Определение № 518 от 17.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2131/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Д., [населено място] срещу определение № 645/27.02.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 585/13г. от Варненския окръжен съд, в частта, с която, след като е отменено определение № 82/08.02.2013г. по ч.гр.д.№ 95/13г. на Девненския районен съди е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от Д. Д. против С. К. Х., [населено място] за сумата 8500 лв. чрез възбрана на недвижим имот, е определена парична гаранция в размер на 850 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.391 ГПК за допускане на обезпечението. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател не е поставил конкретн въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а направил единствено изявление, че решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявлението на частния жалбоподател в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на въззивното определение, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд