Определение № 3533 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби с вх.№10769/26.08.2025г. и с вх.№11137/05.09.2025г., подадени от А. Х. Д., чрез процесуален представител адв.П., против въззивно решение № 372 от 17.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 286/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с като е потвърдено Решение№3/06.01.2025г. по гр.дело№387/2022г. Районен съд-Павликени, с което съдът е:-отхвърлил предявения от А. Х. Д. против А. Х. И. иск с правно основание чл.29 ЗЗД за прогласяване за унищожаем на договор, сключен с нот.акт№..., том ..., рег.№..., нот.дело№ 444/2018г. при нотариус Пл.П. с район на действие РС-П. за покупко-продажба на недвижим имот - жилище - апартамент№2, в жилищна сграда - блок№.. вх..., намираща се в [населено място] на [улица], построена в УПИ.. квартал ... по ПУП на [населено място] и състоящо се от: стая, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ 38.09м2, ведно с избено помещение№... с площ 3.57м2 и 1.07%ид.части от общите части и правото на строеж, при описани съседи;-отхвърлил предявения от А. Х. Д. против А. Х. И. иск с правно основание чл. 31 ал.1 ЗЗД за прогласяване за унищожаем на договор, сключен с нот.акт№..., том..., рег.№..., нот.дело№ 444/2018г. при нотариус Пл.П. с район на действие РС-П. за покупко-продажба на недвижим имот - жилище - апартамент№... в [населено място];-отхвърлил предявения иск от А. Х. Д. против А. Х. И., с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД във вр. чл.87 ал.1 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот - жилище - апартамент№... в [населено място]. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 и ал.2, пр.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещната страна А. Х. И., подаден чрез процесуален представител адв.,П. в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, като същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационните жалби с вх.№10769/26.08.2025г. и с вх.№11137/05.09.2025г. са допустими – подадени са срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Постъпилата трета касационна жалба с вх.№11770/24.09.2025г., подадена против въззивното решение от А. Х. Д., чрез процесуален представител адв.П., е подадена извън срока за касационно обжалване по чл.283 ГПК и следва да бъде върната като процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Предявени са искове в условията на евентуалност с правно основание чл.29 ЗЗД; чл.31 ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД. Установено е, че А. Х. Д. живеела в [населено място].Котел. Същата притежавала недвижим имот в [населено място], а именно апартамент№... в жилищна сграда - блок№.. вх..., намираща се на [улица]. На 27.09.2018г. с договор за покупко-продажба на недв.имот, обективиран в нот,акт№..., том ... рег.№... нот.дело№444/2018 г. на нотариус Пл.П. с район на действие РС-П., А. Х. Д. е прехвърлила посредством покупко-продажба на А. Х. И. правото на собственост върху следния свой недвижим имот, а именно жилище - апартамент№2, подробно описан. В договора е посочена продажна цена – 6100лв., като е отразено, че е заплатена преди подписване на договора. Отразено е и предаването на владението върху недвижимия имот. Нотариалният акт е подписан от А. Х. Д. /не са оспорени автентичността на подписа, положен за продавач, както и изписаните три имена/. В кантората на нотариуса присъствали освен страните по сделката, също и Х. Д. /син на ищцата/ и М. Ч. /снаха на ищцата/. През 2016г. на А. Х. Д. били констатирани заболявания - „Триклонова коронарна болест“, „Умерена аортна стеноза“, „Исхемичен инсулт в БДСМА“, „Дислипидимия. К. атрофия“, „Застойна сърдечна недостатъчност. Хипертониччно сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Предсърдно мъждене“. Това наложило хоспитализирането й в болнично заведение на територията на [населено място]. По повод посочените заболявания била назначавана и провеждана медикаментозна терапия. За различни периоди А. Х. Д. пребивавала на различни места /в периода: Коледните празници през 2019г.-м.май.2020г. - в [населено място], след това в [населено място], впоследствие до м.април.2022г. - в [населено място] река и после отново в [населено място]/. А. Х. Д. била транспортирана от сина си И. Д. в [населено място] на 21.04.2022г. и от него разбрала за преустановеното получаване на социални надбавки /като причина било изтъкнат получен доход от продажба на недвижимо имущество – апартамент/. В първоинстанционното производство са били допуснати съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи /какво е било здравословното състояние на ищцата към 2018г. и след това, какви медикаменти е приемала за лечение на заболяванията си, хоспитализациите и поставените диагнози/. Вещото лице-психиатър дава заключение, че А. Д. страда от съдова деменция и към 27.09.2018г. тя е разбирала свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи. Вещото лице-психиатър дава отрицателен отговор и на въпроса относно това дали употребената медикаментозна терапия може да доведе до невменяемост, като уточнява, че към момента на изследването А. Д. е била вменяема, а към момента /2018г./ на изповядване на процесната сделка тя знаела, че отива в кантора на нотариус във връзка със изповядванде на сделка, в т.ч. е била и наясно какви ще са последиците от нея. Към момента на освидетелстването, вещото лице формирало извод за наличие на деменция за А. Д., но същевременно се посочва, че към 2023г. Д. разполагала с интелектуален потенциал /памет, ориентация и когнитивни възможности за да извърши някаква сделка/. Също така, от вещото лице била констатирана евентуална възможност след прием на лекарства да се наблюдава т.н. „лекарствена замаяност“, но тя отминавала в период от около 10-15мин. след приема, което давало основание да се приеме, че към процесната дата /27.09.2018г./, А. Д. да е разбирала свойството и значението на постъпките си и ги е ръководела пълноценно. Констатирано е, че през 2017г. А. Д. претърпяла инсулт в басейна на дясна средномозъчна артемия и била регистрирана корова атрофия на главен мозък, което било предпоставка за развитие на психиатрично заболяване. Въззивният съд е възприел и кредитирал в цялост заключенията на вещите лица като са обективни и им дава вяра /подробно изясняват здравословното състояние на А. Д., последиците от прием на предписани медикаменти, в това число и възможностите за повлияване на психическите и мисловни процеси при вземане на решения/. В двете инстанции от двете страни по спора са ангажирани гласни доказателства. Свидетелят П. Ив.П. /нотариус с район на действие РС-П./ не помни подробности относно атакуваната сделка и описва принципно какви действия се извършват. „Каквото направили е описано в нотариалния акт“. Първо пожелали да бъде дарение, но в последния момент променили волята си. Нотариусът им разяснил, че дарението може да бъде атакувано и те са предпочели да бъде по-стабилно и предпочели да бъде чрез покупко-продажба, в т.ч. да платят по-скъпо сделката и местния данък, тъй като за покупко-продажбата се дължи местен данък, а при дарение на низходящ не се дължи такъв. Нотариалния акт бил изготвен в кантората в присъствието на прехвърлителката А. Д., на която свидетелят-нотариус разяснил последиците от вида на двата вида сделки /дарение и покупко-продажба/. Твърди, че: „Д. участвала при вземането на решението какъв да бъде видът на сделката и никой друг не бил повлиял на нейната воля. Тя разбираше за какво става дума и казала, че е съгласна с продажбата“. Свидетелят запитал дали сумата е получена, в т.ч. и запитал след прочитане на нот.акт. Нямало начин А. Д. да е казала, че не ги е получила, защото ако не ги получила, нямало да има сделка. Св.Д. М. /съжителка на И. Д. - син на ищцата/ знаела, че сутринта довели А. Д. в [населено място]. Казали са й да подпише „тук, тук и тук…“. Тя се подписала. Не знаела кой я е закарал в нотариалната кантора. А. Д. й казала, че след като вземе лекарствата /за сърцето, за костите, за бъбреците има, за анемията…/ просто става като неадекватна. Тя лягала да спи, забравя. Веднъж снаха й и се обадила по телефона и й казала „Слушай, няма да е както до сега...“ и че трябва да и занесе 500лв., защото плащала данъка за апартамента й. От “EasyPay” разбрала, че апартаментът не е на името на А. Д., а на нейния внук А. и не бил плащан данък за 2 години. През 2019г. А. Д. ползвала социален патронаж в [населено място]. Същата година /2019г./ и казала: „Искаш ли да ти прехвърля апартамента на теб?“ А. Д. й е казвала, тъй като преди получавала социални помощи и ги спрели по думите на М. Ч., защото е разведена, което е заблуждение от страна на Ч. /след като има покупко-продажба, че А. Д. има пари и помощите се спират/. А. Д. й казвала, че са й вземали пенсията и тя е дала картата на внука си А., за да тегли пари от картата, където влизат само парите от социалните, за да бъдат плащани режийни разходи на имота в [населено място] с пенсията й. За прехвърлянето на апартамента разбрала през 2021г., когато по телефона М. Ч. й се обадила, че дължат данък за апартамента. През 2022г., когато вземали А. Д., М. Ч. започна да вика „Ти къде ще отиваш? Апартамента нали го подари на А.?“ М. Ч. каза, че ще ги изгони от апартамента, но досега не били гонени, както и не плащали наем за апартамента. Свидетелят И. Д. /син на А. Д./ твърди, че сделката не била направена в негово присъствие. Разбрал през 2019г., когато отишъл да плаща данъка на апартамента, че партидата е „затворена“, а апартаментът е прехвърлен на А. Хр.И.. Няколко месеца след това родителите на А. Хр.