Определение № 1958 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Д. срещу определение 639/14.02.2024г., постановено по гр.д.№2354 /2023г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №23/16.02.2023г., постановено по в.гр.д.№267/2022г. по описа на ОС – гр.Разград Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като е налице връзка между двете плащания, които ищцата е извършила в полза на ответника, поради което за допустимостта на касационното обжалване е от значение общия размер на сумата, а не на всяко едно от вземания поотделно.По делото се установява, че сумата от 4 950лв. е предоставена на 10.03.2017г., а сумата от 2000лв. на 31.07.2017г., като общата цел на двете плащания е била да се подпомогне ответника.От изложеното следва, че касационната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и постанови връщане на делото за продължаване на следващите се процесуални действия. В срок е постъпил отговор от ответника по касация И. Н., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по искова молба на И. Н. срещу М. Д. за осъждането му да заплати сумата от 6 950лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт – противоправно въвеждане в заблуждение на ищцата, че двамата ще заживеят на семейни начала, което я е мотивирало да предостави сумата, евентуално да бъде осъден ответника да върне сумата, с която се е обогатил без основание за сметка на ищцата.Наведени са твърдения, които се потвърждават от представените по делото доказателства, че сумата от 6 950лв. е била предоставена на ответника в брой на два пъти – 4 950лв. през м.03.2017г. и 2 000лв. през м.07.2017г. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД следва да установи, че е предоставил на ответника претендираната сума, а последният, че я е получил на правно основание.В случая предоставянето на сумата от 6 950лв. е било осъществено чрез две плащания, като не се установява, че двете вземания имат общ правопораждащ факт.Следователно по всяко твърдение за предоставяне на сума без правно основание, е налице отделен иск.Цената на всеки един от обективно съединените предявени и разгледани искове е под 5 000лв., което следва да обоснове извода за необжалваемост на въззивното решение и недопустимост на подадената срещу него касационна жалба/чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд