Определение № 631 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2324/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ФАРКОЛ” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] срещу решение №120/16.08.2022 г. по в.т .д. № 165/22 на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение № 43 от 03.06.2022 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по т.д. № 127/21 г. и е отхвърлена като неоснователна молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „ Момина крепост“АД със седалище и адрес на управление: [населено място] и ЕИК[ЕИК]. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло молбата на „ФАРКОЛ” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] за обявяване в неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „ Момина крепост“АД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна „Момина крепост“ АД в отговор от страна на пълномощниците си, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендира присъждането на разноските в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и делото е по молба за откриване на производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът се е позовал на следното: Видно от данните по делото между „Момина Крепост“ АД- Велико Търново- продавач и „Фаркол“ АД- Бургас- купувач, са сключени два договора за продажба на медицински консумативи: No19/22.12.2020г. и No1/21.01.2021г.В изпълнение на първия, на „Момина Крепост“ АД е преведен аванс в размер на 5 335 886, 91 лева с ДДС. В молбата си до първоинстанционния съд „Фаркол“ АД е заявил, че по договор No19/22.12.2020 г. ответникът изпълнил само част от поетите си ангажименти за продажба и доставка на описаните стоки и изпаднал в забава на изпълнението в размер, водещ до възникване и реализиране правото на купувача за прекратяване на договора. Купувачът, с писмо от 03.06.2021г., е като поискал да му бъде върнат неусвоения аванс, заплатен по двата договора. Забавата на продавача за доставка на поръчаните стоки била 30- дневна и съгласно чл.6.5 от договора купувачът реализирал правото си да го развали едностранно. Молителят е посочил още, че не е заплатил задължението си към продавача по двата договора по издадените фактури за получените стоки, както и че изпълнението по договор No1/21.01.2021г. е приключило. Заявил е, че ответникът не му е върнал сумата, поради това, че е оспорвал дължимостта й, но действителната причината за това била, че дружеството-доставчик е неплатежоспособно и не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения по търговска сделка. Според въззивния съд, по делото няма данни за неизправност от страна на „Момина Крепост“ АД по договор No19/22.12.2020г., за каквато се твърди- забава в доставка на стоки повече от 30 дни, като основание за възникване на правото на другата страна едностранно да го развали/ според съда било безспорен факт, че молителят също е неизправна страна и то не само по този договор, а и по договор No1/21.01.2021г./ Освен това, според съда, в молбата по чл.625 ТЗ на „Фаркол“ АД не се сочат доказателства и конкретизация каква сума като аванс е внесена по всеки от договорите, които са два, коя доставка е забавена, за какъв срок, забавена ли е или въобще не е доставена. В Договор No19/22.12.2020г. няма краен срок е уговорена продажба на два продукта- игли интраделмарни 18-21 G и игли интраделмарни 23-25 G, като в чл. 3.1 раздел 3 е уговорено, че купувачът следва да предостави на продавача спецификация с размери, количества и изисквания за етикетиране. Съгласно чл. 3.2 раздел 3 от същия и чл. 3.3- анекс от 22.12.2020г., продавачът в тридневен срок от получаване на спецификацията предоставя предложение с информация за възможностите за изпълнение на поръчката, включително ценовите условия и сроковете на доставка и при съгласие от страна на купувача с предложението продавачът издава писмено потвърждение на поръчката и фактура за авансово плащане в размер на 1 000 000 лева без ДДС от стойността на първата поръчка и 50% от стойността на всички следващи поръчки. В чл. 3.4 е уговорено, че остатъка от стойността на поръчката, след приспадане на авансовото плащане, се заплаща в срок от три работни дни преди доставка на стоките, след представяне на фактура за окончателно плащане и придружаващите стоката документи. В чл.4.1 раздел 4 е уточнено как се получава стоката- същата се доставя /експедира в срок съгласно заложеният в потвърждението на поръчката- т.3.3 и след заплащане на остатъчната дължима сума по т.3.4; доставя се при условия FCA в склада на продавача България, [населено място] Търново, [улица]. За дата на доставка се счита датата на предаване на стоката от продавача на купувача, като се подписва приемо- предавателен протокол /чл.4.7,4.8,4.9/. Съгласно чл. 5.2 раздел 5 купувачът е длъжен да плати в срок договорената цена и да осигури за своя сметка транспортирането й към желаното от него място за последващи доставки. Уговорени са неустойки и последици от неизпълнение задълженията на всяка от страните, като в т.6.5 е посочено, че при забава по- дълга от 30 дни купувачът има право да развали договора без да дава срок за изпълнение, като в този случай му се дължи връщане на предплатената сума. В писмото за прекратяване на договора от 03.06.2021г., изпратено от „Фаркол“ АД до „Момина Крепост“ АД, е посочено, че е налице забава повече от 30 дни по поръчка 1 /за доставки през м. 03.21г. и м. 04.21г./, като са изброени дати и количества на артикулите. Съдът се е позовал на констатациите в основното заключение на вещото лице, че през тези месеци са извършени доставки и то не еднократно: направена е доставка и на 02.06.2021г.- ден преди посочената дата в писмото за прекратяване на договора от купувача. По делото не е доказано да е налице доставка по договор No19 със закъснение повече от 30 дни за м. март и април, при положение, че такива са правени и м. май, юни, въпреки, че именно на това основание, купувачът е заявил прекратяване на същия. По делото е налице и фактура No147470 от 03.08.2021г. за доставка на стоки, за които са сключени двата договора, от доставчик „Момина Крепост“ АД към получател „Фаркол“ АД, на стойност 37 620 лева с ДДС. Ето защо, според съда, дори хипотетично да се приеме, че е налице забава в доставките, след като е приел изпълнението- приел е стоките въпреки това, купувачът не може да претендира разваляне на договора за неспазен срок- кредиторът не може да развали договора, ако е приел забавеното изпълнение и по този начин го е одобрил. От друга страна, по делото не е спорно, че купувачът не е изпълнил задължението си да заплати получените стоки- заявил е това изрично в молбата си по чл.625 ТЗ. Според съда, от цитираните уговорки в договор No19/2020г. доставката на стоките по договора е обвързана с плащането на същите- чл.3.4- остатъкът от стойността на стоката се заплаща в срок три работни дни преди доставката,чл.4.1- стоката се доставя/експедира след заплащане на дължимата сума по чл.3.4. Следователно, за съда, задължението на едната страна е обвързано и зависи от изпълнението на другата страна- доставката зависи от плащането, поради което не би могло да е налице забава в доставката при неизпълнение на задължението същата да се плати- чл.4.1. Следователно, според съда, "Фаркол" АД не е изправна страна по договора, поради което не може да се възползва от свое право едностранно да го прекрати. Купувачът не е заплатил и дължи на продавача стойността на доставките, които е получил по договорите, в размер на сумата 1 215 433,73 лева, като за това неизпълнение в договора е предвидена и клауза за неустойка /изчислена по искане на другата страна от вещото лице в допълнителното заключение в размер на 698 810,42 лева/. Дори да се приеме, че продавачът също е неизправна страна по договора- че е налице забава в доставките повече от 30 дни, то неизправният купувач отново не би могъл да развали едностранно договора. Всяка от двете неизправни страни по договор може да го развали едностранно само в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията входа на процеса по двустранен договор, което в случая не е налице: задължението на продавача да предаде стоката е след предварителното й плащане от купувача, съобразно чл.3.4 от договора, което не е направено в случая. С нот. покана от 21.07.2021г. на „Момина Крепост“ АД до „Фаркол“ АД продавачът изрично е изразил готовност за изпълнение на задълженията си по двустранните договори и е поканил купувача да получи стоките си /съгласно чл.4.7 и 5.2 от договора на адреса в гр. В. Търново/ и да заплати задълженията си по двата договора за полученото до момента. Съдът е изложил съображения, че след като неизправната също страна „Фаркол“ АД не е приела предложеното изпълнение /видно от изпратената на свой ред нот. покана от 09.08.2021г./, дружеството- продавач се освобождава от последиците на своята забава като поставя от своя страна купувача в забава. Забавата на последния облекчава положението на длъжника- той продължава да е обвързан поради неоказването на съдействие/неприемане на престацията от страна на кредитора, който от своя страна не може да развали договора, защото длъжникът се явява изправен. Липсата на съдействие, според съда, е една от формите на неизправност на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, а като последица от кредиторовата забава длъжникът се освобождава от последиците на собствената такава – чл.96 ал.1 ЗЗД. Направен е извод, че поради изложеното по настоящото дело не е доказано твърдяното неизпълнение на „Момина Крепост“ АД и възникнало в полза на другата страна по договора право едностранно да го развали на осн. чл. 6.5 и да иска връщане на дадената предплата по същия. Това означава, че молителят не е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на "Момина Крепост" АД, поради недоказаност наличието на непогасено парично вземане в претендирания от него размер на соченото основание.Активната легитимация на молителя съобразно изискванията на чл. 625ТЗ е основна предпоставка за уважаване на молбата по последната норма и за откриването на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, доколкото законът е предоставил само на точно определени субекти правото да искат от съда откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника им. При недоказаност на активната легитимация на кредитора последицата е отхвърляне на молбата независимо от установеното по делото икономическо състояние на ответника. Въпреки горния извод въззивният съд е изложил съображения и за това, че не е налично и състоянието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Позовал се на данните от заключението на вещото лице- основно и допълнително, към 31.12.2021г. дружеството разполага с налични ДМА, които могат да покрият собствен капитал и дългосрочните задължения на дружеството. Същото погасява навременно текущите си задължения към банки, персонал и доставчици, няма просрочени задължения, няма влезли в сила съдебни дела и/или арбитражни решения и влезли в сила актове за определяне на публични вземания свързани с търговската му дейност, по които да дължи суми, няма задължения с настъпил падеж неплатени в срок. Дружеството работи и към м. март 2022г. има множество сключени договори с контрагенти в страната и чужбина- както и печалби от продажба на продукцията си. Съгласно заключението на вещото лице, като единствено неплатено задължение на "Момина Крепост" АД е отразено заявеното такова от "Фаркол" АД- за връщане на даден аванс по прекратен договор, предмет на настоящото дело, което е оспорено. Коефициентите за ликвидност на дружеството, при условие, че се приеме задължение към молителя в размера посочен от него в ИМ, са: коефициент на обща ликвидност 2019г.- 1,13, за 2020г.- 0,87, за 2022г.-0,73; коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за този период- ниски, под 1. Вещото лице е посочило, че към момента на проверката дружеството няма достатъчно налични парични средства за погасяване на цялото задължение към "Фаркол" АД, но има достатъчно налични краткосрочни материални активи за погасяване на задължението, тъй като има налични количества стока за изпълнение по договорите. В с.з. на 21.07.2022г. пред въззивния съд вещото лице отново е потвърдило и е пояснило, че видно от баланса на „Момина Крепост“ АД краткотрайните активи на дружеството са достатъчни за покриване на задължението към „Фаркол“ АД. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителната ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му, а в случая предвид посочените коефициенти на обращаемост на съответният актив, е видно, че е налице ликвидност на същите, те са реализируеми- посочените показатели за обръщаемост на материалните запаси са: времетраенето на един оборот в дни: 2019г.- 1,20; 2020г.- 0,89; 2021г.- 1,04; броят на оборотите: 2019г.- 0,83; 2020г- 1,13;2021г.- 0,96; заетост на материалните запаси: 2019г.- 1,20; 2020г.- 0,89; 2021г.- 1,04. Както е посочило в.л. в с.з. пред въззивният съд, това са много добри коефициенти: „показват бързо обръщане на материалите- т.е. те се продават“, като биха били още по- добри ако се изчислят във варианта на допълнителното заключение. При това положение, дори със твърдяното от молителя задължение на "Момина Крепост" АД в размер на 3 657 818,06 лева, коефициентът на обща ликвидност, макар и 0,73, не сочи на неплатежоспособност на дружеството, която да води до обявяването му в несъстоятелност, в какъвто смисъл е съдебният акт на първоинстанционния съд. Според съда, това е така, тъй като състоянието на неплатежоспособност следва да се определи, с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане. Видно от допълнителното заключение на вещото лице към датата на приключване на съдебното дирене м. февруари и март 2022г., дори със парично задължение в размер на 3 657 818,06 лева, "Момина Крепост" е с печалба- 145 000 лева за м. февруари и 206 000 лева за м. март. В доклада на независимия одитор за дейността на дружеството изрично се сочи, че приходите от продажби през2021г. са се увеличили спрямо 2020г. с 56, 85%, като делът на медицинските изделия е с 346,61 % повече и тенденцията е този дял да нараства непрекъснато, предвид и засиленият интерес към тези стоки от европейски и извън европейски компании. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, в което са посочени коефициентите на обща ликвидност без задължение към молителя за връщане на парична сума- аванс, при положение, че договорът не е развален, коефициентът на обща ликвидност към 31.03.2022г. е 1,50 и към тази дата по оборотна ведомост дружеството разполага с материали, стока, продукция и полуфабрикати на стойност 3 809 631,03 лева. Поради изложеното не може да се приеме, че "Момина крепост" АД е в такова обективно финансово- икономическо състояние, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения и погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Реализируемите активи на дружеството към 31.03.2022г. /материали, стока, продукция и полуфабрикати/ на стойност 3 809 631,03 лева /по оборотна ведомост/ значително надвишават размера на претендираното от молителя задължение от 3 657 818,06 лева. Съобразявайки данните от заключението на посочената допълнителна счетоводна експертиза, коефициента за обща ликвидност е в препоръчителната в теорията стойност /1 - 1.5/, което сочи, че предприятието на ответника е с много добро ниво на ликвидност и означава, че не е в състояние на неплатежоспособност. Действително дружеството няма финансови активи, нито голям размер парични суми в брой /по баланс в края на 2021г. е разполагало с 28 000 лева, което, според съда, обяснява ниските коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Налични са, обаче, краткотрайни ликвидни, реализируеми активи, състоящи се от материали, стока, готова продукция и полуфабрикати на стойност, надвишаваща претендираното от "Фаркол" АД вземане, които са един добър актив в кризисни и инфлационни периоди и могат реално да се трансформират в парични средства, с които да се посрещнат краткосрочните, съответно текущите задължения на дружеството. Коефициентите на финансова автономност/ задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално, възможно настъпване на това състояние в бъдеще. В изрично посоченото в доклада на независимия одитор за дейността през 2021г. на „Момина Крепост“ АД, в който се сочи, че дружеството е обслужвало всичките си задължения навреме и не са били налице заплахи от невъзможност за обслужване на задължения и предприемане на мерки за отстраняването им. Ето защо, според съда може да се приеме, че е налице нормална финансова устойчивост на дружеството, което използва за покриване на запасите освен собствени оборотни средства и дългосрочни привлечени средства. Според съда, по принцип нормата на коефициента за обща ликвидност следва да е около 1, но от значение е продължителността на технологичния цикъл в предприятието, отрасловата му принадлежност, стадия в жизнения му цикъл; подходящият коефициент на бърза ликвидност също зависи от вида на дейността в компанията и нейния мениджмънт, както и коефициента за незабавна ликвидност. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че не може да се приеме, че „Момина Крепост“ АД обективно икономически не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка. В с.з. на 21.07.2022г. пред въззивния съд в.л. е посочило, че полученият от ответното дружество аванс правилно е осчетоводен като задължение, т.е, това е счетоводната операция, поради което не може да се приеме възражението на „Фаркол“ АД в отговора на въззивната жалба, че по този начин се прави признание за наличието на паричното му вземане от другата страна. От заключението на вещото лице е видно още, че за месеците до 31.03.2022г., когато е даден ход на устните състезания по делото/ дружеството е реализирало печалби от отчетена стойност на продадени стоки, поради което изводите на първоинстанционния съд, че това са „нови парични средства от кредити от свързани предприятия и аванси от сделки“, както и че „продължаването на дейността на длъжника може да застраши интересите на кредиторите, поради което следва да прекрати дейността му“, са необосновани и без опора в доказателствата по делото. В депозираното към КЖ изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани от страна на касатора множество въпроси, които по съдържанието си се свеждат до следните групи: Първа група: въпроси, предполагащи допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: 1. за възможността съдът да извършва самостоятелен анализ на финансовото състояние на дружеството-ответник по молбата по чл. 625 ТЗ, вместо да ползва за това вещи лица; 2. за задължението на правораздавателния орган да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към предмета на спора, 3.За неправилно посочен срок за обжалване на въззивното решение; 4. За обхвата на задаваните въпроси към експерта, при допуснат „преразпит“ на последния и могат ли последните да са извън предмета на поставените задачи, по които е изготвено и прието заключението на в.л.; Втора група: основани на необоснованост на изводите на съда и на нарушения на материалноправни норми: 1. За значението на осъществено авансово плащане от страна на ФАРКОЛ АД на ответното дружество на сумата от 5 335 886,91 лева, след като насрещното задължение за доставка на игли не е осъществено в размера на тази сума и остатъкът не е погасен изцяло чрез прихващане и последиците от този факт относно извода за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ ?; 2. Забавата в изпълнението от страна на длъжника отрицателен ири положителен факт представлява в процеса?; 3. За доказателствената стойност на ЗСИЕ относно рекапитулацията за доставкщите и плащанията по процесните два договора?; 4. За значението на приемането от страна на кредитора на последващи процесното неизпълнение на доставки по договор за периодично изпълнение относно забавата на длъжника-доставчик и нейните последици;5. Отново за последиците от авансовото плащане /като 1 в-с/; 6. Кой преценява незначителността на изпълнението с оглед интереса на кредитора/ съдът или самият кредитор/. 6. За значението като доказателство на публикувани отчет и одиторски доклад и ГФИ за 2021 г. оповестени в ТРРЮЛНЦ относно финансовото състояние на ТД-длъжник/ последващият този въпрос е в същия смисъл/; 7. За значението за неплатежоспособността на длъжника, на установяване по спора на факта, че дълготрайните материални активи покриват собствения капитал и дългосрочните задължения, както и че предприятието на длъжника е работещо има много сключени договори, но не може да изплаща текущите си пасиви с текущите активи; 8. Ако според баланса на длъжника краткотрайните активи на същото са достатъчни за покриване задълженията само към молителя „ФАРКОЛ“АД значи ли, че длъжникът не е неплатежоспособен ?; Останалите въпроси касаят начина, по който са интерпретирани съответните коефициенти за ликвидност и приложението им към финансовото състояние на длъжника, въз основа на кои финансово отчетни данни, има ли значение спецификата на отрасъла, в който работи предприятието на длъжника. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора и възпроизведени по-горе групи въпроси, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК, се отнасят към твърдяни допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- първата група и материална незаконосъобразност и необоснованост на фактическите изводи на съда-втората. Проверката на въззивното решение, с оглед даване на отговор по тези въпроси изисква извършване на същински касационен контрол, относно приложението на материалния закон към конкретните за този спор факти и контрол върху конкретните процесуални действия на съда и страните и на обосноваността на фактическите и правни изводи. Такава преценка, обаче не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Същата се извършва по критериите по чл.281 ГПК, което обаче се предпоставя от установяване основателността на молбата за допускане на касационно обжалване, което се базира на критериите в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. Последната въздига като обща основна предпоставка формулирането на правен по своето естество въпрос- т.е. такъв по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с оглед намирането на съдържанието на съответната правна норма в нея. Така формулираните и изложени по-горе въпроси не отговарят на тази обща предпоставка: всичките третират специфичните за спора факти, тяхната доказаност и изводите на съда относно техните последици- т.е. въпросите са по фактите и правилността на решението, а не по съдържанието на приложимото право. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителните селективни критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен изложените съображения, с оглед правна яснота и прецизност, следва също да се отбележи, че въпросите на касатора се свеждат като цяло до неправилните, според неговите твърдения, изводи на съда относно финансовото състояние на длъжника, като такова, неводещо до извод за неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, без да отчита основното съображение, поради което молбата му по чл.625 ТЗ е счетена от съда за неоснователна, а именно: не е доказано твърдяното неизпълнение на „Момина Крепост“ АД на задължение по договора, имащо за последица възникнало в полза на другата страна право едностранно да го развали на основание уговорката в чл. 6.5 от същия и да иска връщане на дадената предплата, т.е., че молителят не е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на "Момина Крепост" АД, поради недоказаност на наличието на възникнало непогасено парично вземане на същия срещу ответника по молбата по чл.625 ТЗ - "Момина Крепост" АД на соченото, в молбата за отриване на производство по несъстоятелност, основание. Следователно, за съда, доброто финансово състояние на длъжника не е единствената причина за липса на основание за откриване на производство по несъстоятелност на същия, но наред с него, това е и липсата на доказана активна материалноправна легитимация на молителя като кредитор на длъжника за вземане за връщане на предплатен аванс основано на разваляне на търговски договор, поради виновно неизпълнение от страна на ответното дружество. В този смисъл, съдът се е позовал на постановените в този смисъл по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 70 от 25.08.2014 г. по т. д. 3560/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. 959/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II отд. Следователно въпросите относно стойностите на различните коефициенти и тяхното значение за определянето на финансовото състояние на длъжника, сами по себе си, не се явяват обуславящи изхода по конкретния правен спор. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК. В полза на ответника по касационната жалба се дължи от касатора в размер 15 000 лева с ДДС- платено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложеното към отговора на жалбата пълномощно, договор за процесуално представителство и фактура и платежно нареждане. На основание изложеното ВКС