Определение № 1267 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен съд е потвърдено решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на Видинския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Г. А. Н. срещу ЕТ „Фантазия-К. Н.“- в несъстоятелност и „Вида спорт“ ЕООД искове: по чл.108 ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], на партерния етаж на сградата, обект /магазин № 7/, десен, със застроена площ от 46, 91 кв. метра, състоящ се от търговско помещение и сервизни помещения, с предназначение: „за търговска дейност“, при съседи на магазина: на същия етаж обект с идентификатор [№], отгоре ап. с идентификатор [№], ведно със съответните идеални части от общите части сградата и от правото на строеж върху мястото, както и иска по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко – продажбата по нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7071, нот. дело № 566 от 2019 г., на 161 – ви нотариус Б. Т., поради противоречие със закона.

С определение № 579 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен съд едноличният търговец е заличен като страна и на негово място е конституиран К. А. Н. в лично качество.

Въззивният съд е приел следното:

Ищцата Г. Н. и К. А. Н. са съпрузи. По време на брака им е придобит терен, чрез покупко-продажба, който е станал СИО. Върху него съпрузите са построили триетажна сграда, която също представлява СИО. С влизане в сила на съдебно решение № 152 по т. д. № 223/2013 г. на Видински окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Фантазия-К. Н.“, е прекратена съпружеската имуществена общност, съгласно чл. 27, ал. 5 от СК.

Въз основа на образуваното производство по несъстоятелност на ЕТ „Фантазия-К. Н.“ назначеният синдик И., след надлежно разрешение на съда, е продал с нотариален акт № 108/2019 г. на „Вида спорт“ ЕООД процесния самостоятелен обект с идентификатор [№]. Прието е, че продажбата е извършена при спазване на чл.717м ТЗ, като ищцата, в качеството й на съсобственик на процесния имот, е дала съгласието си за продажбата му в неговата цялост чрез синдика на несъстоятелния едноличен търговец.

Прието е, че съгласието на ищцата за продажба на нейната Ѕ ид. част от имота е установено чрез разпита на свидетелката М. С.. Освен това съгласието е установено и с писмено доказателство – копие на нотариално заверено уведомление до синдика, в което е записано, че Г. Н. оттегля вече даденото си съгласие за продажба на нейната част от описаната по-горе имуществена общност. Същото уведомление е приложено на страница 795 от делото по несъстоятелност на ЕТ „Фантазия – К. Н.“.

Прието е, че в представеното уведомление се съдържа имплицитно признание на неизгоден факт от страна на ищцата, че е имало съгласие от нейна страна да се продаде нейната част от имуществото. Съдът се е позовал на решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г. за доказателственото значение на признанието. Направен е извод, че в случая е спазено изискването на чл.717м ТЗ и „Вида спорт“ ЕООД законосъобразно е придобило спорния имот.

Действително, по делото липсват преки доказателства за даденото от ищцата съгласие, но според съда страните не могат да черпят права от евентуално некачествено/немарливо водене на служебната документация от страна на длъжностни лица, натоварени с тази функция – синдиците в производството по несъстоятелност.

Прието е също, че искът за нищожност на покупко-продажбата, от която черпи права ответното дружество, е неоснователен. Въведените от ищцата твърдения за нищожност поради противоречие със закона – чл.717м ТЗ, се припокриват с чл.26 ЗЗД- нищожност поради липса на съгласие. Като краен извод и двете наведени твърдения за нищожност на извършената покупко-продажба са неоснователни. Съдът се е позовал на приетото в ТР № 5/2020 г. по т. д. № 5 от 2020 на ОСГК на ВКС, че липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр. 1, предл.2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Позовал се е и на мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, според които липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр. 1, предл.2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/. Направен е извод, че в настоящия случай нито една от изброените хипотези не е доказана, обратното, доказано е валидно изразено съгласие на ищцата за продажба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. А. Н..

Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи, съдържащи се в нейната въззивна жалба – за липса на изразено от нея писмено съгласие за продажба; за липса на вещен транслативен ефект на сделката и за противоречие на продажбата с изискванията на закона – чл.717м ТЗ, като съдът се произнесъл по ненаведено възражение за нищожност поради липса на съгласие. Съдът отказал да допусне въпроси към ответника К. Н. по чл.176 ГПК и не се произнесъл по направеното от него признание на иска. Съдът не обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, включително обстоятелството, че в нотариалното дело липсва писмено съгласие на жалбоподателката за продажбата, както и обяснението на последния синдик М. Н., че предишният синдик не му представил писмено съгласие по чл.717м ТЗ. Наличието на писмено съгласие не можело да се доказва със свидетели. В уведомлението, което съдът приел за извънсъдебно признание, нямало изявление за оттегляне на дадено преди това писмено съгласие. Не било изследвано намерението на жалбоподателката при подписване на това изявление. Като резултат от допуснатите процесуални нарушения решението било неправилно и поради противоречие с материалния закон – чл.717м ТЗ, а също било и необосновано.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли решението да се основава само на извънсъдебно признание за дадено съгласие, без същото да се обсъди заедно със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; длъжен ли е съдът да изложи мотиви на база всички доказателства, приети по делото, или може да основе мотивите си само на база едно доказателство, в случая извънсъдебно признание.

2. Пред кого следва да е направено, пред кого следва да се представи и къде да се намира писмено съгласие на съсобственика-недлъжник по смисъла на чл.717м ТЗ.

По първия въпрос се сочи следната практика на ВС и ВКС: ППВС № 1/1953 г.; т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І-во г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на І-во г. о.; решение 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ІІ-ро т. о., решение № 134 от 05.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на ІV т. о., решение № 796/02.02.2010 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на ВКС, І-во г. о. и решение № 73 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2019 г., IV г. о., като алтернативно се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последното основание се поддържа и по втория въпрос.

Въззивното решение било и очевидно неправилно – чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като съдът приложил неустановена в закона презумпция, приемайки наличието на съгласие по чл.717м ТЗ на база уведомление, дадено шест месеца след сделката.

Ответникът в производството „Вида спорт“ ЕООД оспорва жалбата. Излага подробни доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Първият от поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК е свързан с обстоятелството, че въззивният съд е основал решението си на извънсъдебно признание на ищцата, а също и с оплакванията в касационната жалба, че не са обсъдени други важни обстоятелства по делото – липсата на писмено съгласие на ищцата за продажба на процесния имот в архива на синдика, както и липсата на такова писмено съгласие в нотариалното дело по процесната сделка, от която черпи права ответникът. Затова въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,