Определение № 3688 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 711/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. С. Т. и А. Д. Т., чрез адв. Е. А.-Х., против решение № 202 от 22 ноември 2023 г., постановено по в.гр.д. № 486/2023 г. по описа на Апелативен съд – П., с което се потвърждава решение № 872 от 24 юни 2023 г., постановено по гр.д. № 1212/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, е отнето в полза на държавата следното незаконно придобито от Р. Т. и А. Т. имущество на обща стойност 115560 лева:

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.553.1.3.22 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64/05.10.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]/16, с прилежащи части – изба с площ от 4,69 кв.м, както и 1, 571 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с изчислена пазарна стойност в размер на 60200 лева;

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.553.17.1.8 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64/05.10.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]/24, с прилежащи части – изба с площ от 4,59 кв.м, както и 0,592 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с изчислена пазарна стойност в размер на 50900 лева;

• товарен автомобил, марка „Фиат Дукато 230Л“, рег. [рег.номер на МПС], година на производство 27.08.2000 г., рама, ZFA23000005908975, с пазарна стойност в размер на 4460 лева.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора правните изводи на въззивния съд не кореспондирали с установената по делото фактическа обстановка и доказателствения материал. Съдът не обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, нито съобразил, че информация за паричните преводи в редица банки не била предоставена по делото от КОНПИ, макар това да било нейно задължение. Така всъщност не били включени всички източници на доходи на лицата. От получената едва на 15.12.2023 г. справка се установявало получаване на парични вноски за проверявания период в размер на 142965 евро, а отказът на КОНПИ да я приложи по делото правел иска изцяло недоказан. Съдебните състави обаче неправилно възприели липсата на документи като нулев доход и така допуснали съществен пропуск. На следващо място, имало разминаване между записаните в протокола на окръжния съд свидетелски показания и цитираните в решението на апелативния съд. Не били обсъдени представените доказателства за работното място на Т., за периода на работата й в Германия, за пътуванията извън граница на проверяваните лица. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) в отговор възразява срещу допускането на касационно обжалване.

Производството е образувано по предявени от КОНПИ срещу Р. С. Т. и А. Д. Т. искове по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ. Съдът е разяснил, че съгласно чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ производството за установяване на незаконно придобито имущество се образува от Комисията при наличие на обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от наблюдаващия досъдебното производство или преписката прокурор до директора на съответната териториална дирекция. Според чл. 112, ал. 1 и 2 от закона, проверката продължава до една година и може еднократно да се удължи от Комисията до 6 месеца. Установено е, че в случая проверката за установяване на незаконно придобито имущество е образувана с протокол от 29.07.2020 г. на директора на ТД на КПКОНПИ – П. въз основа на уведомление от 10.07.2020 г. на Окръжна прокуратура – П., като с решение № 270/26.01.2022 г. на КПКОНПИ е образувано производство по ЗПКОНПИ срещу Р. Т.. Съдът е приел, че при извършване на проверката по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ не е спазен едногодишният срок по чл. 112, ал. 1 от закона, нито пък същият е бил удължен, но посоченото нарушение не опорочава процедурата по установяване на незаконно придобито имущество и съответно не води до недопустимост на исковата претенция предвид разрешението на ТР № 1/2018 г. на ВКС, ОСГК, че изтичането на срока за проверка по чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. За неоснователно е прието възражението за липса на материална компетентност на заместник-председателя на Комисията А. С. да представлява Комисията и да извършва вменените на председателя правомощия след освобождаването на председателя Ц. с аргумент, че необходимостта от заместване е налице не само когато титулярят отсъства временно по обективни причини, но и когато е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ.

Въззивният съд е посочил, че за уважаване на предявения иск е необходимо ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, придобитото имущество да няма законен произход и да е налице несъответствие не по-малко от 150000 лева между придобитото имущество и нетния доход. Незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Ответниците са оспорили заключението по назначената експертиза за оценка на недвижимите имоти, тъй като определената от вещото лице пазарна стойност била завишена. В тази връзка въззивната инстанция е посочила, че те не са оспорили заключението в съдебното заседание на 22.03.2023 г., в което то е прието, и не са направили искане за нова експертиза, която да установи твърденията им, че са правили ремонт и на двете жилища – смяна на дограма, врати и пр., както и да установи каква би била пазарната им стойност в това състояние. Съдът не е кредитирал показанията на св. Т., дъщеря на ответниците, относно състоянието на апартаментите, тъй като не ги е виждала. Установявало се, че тя работи в Германия, където близките й я посещавали два-три пъти годишно, следователно не се е връщала в страната и не могла да добие преки впечатления за състоянието на жилищата. Не са кредитирани и показанията на св. С., които били в противоречие с отразеното в заключението относно състоянието на двата имота, и не давали информация за извършен от ответниците ремонт. Не ставало ясно и с какви средства би бил направен ремонт, при положение че нямат доходи, а дъщеря им не твърди, че им е изпращала пари за това. Съдът не се е доверил и на показанията на св. Т., че е осигурила средствата за закупуване на недвижимите имоти и превозните средства, като е отчел нейната заинтересованост от изхода на делото и липсата на писмени доказателства, потвърждаващи посочените обстоятелства – извършени преводи чрез „У. Ю.“. По отношение на автомобилите е прието, че оценяването им без извършен от вещото лице оглед не опорочава заключението, тъй като пазарната им стойност се определяла към минал момент – датата на придобиване, а за критерий се използва статистическата среднопазарна цена за автомобили от съответната година на производство, поради което последващото им състояние е без значение. При това положение е изчислено, че общият размер на придобитото от ответниците недвижимо и движимо имущество е 73561 лева съгласно определената от вещите лица пазарна стойност на същото. Въз основа на заключението на назначената икономическа експертиза съдът е приел, че за проверявания период общият размер на доходите на ответниците възлиза на 1906,23 лева, а на разходите – 124268,16 лева, от които 92259,91 лева – обичайни разходи съгласно данните от НСИ, 2993,51 лева – разходи за местни данъци и по кредити, както и 29014,74 лева за задгранични пътувания, изчислени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С оглед пряката заинтересованост на св. Т. от изхода на делото и липсата на писмени доказателства за извършени парични преводи, не са кредитирани показанията й, че всеки месец е изпращала на родителите си по 500 евро, които да се включат към общия размер на доходите. При това положение, като се има предвид, че през проверявания период съотношението доходи към разходи е отрицателна величина (-122361,93 лева), а стойността на придобитото имущество е в размер на 73561 лева, е прието, че е налице несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на ответниците, надхвърлящо максимално допустимия размер от 150000 лева, а именно 195924,93 лева. Поради извода за наличие на предпоставките за отнемане на процесното имущество първоинстанционното решение е потвърдено.

Касационният съд приема, че допускането на касационното обжалване не се обосновава.

На първо място се пита може ли съдът да формира изводи във вреда на ответниците, че лицата нямат получени парични средства, като информация не е приложена по делото от КПКОНПИ, а последната е имала законово задължение за това, и в тежест на КПКОНПИ ли е да установи наличието на несъответствие между имуществото на ответника и неговите доходи, приходи или източници на финансиране. Първите два въпроса, уточнени от настоящия състав съгласно дадените му правомощия с ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, обобщено се отнасят до това в чия тежест е задължението да се установи законен източник на доходи на проверяваните лица. Въпросът произтича от оплакванията на касаторите, че по делото не били събрани писмени доказателства за направени парични преводи от чужбина. Следва да се отбележи, че твърдение за наличието на такива документи се прави за пръв път пред касационната инстанция, която в настоящото производство не се произнася по фактите, установени по спора, и не събира нови доказателства. Освен това според възприетото в практиката на ВКС разбиране, когато ответниците по иск по ЗПКОНПИ твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си (в този смисъл решение № 50104 по гр.д. № 4647/2021 г. на ВКС, III г.о., и решение № 277 по гр.д. № 1900/2023 г. на ВКС, ІV г.о.). Следователно ответниците е следвало да представят доказателства за твърдените от тях парични преводи, вкл. писмени такива. Действително ответниците са ангажирали гласни доказателства чрез разпита на св. Т., които съдът не е кредитирал. Анализ на тези показания обаче не може да се извършва в настоящата фаза на касационното производство, за да се направи извод дали с тях се доказва наличието на законен източник на доходи. Обобщено, по поставените въпроси не е налице произнасяне в различен смисъл от този в практиката на ВКС, нито е нужно изменение или осъвременяване на тази практика, за да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Третият въпрос: при установяване несъответствие между имуществото на ответника и неговите доходи, приходи или източници на финансиране от КПКОНПИ, съдът трябва ли да включи всички източници на финансиране, които лицата са получили, или само отделни такива – избирателно, не адресира извършено от съда нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба неправилно се твърди, че въпреки липсата на справки до множество банкови и финансови институции за получени от ответниците парични преводи от дъщеря им в чужбина, съдът е приел, че лицата не са получавали законни доходи по този начин. В действителност в решението си съдът е обсъдил всички източници на доходи, за които е приел, че се установяват от събраните по делото доказателства. Изводите във въззивното решение не са изградени въз основа на липсващи доказателства, тъй като постъпилите справки, че не са налични банкови сметки и движение на парични средства в конкретни банкови институции, не са равнозначни на липса на доказателства. Поради това въпросът не обосновава предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос: когато твърдените от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът може ли да укаже на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях, също не се отнася до конкретно процесуално нарушение на съда. Делото е било изяснено от фактическа страна и в твърденията на всяка от страните не се констатират неясноти, за чието отстраняване съдът да е длъжен да даде указания. Дали защитната теза на ответниците е издържана, или в нея се констатират противоречия, е въпрос, свързан с разрешаването на спора, и въззивният съд няма нито правото, нито задължението да указва на страните по какъв начин да докажат твърденията си, а още по-малко служебно да събира доказателства, ако твърденията на едната страна не се установят чрез избраните от нея способи за доказване. Предвид изложеното въпросът не обосновава допускане на решението до касационно обжалване.

На последно място се пита правилно ли е решение на апелативния съд да направи изводи от решение на ВКС, по което няма конкретно произнасяне на зададен въззивен въпрос. Питането е свързано с доводите на касаторите за неспазването на сроковете по ЗПКОНПИ за извършване на проверката, които се поддържат и пред трите съдебни инстанции. Въззивният съд е констатирал, че макар едногодишният срок за извършване на проверката да не е спазен, съгласно ТР № 1/2018 г. на ВКС, ОСГК, този срок е инструктивен и изтичането му не е пречка за образуване на производство по чл. 153 ЗПКОНПИ. Позоваването на тълкувателното решение е именно във връзка с възраженията във въззивната жалба, а изводите на съда съответстват на даденото от ВКС разрешение. Следователно и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,