Определение № 1740 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 906/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на АГРОИМПУЛС 2000 ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 382 от 15.12.2022 г. по в. т. д. № 350/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260043 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 5/2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата 49 095,24 лева – неусвоена част от платен аванс по сключен между страните договор за продажба на дървесина поради отпадане на основанието за даването предвид развалянето на договора, както и сумата 33 316,16 лева – платена част от продажната цена (след приспадане на аванс) за доставка на дървесина по фактури №[ЕИК]/04.07.2019г., №[ЕИК]/04.07.2019 г. и №[ЕИК]/01.08.2019 г., поради неизвършване на доставка на заплатените стоки по тези фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 20.01.2020 г. В касационната жалба се излагат твърдения, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Основните оплаквания са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на наведените от ответника – настоящ касатор възражения и доводи, както и на писмените доказателства във връзка с тях, в резултат на което се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон – чл. 24 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените искове. Като основания за допускането на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Издадено кредитно известие за една доставка като част от договор с продължително / периодично изпълнение може ли да се тълкува като волеизявление на страната, издала кредитното известие, за разваляне/прекратяване на договора по отношение на бъдещите/следващите доставки?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да постанови съдебно решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка? Първият въпрос е поставен в касационната жалба и спрямо него не са обосновани конкретни факултативни предпоставки, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Останалите два въпроса са поставени и в жалбата, и в отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като по отношение на тях е цитирана и приложена практика на ВС и на ВКС, на която се твърди въззивното решение да противоречи. Ответникът по касационната жалба – ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата и на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд на първо място е квалифицирал исковите претенции по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (по отношение на сумата 49 095,24 лв.), съответно чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (по отношение на сумата 33 316,16 лв.), като е посочил, че в условие на евентуалност връщането на сумите се претендира на основание чл. 59 ЗЗД. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 29.01.2019 г. между АГРОИМПУЛС 2000 ООД, като продавач, и ДЕНЕВ ЛЕС ЕООД, като купувач, е бил сключен договор за покупко-продажба на дървесина. В тази връзка от ответното дружество „Агроимпулс 2000” ООД била издадена фактура № [ЕГН]/30.01.2019 г. за сумата 99 600, 00 лв. (с начислено ДДС) - дължимо авансово плащане по договора, която била платена от ищцовото дружество „Денев лес” ЕООД чрез банков превод по сметката на продавача. Доставката на дървесина следвало да се извърши в рамките на календарната 2019 г., като 37 % от продажната цена на всяка отделна доставка се приспада от аванса, а остатъкът (67%) са заплаща реално по банков път. За добив на дървесината ответното дружество имало сключени дългострочни договори със СИДП Шумен за извършване на добив/сеч на дървесина – договор № 65/2015 г. и № 36/2015 г. Съдът е отчел липсата на спор по твърденията на ответника, че по настояване на ищеца сам да отсече количеството дървесина, което ще закупи, между страните бил сключен и договор № 36А/2019 г., както и ищецът изрично бил посочен като подизпълнител в Анекс № 4/2019 г. към договор № 65/2015 г., съотв. в Анекс № 4/2019 г. към договор № 36/2015 г. за извършване на дейност в държавни горски територии от обект ТП „ДЛС Тервел“. Договор № 36А/2019 г. за сеч имал само и единствено обслужващо значение спрямо сключения между страните договор за покупко-продажба. Видно от представеното от ищеца извлечение от аналитична сметка 4 401/1- Доставчици/в лева, в периода до м. август 2019 г. били извършени множество доставки, продажната цена за които била заплатена в цялост. Пълно плащане ищецът извършил и по три издадени от ответника фактури - №[ЕИК]/04.07.2019 г., №[ЕИК]/04.07.2019 г. и №[ЕИК]/01.08.2019 г., реалното плащане по които след приспадане на аванс (37%) възлиза на общата сума от 33 316,16 лева, като липсва спор между страните, че доставки на дървесина по тези фактури не са били извършени. Според ищеца, това било по изключителна вина на ответника, поради неуредените му отношения с ТП ДЛС Тервел, което е собственик на дървесината и от което „Агроимпулс 2000” ООД е следвало да я закупи, за да я препродаде на „Денев лес” ЕООД. След като ответното дружество не заплатило договорените количества дървесина от отдел 147о1, продажбата била анулирана от ТП ДЛС Тервел и след това предложена на ищцовото дружество. С Фактура № [ЕГН]/06.11.2019 г. „Денев лес” ЕООД купило от ТП „ДЛС Тервел“ цялото количество отсечена дървесина от отдел 147о1. Веднага след това ответникът „Агроимпулс 2000” ООД издал кредитни извествия към трите фактури, доставките по които не били извършени - кредитно известие №[ЕГН] от 07.11.2019 г. към фактура №100000596 от 04.07.2019 г., сума за плащане - 15 441, 30 лв. с начислено ДДС; кредитно известие №[ЕГН] от 07.11.2019 г. към фактура №100000597 от 04.07.2019 г., сума за плащане - 5 817, 42 лв. с начислено ДДС и кредитно известие №[ЕГН] от 07.11.2019 г. към фактура №100000600 от 01.08.2019 г., сума за плащане - 12 057, 44 лв. с начислено ДДС. Няма спор между страните, че изпълнението и на двата договора било изоставено; поради развилите се отношения се стигнало до конфликт с ТП „ДЛС Тервел“ и излизане на „Агроимпулс 2000” ООД конкретно от доставката на дървесина от отдел 147о1. Съответно „Денев лес” ЕООД не извършил сеч и не поискал да му бъде доставена 916 пл.м3 дървесина от вид „акация“. Според ответника ищецът отказал и да вдига и извозва своевременно добитата дървесина от отдел 147о1. Доплащането (след приспадането на аванса) на цената на тази дървесина (916 пл.м3 „акация“) в общ размер на 52 071,40 лева, което „Агроимпулс 2000” ООД би получило, ако ищецът бе извършил сеч, извоз и рампиране на дървесината 916 пл.м3 от вида „акация“ и своевременно на дървесината от отдел 147о1 - „цер“, както и основанието да се задържи неусвоеният остатък от платения аванс в размер на 82 411,40 лева, се сочат от ответника като пропуснати негови полза от неизпълнението на договора. Така според ответника общият размер на пропуснатите му ползи възлиза на 134 482,80 лева и с тази сума същият заявява възражение за прихващане в случай, че искът на ищеца за връщане на недължимо платени суми по договора за продажба бъде уважен. От правна страна въззивният съдебен състав е изложил следните мотиви: Сочените от страните факти и събраните в първоинстанционното производство доказателства установяват две относително обособени групи правоотношения, формиращи един цялостен икономически комплекс. В случая става дума за добив на дървесина от стопанисваните от ТП „ДЛС Тервел”, част от структурата на СИДП Шумен, държавни горски територии, организиран на основата на сключени с ответното дружество „Агроимпулс 2000” ООД договори по чл. 116, ал. 2 от Закона за горите и чл. 75, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Организацията и изпълнението на тези договори „Агроимпулс 2000” ООД, със съгласието на СИДП Шумен, е възложило на ищеца „Денев лес” ЕООД, срещу което страните са се договорили добитата дървесина да бъде придобита в собственост от ищцовото дружество „Денев лес” ЕООД. Този единен икономически комлекс от отношения обединява от една страна плащането от „Агроимпулс 2000” ООД на цената, при която това дружество договаря със СИДП Шумен добива на дървесината, от друга страна - плащането, което „Агроимпулс 2000” ООД дължи на подизпълнителя „Денев лес” ЕООД по възложените му услуги в изпълнението на поетите от „Агроимпулс 2000” ООД към СИДП Шумен договорни задължения, и на следващо място - цената, при която „Агроимпулс 2000” ООД и „Денев лес” ЕООД са договорили добитата дървесина да стане собственост на „Денев лес” ЕООД. Всяко едно от тези така обособени правоотношения е със срочен характер и има периодично/продължително изпълнение, което на определен етап, със съгласието на всеки един от участниците в тях и последователност на правопорядъка в този икономически комплекс - от СИДП Шумен към „Агроимпулс 2000” ООД и от „Агроимпулс 2000” ООД към „Денев лес” ЕООД, изразено в издадените по веригата кредитни известия, е преустановено, за да завърши в директното договаряне между СИДП Шумен и „Денев лес” ЕООД. В този фактически и правен контекст е възникнал и спорът между страните относно връщането на предплатените от ищеца към ответника доставки, които остават неизпълнени в рамките на предлащането, в резултат на прекратяването на посочените договорености между СИДП Шумен и „Агроимпулс 2000” ООД и между „Агроимпулс 2000” ООД и „Денев лес” ЕООД, съответно относно обезщетяването на „Агроимпулс 2000” ООД за вреди, изразяващи се според формулировката на ответника в стойността на предплатените от „Денев лес” ЕООД, но неосъществени доставки, и остатъка от продажните цени, които ответникът би получил, претендирани като пропуснати ползи. Предвид изложеното, съдът е намерил за основателна претенцията на „Денев лес” ЕООД за връщане на предплатените по нереализираните доставки суми. Доколкото прекратяването на участието на „Агроимпулс 2000” ООД в договореностите със СИДП Шумен и с „Денев лес” ЕООД е станало с неговото съгласие, решаващият съдебен състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като при условията на чл. 63 ЗЗД всяка една от страните в процесните правоотношения се е дезинтересирала от продължаване на тяхното изпълнение. Това е довело до пряка концентрация на изпълнението на тези правоотношения само между със СИДП Шумен и „Денев лес” ЕООД и освобождаване от междиното звено в тях, каквато роля е изпълнявал ответникът „Агроимпулс 2000” ООД. Съдът е посочил, че в този контекст предявеното от „Агроимпулс 2000” ООД насрещно вземане за пропуснати ползи от неизпълнените доставки е необосновано от фактическа и правна страна с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД. Изложил е съображения, че при разваляне на периодичните договори разменените преди прекратяване на тяхното действие насрещни престации запазват своята валидност, като отпада основанието за тяхното престиране и съответно възниква задължението за реституция на вече престираното насрещно изпълнение от едната в полза на другата страна по прекратеното правоотношение (представляващо аванс или предплатена сума). От друга страна, пропуснатата полза следва да се измерва освен с наличието на имуществена стойност, но и с това, че самото право, за което се твърди “нереализираност”, следва да възниква от създадено правно положение, което позволява упражняването на това право от и в полза на неговия носител. В случая тези характеристики отсъстват, доколкото се отнасят до неосъществено именно поради прекратяване действието на процесните правоотношения положение, в които участие има „Агроимпулс 2000” ООД. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като съображенията за това са следните: По отношение на първия въпрос, касаещ значението на кредитното известие, вече се отбеляза, че касаторът не е обосновал наличието на допълнителна селективна предпоставка съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Освен това въпросът не удовлетворява общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК – няма характер на правен въпрос, който е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд и съответно няма значение за резултата от материалноправния спор, постановен с обжалваното решение. Противно на доводите на касатора съдът не е приписал воля за разваляне/прекратяване на договорите с издаването на кредитните известия, както е видно от съдържанието на обжалвания акт. Процесуалноправните въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора, трайноустановена и съответно известна на настоящия състав, съдебна практика. В касационната жалба са направени оплаквания за игнориране на възражение на „Агроимпулс 2000“ ЕООД относно липсата на отпаднало основание по см. на чл. 55 ЗЗД за задържане на получените суми, с оглед характера на договора като такъв с продължително изпълнение, но следва да се посочи, че в случая не се касае за необсъждане от страна на съда на доводи или възражения на касатора, а за несподеляне на защитната му теза по приложението на закона при така установените обстоятелства по делото, включително предплащането на цената. Възраженията, свързани с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не са били наведени пред първата инстанция и като такива, но и не само, се преценяват като ирелевантни за разрешаването на материалноправния спор. Относно необсъждането на договор № 65/2015 г., сключен между СИДП Шумен и „Агроимпулс 2000“ ЕООД с оглед доводите, че той не е развалян или прекратяван, и последиците от това, следва да се посочи, че се касае за твърдение във въззивната жалба на касатора, което отново се релевира след законоустановените срокове по ГПК (самият договор също се представя за първи път пред въззивния съд, като липсва и определение за приемането му по делото). Съгласно трайната съдебна практика, въззивният съд е длъжен да обсъди доводите и възраженията на страните, както и събраните доказателства – поотделно и в тяхната взаимовръзка, когато те са заявени /приобщени към делото/ в съответните срокове по ГПК и когато действително са от значение за предмета на спора и неговото разрешаване, в съответствие с чл. 269, изр. 2 ГПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че по последните два въпроса не се установява допълнителната селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а като цяло - че не се обосновава приложното поле на касационното обжалване. По посочените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение