Определение № 80 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ф. И. Д.,приподписана от особен представител адв.Н. Х. против решение № 18976 от 10.12.14г.по в.гр.дело № 8372/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 8.04.13г. по гр.дело № 33843/11г.на Софийски районен съд,38 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна срещу К. Е.,Б. В. и Р. Г. искове с правно основание чл.71 ал.1 т.2 и т.2 ЗЗДискр. В приложеното изложение касаторът поддържа,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси:1.длъжен ли е ищецът изрично да твърди,че поведението на ответниците,което счита за дискриминационно,е провокирано и основано на съответния признак от посочените в чл.4 ал.1 ЗЗДискр.,ако това е изводимо от обстоятелствата в молбата му; 2.какво следва да се разбира под израза”представи факти”на чл.9 ЗЗДискр.и как следва да се разпредели доказателствената тежест между страните,съобразно указанията на цитираната правна норма. Ответниците по жалбата не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение,с което са отхвърлени предявените искове по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗДискр., въззивният съд е изложил съображения,че твърденията в исковата молба и уточненията към нея,касаят оплаквания за допуснати от ответниците процесуални нарушения,докато са водили заседания по преписка,образувана по негова жалба пред Комисия по ЗЗДискр.,а не са релевирани твърдения,нито доказателства това поведение на ответниците спрямо него да е било основано на някой от признаците на чл.4 ал.1 ЗЗДискр.Наведените от ищеца доводи за подобно отношение спрямо него,основано на признаците лично или обществено положение,както и увреждане предвид влошеното му здравословно състояние,касаят ирелевантни за спора действия на трети лица,по чийто повод е образувано производството по преписката пред КЗЗД,разглеждана с участието на ответниците.След като спрямо ответниците няма данни твърдяното укоримо поведение към ищеца да е основано на някой от законовите признаци,не е доказано същият да е дискриминиран от тях. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав счита,че за проверка на процесуалната допустимост на обжалваното решение с оглед приетото в т.4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.0.15г.на ВКС,ОСГК и ВАС,Първа и Втора колегии, следва да се допусне касационното му обжалване. Жалбоподателят не дължи заплащане на държавна такса съгласно чл.75 ал.2 ЗЗДискр. По поставения въпрос е образувано ТД № 1/15г.на ВАС и ВКС,поради следва производството да се спре на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.