Определение № 60877 от 10.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2021 г.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Ц. П. Р., подадена чрез адвокат А. В. Г., пълномощник на жалбоподателката, срещу решение № 260077 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 763/2020 г. на РОС /Русенски окръжен съд/. Отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден от Б. Д. Б., кмет на [община] могили, [населено място] могили, с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение в настоящия си състав намира, че е налице релевираното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част по въпроса: „Следва ли съдът да възстанови на работа незаконно уволнен работник, на когото е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като е признал уволнението му за незаконно и го е отменил, но в хода на процеса са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното му връщане на работа ?“. Съображенията за това са следните: Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение в частта, с която състав на РОС е отменил решение № 260025 от 07.10.2020 г. по гр. дело № 130/2020 г. на РС /Районен съд/, [населено място] в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на Ц. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност – „Управител на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, [населено място], [община] могили и е постановил друго, с което искът е отхвърлен. За да постанови този правен резултат, съставът е приел, че уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е незаконно / в тази част, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, решението на въззивния съд, с което е потвърдено цитираното първоинстанционно решение за уважаване на претенцията е влязло в сила/, но ищцата не може да бъде възстановена на процесната длъжност, тъй като към 18.02.2020 г. социалната услуга „Защитено жилище“ била закрита по надлежния ред. От изложеното следва, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по цитирания правен въпрос и е мотивирал правни разрешения, с оглед на които е постановил решението си. Затова въпросът като обуславящ изхода на делото формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като жалбоподателката е обосновала в изложението противоречие между решаващите изводи на състава и разрешенията в тълкувателната практика на състави на ВКС. В изложението е аргументирано разбирането, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на тълкувателната практика на ВКС, обективирана в решение № 234 от 13.10.2014 г. по гр. дело № 2470/2014 г. и решение № 85 от 03.02.2010 г. по гр. дело № 4969/2008 г. на състави на гражданска колегия, трето отделение, съгласно която иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да се уважи, дори и в хода на процеса да са настъпили нови факти, които да възпрепятстват реалното връщане на работа на работника, чието уволнение е признато за незаконно с решение на съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предвид обуславящия характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и възможността на работника да се възползва от благоприятните последици на възстановяването. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, включваща и частта за разноските. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение