Определение № 298 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 139/2012 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 16.12.2011 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 627 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 17.09.2011 г. по гр.д. № 1484 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о. с което е прекратено производството по делото по отношения на предявения инцидентен иск по чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД и евентуален по чл.29 ЗЗД поради недопустимост. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че има правен интерес от предявяване на иска за прогласяване на нищожност като инцидентен установителен, за който е достатъчно, че е евентуален.Излага основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът В. К. К. оспорва наличието на основания за допустимостта на частната жалба и основателността на жалбата. Ответникът Д. И. С. не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав намира следното: С първоначалната искова молба частният жалбоподател е навел като основание на исковете си по чл.45 ЗЗД срещу двата ответника твърдения за следните факти: те са се разпоредили с две корабни витла, знаейки, че са собственост на ищеца, като са сключили договор за покупко-продажба, а след това, като единият от ответниците ги е предал (продал) за скрап. С исковата молба са предявени и исковете за прогласяване на нищожността, евентуално за унищожаването на договора за покупко-продажба между двамата ответници, за който се твърди, че е привиден, като ищецът е нарекъл първият от двата иска инцидентен установителен. След указания на съда ищецът е уточнил, че първият ответник е сключил договор за покупко-продажба с втория ответник, за да му осигури защита от наказателно преследване и че образуваното наказателно производство срещу втория ответник е прекратено, а интересът от предявяването на инцидентен установителен иск е обоснован с твърдението, че наличието на договор за покупко-продажба прави вторият ответник добросъвестен владелец, с което би се бранил по иска за непозволено увреждане, а прогласяването на нищожността ще му попречи да се разпореди с остатъка от второто витло. Апелативният съд е приел, както и окръжният, че: ищецът е предявен частичен иск за обезщетение за непозволено увреждане срещу двама ответници, както и иск за изтекли лихви, че от значение за допустимостта на предявения инцидентен установителен иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора между двамата ответници е дали недействителността на договора е от значение на преюдициалност с иска за непозволено увреждане, каквато връзка не е налице – искът за нищожност по никакъв начин не е преюдициален на иска за (обезщетение на) вреди; искът за унищожаване на същия договор не може да бъде заявен като инцидентен, защото исковете за унищожаемост имат за предмет упражняване на едно потестативно право, а не установяването му (този иск не е установителен), по отношение на този иск не налице и активна легитимация, т.к. ищецът не е страна по договора. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда 1) материално-правния въпрос по приложението на чл.78 ЗС: че при наличие на договор за покупко-продажба между ответниците, купувачът се ползва с правата на добросъвестен купувач, което го прави собственик; твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с разрешението в определение № 390 /13.05.2011 г. по ч.т.д. № 139 /2011 г. на ІІ т.о.. и 2) материално-правния въпрос: обвързани ли са правата на ищеца по иск за непозволено увреждане от съществуването на договор, по силата на който ответникът по иска за непозволено увреждане претендира, че е придобил собствеността на вещта, предмет на увреждането, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Първият въпрос не е обуславящ, защото преценката на въззивния съд за допустимостта на иска за прогласяване на нищожност е обусловена от липсата на преюдициалност, поради което съдът не е изследвал наличието или липсата на правен интерес от предявяването му. Вторият въпрос е обуславящ, доколкото е обсъден във връзка с преценката за наличието или липсата на преюдициалност, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената практика според която за деликта правно релевантен е фактът знание, как този факт се отразява на валидността на сключената сделка, е без значение за пострадалия, затова липсва връзка на преюдициалност.. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК), тъй като нормата на чл.212 ГПК (чл.118 ГПК от 1952 г. (отм.)) в частта и кога от едно оспорено правоотношение зависи изходът от един правен спор във връзка с исковете по чл.45 ЗЗД и чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД не е непълна, неясна, нито противоречива и защото жалбопододателят не е обосновал наличието на създадена поради неточно тълкуване на правилото съдебна практика, нито необходимост от осъвременяването на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Следва извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Искането на ответника В. К. К. за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 200 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното настоящият състав