 8071/2020 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд). Неизпълнението на показателите на бизнес-плана относно предвидените приходи от дейността законосъобразно е квалифицирано като нарушение по т. 30 от Приложението към Правилата, тъй като за трите пълни финансови години изчислените приходи са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за това допуснато нарушение. Неизпълнението на показателите за устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 5 % от платената субсидия. С оглед забраната за кумулиране на корекциите, установена с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, административният орган е определил подлежащата на възстановяване финансова помощ в размер, равен на най-големия размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, а именно 15 % от изплатената такава. Изложените съображения водят до извод и за материалната законосъобразност на оспореното решение за определяне на финансова корекция. Като е достигнал до противоположни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано- касационно отменително основание по смисъла на чл.209, т.3, предл.І и ІІІ от АПК. Поради това то следва да бъде отменено. Доколкото настоящото производство се развива в хипотезата на чл.227 от АПК, а спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество. По изложените по-горе подробни съображения жалбата на „Милкком“ ООД против решение №№ 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 31 452,28 лева следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за разноски е основателна, но списък по чл.80 от ГПК не е представен. Съдът прецени, че „Милкком“ следва да заплатят на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите в размер на 200 лева, или общо 800 лева, внесеният депозит за вещо лице по административно дело № 222/2022г. в размер на 750 лева, както и сумата 125,81 лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото касационно производство съгласно чл.27, ал.6, предл. последно от ЗУСЕФСУ. На основание чл.11, ал.2 от ЗВЕРБ разноските, които са в общ размер на 1675,81 лева следва да бъдат преизчислени в евро- 856,83 евро. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение