Определение № 608 от 02.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от Д. К. Т., приподписана от адв.З. П. срещу определение № 170/27.04.2013 г. по ч.гр.д.№205/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане № 1350/14.03.2012 г. по гр.д.№1053/2011 г. на Русенския окръжен съд за връщане на частна жалба ,подадена от касаторката и прекратяване на производството по нея. В частната касационна жалба се прави оплакване,че се търсят причини да не се гледа делото. По допускането на касационно обжалване, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Частната касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждане № 1200/01.12.2011 г. по гр.д.№1053/2011 г. на Русенския окръжен съд е прекратено производството по делото и е разпоредено връщане на подадената от касаторката искова молба, поради неотстраняване на констатирани нередовности.Против това разпореждане тя е подала частна жалба, която е върната и е прекратено производството по нея с разпореждане № 310/19.01.2012 г.,поради невнасяне на дължима д.такса.Същото е обжалвано и с разпореждане №1133/01.03.2012 г. частната жалба е върната, отново поради невнасяне в срок на дължима д.такса.Последното е обжалвано и с разпореждане № 1350/14.03.2012 г. частната жалба е върната, поради изтичане на преклузивния срок за обжалване. С обжалваното определение на въззивния съд последното разпореждане е потвърдено.Прието е,че разпореждане № 1133/01.03.2012 г. е съобщено на касаторката на 06.03.2012 г., а частната жалба срещу него е постъпила на 14.03.2012 г., един ден след изтичане на срока за обжалване, който е преклузивен и за спазването на който съдът е задължен да следи служебно.Поради това въззивният съд е счел, че разпореждането за връщане на частната жалба е законосъобразно. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е посочила, че исковата молба отговаря на законовите изисквания и е върната умишлено, с оглед съзнателно отлагане разглеждането на делото във времето,че е следвало още в самото начало да й се посочи да внесе дължимата д.такса, а не седем месеца по-късно ,че се надява да бъде освободена от заплащането й ,че в исковата си молба е имала пред вид отговорността на правозащитните органи за вреди и че размерът на иска ,който е предявила, се определя по нейна преценка. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да обоснове допускането му. Мотивирането на интереса от обжалване в рамките на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. В изложението на касационните основания не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Касаторката не е въвела материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от въззивния съд правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото,нито е аргументирала допълнително основание в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. В този вид изложението не съдържа общо основание за допускане на касационен контрол, което да бъде преценено като правен въпрос, изведен от мотивите на съда и формулиран от страната. К. съд не може сам да въвежда въпроса.В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. В изложението се съдържат оплаквания, които по своя характер са основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които не се отнасят за определението, предмет на настоящото дело, а за предходно разпореждане на съда за връщане на исковата й молба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,