Определение № 60624 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 996/2021 г.

Относно критериите при определяне на „разумен срок“(10).Съображения за противоречие с практика на ВКС по поставените въпроси са развитити с цитиране и прилагане на съдебни решения и изтъкване на задължителна тълкувателна практика. Ищецът заедно с още пет лица е бил обвинен в престъпления по чл.149, ал.1 от НК за извършване на блудствени действия с лице, ненавършило 14 години Привлечен е като обвиняем на 21.01.2010 г., когато спрямо него е била взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. С постановление от 08.06.2012 г. обвинението е изменено, като ищецът е бил привлечен за престъпление по чл.157, ал.3 от НК – извършване на действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 години. Два пъти в съда са внасяни обвинителни актове и два пъти те са връщани от съда поради допуснати съществени процесуални нарушения С постановление от 26.03.2015 г. прокурор при СРП е прекратил досъдебно производство №12/2014 г. по отношение и на всички обвиняеми – поради наличие на предпоставките на чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НК – когато деянието не е извършено или не представлява престъпление. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била прилагана спрямо ищеца от 21.01.2010 г. до 18.06.2010 г., когато е била изменена в „гаранция“.Обвиненията са били разгласени в медиите и въззивният съд е обсъдил съдържанието на медиините публикаци ,със заглавия „Педофилска група бе задържана при операция на служители от ГДБОП, СДВР и прокурори от СРП“;„Хванаха група педофили, упоявали и насилвали момчета“;„Разбиха поредната педофилска мрежа“;„12 момчета в лапите на банда педофили“;„Педофили плащат 100 лв. за синеоко момче“; „Мръсни секс-игри“; „Изнасилвали момченца с вибратори“;„Педофилите упоявали децата с коктейл от лекарства;„Педофилската група остава в ареста“ и други подобни. В мнозинството от публикациите са посочени имената на обвиняемите и техните прякори с женски имена.Ищецът ,тогава с фамилно име Л.,е сочен за „тартор на педофилите“,който демонстрирал завиден стандарт на живот. Цитирани са изказваения на представители на Прокуратурата. Посочено е че публикациите в повечето случаи са се позовали на сведения, дадени им от служител на ГДБОП и от главния секретар на МВР.Приети и обсъдени са телевизионни материали, излъчени по „Нова ТВ“ и „Про БГ“ с участие на представител на Прокуратурата ,снети на хартиен носител и приложени по делото.Наказателното производствно не е приложено в цялост ,тъй като е изискано и приложено по дуго висящо дело ,изискани и приложени са и други две досъдеблни производства ,по които е разследвано обсебване ,също прекратени. Обсъдени са показанията на двама свидетели. По същество въззивният съд е изтъкнал,че ищецът е бил обвинен за престъпления, които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК – както обвинението по чл.149, ал.1 от НК, така и това по 157, ал.3 от НК, което е дори по-тежко. Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ за почти 6 месеца също е от значение за определяне на размера на обезщетението както и продължителността на производството, която е над 5 години, но с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното производство,тази продължителност не надвишава съществено разумния срок. Що се отнася до отраженито на процеса в медиите и за вредите, които ищецът е понесъл от тези публикации, то шокиращите данни, съдържащи се в печатните и телевизионните материали, въззивният съд е приел за основани най-вече върху изявления на представители на МВР (и на разкази на част от „децата, които журналистите са цитирали“).Посочено е ,че за тях прокуратурата не следва да носи отговорност. Прокуратурата дължи обезщетение за вреди, които са причинени от нейни представители – в случая двама прокурори,които, нарушавайки презумцията за невиновност,са заявили публично, че разполагат с безспорни доказателства за престъпленията на групата. Въззивният съд е посочил ,че от края на 2010 г. ищецът е напуснал България и се е устроил професионално в чужбина. По този начин вредите, дължащи се на негативното обществено отношение, са търпени с по-малка интензивност и за по-кратък период .Ищецът е бил разследван през същия преиод и за друго престъпление (обсебване).Като обстоятелство,обуславящо размера на обезщетението въззивният съд също така е изтъкнал,че обвиняемите не били отричали хомосексуалните си връзки с други лица, значително по-млади от тях. Извод е направен от изявления на процесуалния представител и защитник на ищеца по наказателното производство адв.П. в съдебно заседание на 29.01.2010г. (в което е разглеждан въпрос по мерките за неотклонение). Посочено е, че в случая очевидно не се касае за хомосексуална връзка между зрели хора, основана на взаимно привличане(като поведение извън морално укоримото), а за въвличане на твърде млади хора, все още неизградени като осъзнати личности /независимо малолетни или непълнолетни/, в сексуални връзки със значително по-възрастни от тях мъже. Въпреки че не е било доказано обвиняемите /и в частност ищецът/, да са извършили престъпление спрямо тези момчета, с поведението си обвиняемите са дали повод за образуването на наказателното производство,а оттам и за негативната обществена реакция. С тези съображения въззивният съд е приел за справедливо обезщетение от 5000 лв. Отговор от Прокуратурата не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е в обжалваната част въззивното решение не дава основание за прилагане на квалифицирано основание по чл. 280 ,ал.2 предл второ ГПК ,но е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,за да се провери съответствието на въззивното решение с установената практика на ВКС по въпроса за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД както в процесуалноправен, така и в материалноправен аспект. Въпросът е намерил разрешение в т.ІІ ППВС №4/1968г като задължителна за съдилищата съдебна практика,доразвита в множество решения на ВКС,част от които изтъкнати от защитата. В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението не са обсъдени доводите на защитата и обстоятелства като продължителността на наказателното преследване, когато неразумната продължителност на воденото наказателно производство (чл.6,§1 КЗПЧОС) се поглъща от общите противорправни действия.Не са преценявани вредите от продължителното задържане под стража ,в която насока ищецът е поддръжал оплаквания при въззивното обжалване. Не е преценявана тежестта на повдигнатото обвинение - няколко престъпления при една и съща квалификация, естеството и ефектът на обвинението предвид силната обществена и моралната укоримост на вменените деяния, отражението върху начина на живот при подобни обвинения,възможността за професионална и социална реализация на ищеца за периода до и след напускането на страната,с трайно установяване в чужбина.Не е съобразяван и ефекта от разгласената пред медиите теза на обвинението в началния етап на наказателно преследване.При обвинение в престъпление, което има една от най-острите негативни оценки в обществото - неморално, отблъскващо деяние спрямо малолетни деца ,при това извършвано нееднократно, дейността на разследващите е манифестирана пред медиите като успешна акция. Приписани са блудствени действия с малолетни деца. Така ищецът,който не се е признавал за виновен, е бил публично опозорен,бил е охарактеризиран като „педофил“ и че е извършил развратни действия вкл. чрез принуда ,упояване и изнудване,без да има възможността да се защити пред съд.Тези обстоятелства са от кръга подлежащите на преценка по делото с оглед конкретното значение, което накърнените неимуществени блага са имали са своя притежател и Върховен касационен съд прима доводите на касатора за основание по чл.280ал.1 т.1 ГПК по формулираните въпроси за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД, при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС. Поставените процесуалноправни въпроси не обосновават сочения критерии на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е процедирал в противоречие с разясненията в ТР №1/2013г ОСГТК като е уважил само част от доказателствените искания и същеверемнно не е намерил основание да дава указания на ищеца поради непълнота на доклада по делото.Въззивният съд не е намалявал обезщетението поради принос на пострадалия и въпросът по т.4 изложението не отговаря на условието да е обуславящ за изводите на съда ,в решаваща насока.Също така, въззивното решение не опредметява установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес,както се постулира при формулирането на част от въпросите.След като протоколът от 29.01.2010г по ВНЧД№ С-98/2010г на СГС е представен от страната -жалбоподател и приет като доказателство по делото ,неотносимо се поставят въпрос за решение,основано на недопустими доказателства. Изтъкването на необоснованост на изводите на съда в оспорване доказателственото заначение на протоколирани изказвания на защитника в наказателния процес,е касационно оплакване в спора за обезщетение по чл.2 ЗОДОВ, което ще бъде проверено при разглеждане на делото по същество. Въззивният съд не е основал решението си на липса на пасивна легитимация за Прокуратурата на РБ като ответник. Проверката на извода, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за вредите, причинени от нейни представители,което според въззивния съд изключва Прокуратурата на РБ да отговаря за вреди от нарушаване на презумпцията за невиновност, причинени от представители на МВР, също ще бъде разгледан като касационно оплакване, доколкото не е приведена относимата съдебна практика в обосновка на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Отговор на въпроса по т.5 е даден от ОСГК на ВКС по тълкувателен ред ,за уеднаквяване на практиката. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.