И. започнали да му звънят и да искат свидетеля И. Т.Д.. да плаща наем по 500лв., тъй като живеел в този апартамент. Мислел, че ще изхвърлят от апартамента – него, Д. А..М. и майка му А. Д.. Попитал А. Д. кога и как е продала апартамента, а тя му отговорила, че са я довели в [населено място], като искала да го потърсят, а брат му и казал „Хайде, хайде подписвай по-бързо, после ще ти обясня“. Не му било известно майка му А. Д. да е получавала пари от сделката. Твърди, че майка му сутрин вземала лекарства и 15-20 минути след приема им, тя ставала неадекватна и не можело да се разговаря с нея повече. Чувал от майка си /след прехвърлянето на апартамента/, че желаела да го даде на Д. М., защото се грижила за нея. Свидетелката М. Г. познава А. Д. от [населено място], която живяла там до 2020г. и ползвала социален патронаж. Родителите на ответника по иска изпращали по нея лекарства и храна за А. Д. /1 път в месеца за лекарствата и 2 пъти – храна/. Счита, че ищцата не е имала умствени проблеми. Споделяла й, че има апартамент в [населено място] и че иска да го препише на внука А.. А. Д. споделяла, че е вземала пари за апартамента, че са й давали, изпращали са й родителите на А. /М. Ч./, парите са били около 6000лв. Два пъти се е случвало да изпращат родителите на А. по свидетелката по 1000лв. за А. Д., явно за апартамента. А. й казвала, че помага с тези пари на другия си внук Т.. Свидетелката виждала А. до 2022г. и била в добро здравословно състояние. Свидетелят Д. Д. живеел в [населено място] понастоящем и познавал А. Д.. Счита, че тя била „много оправна жена и се оправяла с всичко, но в един момент започнала да не може да ходи“. А. споделяла, че има апартамент в [населено място] и го е преписала на внука си А.. Другият син И. идвал често в [населено място] да види баба си. Свидетелят посещавал А. Д., като с нея провеждал нормален разговор. Не бил забелязал тя да е била унила и неадекватна. Свидетелката М. Ч. /майка на А. Хр.И./ твърди, че А. Д. й се обадила по телефона /есента на 2018г./, че иска да прехвърли апартамента на внука си А.. А. ангажирала племенника си С. М. да й намери нотариус и да уговори час за сделката. Всички заедно присъствали на сделката - С. М., А. Хр.И., М. Ч., съпругът й, както и А. Д.. Нотариусът им разяснил всичко. Желанието на А. било сделката да бъде покупко-продажба и се съобразили с това желание. Таксите по сделката и данъка били заплатени от родителите на А.. В нотариалната кантора по сделката за таксите дали около 800лв./таксата без данъците/. Св.М. Ч. давала лично на М. Г. два пъти пликове с по 1000лв. да занесе на А., а отделно съпругът на свидетелката М. Ч. носел пари на А.. Парите за апартамента дали на А. на части, което било записано в нот.акт/че парите са й дадени/. Свидетелката М. Ч. и съпругът дадохме на А. повече от 6000лв. Не били предлагали на А. да прехвърли апартамента на А.. А. се оплаквала от сина си И. Д., че я биел и че я тормозил. Преди 5-6 години А. им искала пари да помогне на сина на И. и неин внук Т., като свидетелката М. Ч. и съпругът й изпълнявали желанията на А.. Според свидетелката А. не била имала проблеми с психиката и паметта. След приема на лекарства тя се чувствала нормално. Свидетелят Т. Ив.Д. /внук на А. Д. и първи братовчед на А. И./ твърди, че станал поръчител на Х. по договор за заем. Бил погасил до 2013г. около 2000лв. от заема на чичо си. Никога не бил получавал парични средства от него, както и не се бил разпореждал с негова кредитна карта. А. и дядо му продали кошара /през 2011г./ на стойност 6000лв. и с тези пари погасили задължения на чичо му. Свидетелката П. Ст.К. /братовчедка на страните/ твърди, че баща й С. М. я помолил да подаде документи в Общ.П. /молби за данъчна оценка и скица на имота на А. Д., намиращ се в [населено място] [улица]/. Попълнила бланки в общината и след седмица-две взела документите, като заплатила таксите с личната си дебитна карта. Не била представяла пред служителката в общината пълномощно или друг документ. Предала документите от общината на баща си. Не присъствала при нотариуса при изповядване на сделката. Въззивният съд е възприел фактическата обстановка така както е изяснена в първоинстанционното решение и е препратил към мотивите му: Първият от спорните по делото въпроси касае обстоятелствата около сключената сделка и по-конкретно въведена ли е била ищцата в заблуждение от лицето М. Ч. да извърши разпоредителна сделка със свое имущество, заблуждението умишлено извършено ли е, създадена ли е невярна представа у ищцата, че собствеността няма да бъде прехвърлена, а ще упълномощи само снаха си М. Ч. да получава пенсията й. Тези обстоятелства не се установяват. Събраните по делото гласни доказателствени средства, в това число и показанията на нотариуса, изповядал сделката установяват, че към момента на изповядването й ищцата е осъзнавала, че ще извърши разпоредително действие със свой имот, естеството му – покупко-продажба, последиците от него. Свидетелство за знанието у ищцата за предприетите от нея действия е първоначално заявена воля пред нотариуса имотът да бъде прехвърлен посредством дарение. Последното е ясна индиция за волята на ищцата да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице, което е било съзнавано и очевидно целено от нея. Нещо повече, ищцата признава авторството на положения в нотариалния акт подпис и изписани имена. За наличието на знание у ищцата към момента на изповядване на сделката, съдът ползва като основен източник показанията на нотариус П. П., който заявява, че в присъствието на ищцата е разяснил последиците от двата вида сделки– дарение и покупко-продажба на недвижим имот при вземане на решението каква сделка да бъде изповядана. По данни на свидетеля никой друг не е повлиял на ищцата за вземане на решението й, и същата е била съгласна с продажбата. Свидетелят уточнява, че имал установена практика посредством задаване на допълнителни въпроси да се увери във волята на страните, която да обективира писмено в нотариалния акт. Съдът не намира причина да не цени като достоверни показанията на този свидетел, от една страна поради липсата на каквато и да е заинтересованост от изхода на спора, от друга поради очевидната им логичност и последователност и при липса на противоречие с останалите доказателствени източници. Показанията на този свидетел, придобил преки впечатления от поведението на страните към момента на изповядване на покупко-продажбата на недвижимия имот установяват по категоричен начин липсата на въздействие върху волята на ищцата. Настоящият състав на съда приема, че както към момента на сключване на сделката, в присъствие на нотариуса, така и преди това не се установи външни фактори да са оказали влияние на ищцата при вземане на решение да се разпореди с имота си. За евентуална намеса при формиране на волята на А. Д. свидетелства заявеното от свид. И. Д. и свид. Д. М.. Съдът не кредитира като достоверни показанията на тези свидетели. На първо място ясно личи тяхната заинтересованост от изхода на спора, от една страна поради близката роднинска връзка, от друга и поради наличието на претенции към процесния имот, ясно обективирано в показанията им чрез изявлението на Д. М. за заявено желание от ищцата да прехвърли именно на нея процесния имот защото добре я гледала. На следващо място, а и в показанията си тези двама свидетели категорично посочват, че желанието на ищцата да прехвърли свое имущество на свид. Д. М. било заявено след като вече имуществото било прехвърлено на ответника, но те самите не знаели за това. Липсва житейска логика едно лице да обективира воля за разпореждане с един имот в полза на трето лице, след като вече само се е разпоредило с този имот. Отделно дори и ищцата да е имала някакво намерение да се разпореди с имота в полза на свид. М. и да не е заявявала пред сина си и съжителката му дали и на кого е прехвърлила имота си, това не е основание да се приеме, че ищцата е била заблудена или подведена от трети лица да извърши конкретно действие на разпореждане със свое имущество. Нещо повече, свидетелят И. Д. в разпита си пред съда посочва, че майка му била доведена в [населено място] и й било казано от сина й Х.: „Хайде, подписвай по-бързо, после ще ти обясня“. Направата на подобна реплика предполага това да се е случило по време на подписване на нотариалния акт или непосредствено преди това, за което обаче по делото, данни липсват, а точно обраното – установява се от показанията на разпитания нотариус, че волята на прехвърлителката ищца е била именно да извърши възмездна сделка със свое имущество. В подобен смисъл са и показанията на свидетелката М. Г. пред която ищцата е споменавала, че иска да „припише“ апартамента на внука си А., както й че не е искала за това да знае сина й И.. Последното намира обяснение в заявеното именно от сина на ищцата И. Д., че не е знаел за продажбата и е узнал за нея едва когато е отишъл да плаща данъка на имота. Не се установява от показанията на разпитаните свидетели, доколкото те са единствен източник, че у ищцата е била погрешно създадена представа, че подписва документ, различен от нотариален акт – пълномощно, с което овластява М. Ч. да получава полагащи й се пенсии. Действително по делото са налице данни, че подобни действия са извършвани, но не и във връзка и по повод прехвърляне на процесния недвижим имот. На следващо място на анализ подлежат и доказателствените източници относно здравословното и психическо състояние на ищцата и изобщо могла ли е последната към 27.09.2018 г. да разбира свойството и значението на постъпките си, предвид твърденията в исковата и в уточняващите молби за прием на медикаментозна терапия, даваща отражение върху възможността адекватно да се вземат каквито и да е решения. По делото са приети заключенията на вещи лица по СМЕ и СПЕ, от които по категоричен начин се установява какво е било здравословното състояние на ищцата към 2018 г. и след това, какви медикаменти е приемала за лечение на заболяванията си, хоспитализациите и поставените диагнози. От заключението за вещото лице психиатър се установява, че ищцата страда от съдова деменция и че към 27.09.2018 г. ищцата е разбирала свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи. Този си извод вещото лице е основало на база проучване на медицинската документация, приложена по делото и след преглед на ищцата. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че през 2017 г. ищцата е претърпяла инсулт в басейна на дясна средномозъчна артемия и е регистрирА. корова атрофия на главен мозък, което е предпоставка за развитие на психиатрично заболяване. Вещото лице психиатър дава отрицателен отговор и на въпроса относно това дали употребената медикаментозна терапия може да доведе до невменяемост, като уточнява, че към момента на изследването ищцата е била вменяема, а към момента на изповядване на процесната сделка – 2018 г. ищцата е знаела, че отива в кантора на нотариус, какво се прави там, каква е сделката и какви ще са последиците от нея. Към момента на освидетелстване, вещото лице е формирало извод за наличие на деменция, но и към този момент -2023 г. тя разполага с интелектуален потенциал – памет, ориентация и когнитивни възможности за да извърши някаква сделка. Според вещото лице има възможност след прием на лекарства да се наблюдава т.н. „лекарствена замаяност“, но тя отминава в период от около 10-15 мин след приема и не е дало основание на вещото лице да приеме, че към процесната дата, ищцата е разбирала свойството и значението на постъпките си и ги е ръководела пълноценно, нещо което е констатирано и към датата на освидетелстването й през 2023 г., около 5 години след процесната сделка. Съдът кредитира в цялост заключенията на вещите лица, които са обекивни дават отговори на поставените въпроси и подробно изясняват здравословното състояние на ищцата, последиците от прием на предписани медикаменти, в това число и възможностите за повлияване на психическите и мисловни процеси при вземане на решения. Установява се от приложените по делото писмени доказателства продажната цена на имота – 6100 лева, която е заплатена в брой преди подписване на договора, според отразеното в нотариалния акт./ Въззивният съд е приел, че предпоставката по чл.29 ал.1 ЗЗД, която се поддържа от ищцата въззивница, следва да бъде установена категорично в процеса /умишленото създаване и/или поддържане на неверни представи у нея от страна на ответника-въззиваем по отношение на елементите на фактическия състав на сделката или на нейните правни последици/. Тази предпоставка не може да се презумира /свидетелство за това е и установената в цитираният законов текст форма на вината - „пряк умисъл"/. Събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите и на двете страни преценени в съвкупност/ не могат да обосноват извод, че ответникът А. И., респ. неговите родители, недобросъвестно /злонамерено и умишлено/ е подвел /„въвел в заблуждение“/ ищцата да подпише процесният договор за покупко-продажба. Съдът е приел, че нито едно свидетелско показание не насочва към такъв /директен, еднозначен/ извод. Нито едно доказателство по делото не установява ответникът, респ. неговите родители, да е имал основание /причина, мотив/ да накърни /и то умишлено, недобросъвестно, злонамерено и т.н./ имуществените права на ищцата. На 27.09.2018г. ищцата-въззивница посетила кантората на нотариус П. П. в [населено място], като са й били разяснени от нотариуса последиците от сделката. От страна на ищцата не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод за създадена у прехвърлителя такава невярна представа. Сделката е извършена в предвидената от закона форма нотариален акт. Съгласно изискването на чл.579 ал.1 ГПК, в представения по делото документ /нот.акт/ е записано, че същото е изпълнено - актът е прочетен на страните и след одобрението му е подписан от тях и от нотариуса. Ищцата е била наясно какъв вид документ подписва и не се установи да е била мотивирана да подпише процесния нот.акт без да знае какво подписва, че подписва пълномощно /каквито твърдения е изложила в уточняващите молби/. Приетите в процеса заключения на експертизи /в т.ч. и обясненията на вещите лица в съдебно заседание/ предполагат извод, че макар А. Д. да страда от съдова деменция и към 27.09.2018г./датата на изповядване на процесната сделка пред нотариус/ ищцата-въззивница е разбирала свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи /„разполагала с интелектуален потенциал - памет, ориентация и когнитивни възможности за да извърши някаква сделка“/. Била констатирана от вещото лице евентуална възможност след прием на лекарства да се наблюдава т.н. „лекарствена замаяност“, но тя отминавала в период от около 10-15мин. след приема. Според съда този факт обаче, преценен сам по себе си и в контекста на горните съображения, изложени във връзка със субективната част от състава на измамата, не може да обоснове извод за оказано спрямо упълномощителката психическо въздействие - по смисъла на чл.29 ал.1 от ЗЗД. Същият факт принципно би имал стойност в хипотезата на чл.31 ал.1 предл.II ЗЗД. Независимо от това, констатациите на вещите лица /в т.ч. и обясненията им от съдебно заседание по реда на чл.200 ал.2 ГПК/ не могат да бъдат съобразени еднопосочно, по смисъла на чл.202 ГПК. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към момента на сделката пред нотариуса А. Д. се е намирала в неадекватно състояние, поради заболяване или друга причина и поради това не е могла да разбира и ръководи действията си. Съдът е приел, че показанията на св.И. Т.Д. /син на ищцата/ и на св.Д. А..М. /съжителка на И. Д./ че „след като вземе лекарствата /за сърцето, за костите, за бъбреците…/ А. Д. просто ставала като неадекватна“, не следва да се кредитират, предвид това, че в същите не се посочват конкретни факти и обстоятелства относими за периода, в който са извършена продажбата на имота и остават изолирани от останалите събрани по делото доказателства. Предвид факта, че и двамата не са присъствали на в деня на сделката при нотариуса на 27.09.2018г./св.И. Т.Д. разбрал за сделката по негови думи през 2019г., когато отишъл да плаща данъка на апартамента…), за изложеното може да се направи обосновано предположение за възможността тези данни неадекватността на ищцата-въззивница при вземането на лекарства да са сугестирани от св.И. Т.Д. и възпроизведени от св.Д. А..М., поради приемлива в неговото съзнание и ценностна система солидарност към съжителя си. Напротив, от съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства се налага извод, че ищцата е взела съзнателно решение да се разпореди с притежавания от нея имот. В тази насока са показанията и на св.М. В.Г. и св.Д. Ст.Д., които установяват, че възрастната жена е била запозната с правните последици на сделката отнапред. Изложеното обосновава заключение, че предпоставката по чл.29 ЗЗД не се явява надлежно установена в процеса, което налага отхвърляне на иска с тази правна квалификация. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си. Когато лицето, сключило договор е дееспособно, то може да сключва договори и да поема задължения, които са валидни и пораждат целените правни последици. Но само ако към момента на действието, то не е можело да го разбира, действието се явява опорочено и следователно може да бъде унищожено. Приема се, че хипотезата на чл.31 ЗЗД касае случаите, при които липсва разумно формирана воля насочена към постигането на определени правни последици и обхваща както случаите на временно и краткотрайно състояние, така и случаите на слабоумие или душевна болест, когато лицето не е поставено под запрещение. Ищцата-въззивница носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, да установи наличието на твърдения в исковата молба порок при формиране на волята със соченото в исковата молба съдържание, доколкото това обстоятелство се явява правопораждащият претенцията юридически факт. Следователно доказването трябва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на този правопораждащ факт в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Наличието на хипотезата на чл.31 ал.1 ЗЗД се преценява с оглед на съществуването на два критерия – медицински и юридически. В първия критерий се включва здравословното състояние на лицето – дали към момента на сделката то е страдало от физическо или психическо заболяване, а във втория – дали е била налице възможността да разбира свойството и последиците от действията си или макар и да ги разбира, да не може да ги ръководи по начин, по който да бъде постигнат предвидените за тези действия резултат и да бъде защитен интересът на сключващия сделката. В тежест на ищцата-въззивница е било да установи, че към датата на упълномощителната сделка същата не е разбирала или не е могла да ръководи действията си. Въззивният съд е приел, че такова доказване не е проведено пред съда. Наличните данни за психическо заболяване не са категорични. В заключенията по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи недвусмислено се посочва, че физиологичното и психическо състояние на А. Д. не се било отразило на възможността и да формира воля, да я възпрепятства да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, в т.ч. това състояние е било налице към момента на сключване на сделката. Посочени били приеманите от ищцата-въззивница медикаменти и кои от тях биха могли да предизвикат отпадналост, замаяност, халюцинации /само при две от изброените лекарствени средства е възможна проява на подобни симптоми, а именно - „Тромбекс“ и „Блокбис“/. Според вещото лице употребата им не би повлияла в такава степен, че Д. да не разбира и съзнава последиците от извършените от нея действия и да не може да ги ръководи. Изследвайки състоянието на А. Д. към 2023г. и с констатацията, че страда от съдова деменция, вещото лице психиатър, обаче дава становище, че ищцата-въззивница разполага с интелектуалния потенциал, памет, ориентация и когнитивни възможност да участва в сделка. Констатацията е направена шест години след реализиране на процесната сделка и при значително по-влошено моментното състояние на Д. в сравнение с това през 2018г. Посочено е от съда, че това дава логичното основание да приеме, че и към 27.09.2018 г. Д. не е била лишена от възможността да се грижи за своите работи и да разбира свойството и значението на извършения частно-правен акт. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката /в унисон с Тълк.решение от 30.05.2022г. по тълк.дело№5/2020г. - ОСГTК на ВКС/ и по-специално - дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно така, че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си. При извършване на преценката, тъй като се касае за дееспособно лице, съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот и различни зависимости. Това определя и преценката за наличието на юридическия критерий. Установи се, че А. Д. действително е възнамерявала да се разпореди с имущество си в полза на своя внук /според показанията на св.М. В.Г. и св.Д. Ст.Д./. Към момента на сключване на сделката са й били разяснени последиците от извършването на покупко-продажбата. Свидетелят П. Ив.П. /нотариус/ подчертава в показанията си, че страните „първо пожелали да бъде дарение, но в последния момент променили волята си“, след като им разяснил, че дарението може да бъде атакувано /да се иска възстановяване на запазена част след смъртта и.../ и предпочели да бъде чрез покупко-продажба, в т.ч. да платят по-скъпо сделката и местния данък, като „Д. участвала при вземането на решението какъв да бъде видът на сделката и никой друг не бил повлиял на нейната воля. Тя разбираше за какво става дума и казала, че е съгласна с продажбата“. А. Д. е могла информирано да изрази съгласие и да обективира решенията си и здравословното и психическо състояние не е рефлектирало върху това. Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си и към момента на извършване на сделката, лицето не е действало съзнателно и разумно. Съдът е приел, че това обстоятелство също не е доказано от ищцата-въззивница в производство по делото, поради което и този иск, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли. Съдът е сезиран с иск за разваляне на договора за покупко-продажба, с който А. Д. /продавач/ е продала на А. И. /купувач/ собствения си апартамент срещу определена цена и признание на продавача Д. в нот.акт, че е получила напълно и в брой от купувача И. посочената цена, преди подписването на акта. Ищцата-въззивница е оспорила верността на записаното в нотариалния акт относно плащането на цената. Тъй като ответникът-въззиваем не бил изпълнил задължението си да изплати продажната цена е поискано разваляне на договора на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ и се ползва както с формална /каквато притежават всички документи/, така и с материална доказателствена сила досежно извършените от нотариуса действия, като тази материална доказателствена сила важи спрямо всички. Също така, нот.акт, обективиращ договора за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление /по смисъла на чл.180 ГПК/ за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане и не е необходимо издаване на отделна разписка, според чл.77 ал.1 ЗЗД. Когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т.е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. В случая ищцата-въззивница твърди отрицателен факт - неплащане на продажната цена по начина посочен в нот.акт и изобщо неплащане на цената по какъвто и да е начин на въззивницата-продавач /дори не са наведени твърдения за симулативност на изявленията за получаване на цената, удостоверени в нот.акт, които да се доказват с обратно писмо или изявление на насрещната страна пред държавен орган в този смисъл/. Оспорват се направените пред нотариуса изявления /в случая изявленията на А. Д. „за сумата от 6100.00лв., която сума продавачът заявява, че е получил от представляващия купувача напълно и в брой преди подписване на настоящия договор“/, както и сторената от нотариуса констатация „сумата от 6100.00лв. е изплатена на продавача напълно и в брой преди подписване на договора“, отразена в нот.акт. Съдът е посочил, че когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т.е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. Toва е и в съответствие с правилата по чл.193 ал.3 от 12 ГПК за оспорване истинността на документ, тежестта за доказване неистинността на документа, когато същият носи подписа на оспорващата страна /А. Д./, пада върху страната, която го оспорва. Въззивният съд е приел, че в случая показанията на ангажираните свидетели П. Ив.П., М. В.Г. и на М. Ч. през призмата на чл.172 ГПК обуславят извод за вярно отразяване на удостовереното обстоятелство. Св.П. Ив.П. запитал А. Д. дали сумата е получена, в т.ч. я запитал и след прочитане на нот.акт, като получил положителен отговор. Св.М. В.Г. споделя, че родителите на А. И. изпращали два пъти /по 1000.00лв./ чрез нея до А. Д. /„явно за апартамента“/, като самата А. Д. споделяла, че вземала пари за апартамента от родителите на А. И. /парите били около 6000.00лв./, за да помага с тези пари на другия си внук. Св.М. Ч. потвърждава предяването на пликове от по 1000.00лв./два пъти/ на А. Д. чрез М. В.Г., а отделно съпругът на св.М. Ч. носел пари на А. Д. /общо повече от 6000.00лв./. Съсът е приел, че опровергаването на документа за получаване на цената може да се извърши и с други доказателствени средства, което не е сторено. При липсата на доказателства от страна на ищцата-въззивница, че признатото от нея при подписване на нот.акт обстоятелство, че е получила продажната цена, е невярно, съдът приема, че ищцата не е провела пълно главно доказване съобразно доказателствената тежест. Поради това, съдът е приел, че не следва да зачете направеното правоизключващо възражение, като приеме, че вписването нотариалния акт за плащане на продажната цена не е опровергано. Приел е, че по този начин, предявеният иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот - жилище - апартамент№2 в [населено място], се явява неоснователен. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към първата жалба касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.“Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?“; 2“Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?“; 3“Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?“; 4“Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?“; 5“Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?“. Поставените въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към втората жалба касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.“Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?“; 2“Представлява ли плащане на продажна цена по чл.183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?“; 3“Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?“; 4“Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?“; 5“Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?“; 6“Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?“; 7“Следва ли да се приеме дискриминация по признак „възраст и лично положение“ при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й“; 8“Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?“. Поставените въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Решението е валидно и допустимо. Кoгa eднo cъдeбнo peшeниe e нищoжнo, e нaлицe фopмиpaнa пpaĸтиĸa нa BKC, чpeз пocтaнoвeни пo peдa нa чл. 290 Г РK pe шeния /нaпp. peшeниe №668 oт 15.11.2010 г. пo гp. д. №1790/2009 г. нa І г. o., peшeниe №73 oт 18.05.2015г. пo гp. д. №5113/2014 г. ІІІ г. o./. Cпopeд дaдeнoтo paзpeшeниe в тяx cъдeбнoтo peшeниe e нищoжнo ĸoгaтo e пocтaнoвeнo oт нeзaĸoнeн cъcтaв нa cъдa; ĸoгaтo излизa извън пpeдeлитe нa пpaвopaздaвaтeлнaтa влacт нa cъдa; ĸoгaтo нe e изpaзeнo в пиcмeнa фopмa или e нeпoдпиcaнo; ĸoгaтo вoлятa нa cъдa нe мoжe дa бъдe извeдeнa пopaди aбcoлютнa нepaзбиpaeмocт и нe мoжe дa бъдe извeдeнa чpeз тълĸyвaнe; peшeниeтo пpeдпиcвa cтpaнитe дa изпълнят нeвъзмoжнa пpecтaция oт oбeĸтивнa глeднa тoчĸa или диcĸpиминaциoннo пoвeдeниe нa oтвeтниĸa. Касаторът сочи във изложението към втората жалба, че въззивното решение е нищожно, с твърдения за: „нарушено правото на независим и безпристрастен съд, както и правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита – права по ХОПЕС и ЕКЗПЧОС; нарушени конституционно гарантирани права на жалбоподателката-ищца, както и данни за ненадлежно произнасянепо смисъла на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, член: Компетентност и квалифицираност“. Настоящият състав не намира доводите да основателни и не намира въззивното решение да е нищожност. Доводи за недопустимост не са изложени от касатора и при служебната проверка настоящият състав не намира да е налице основание за недопустимост на въззивното решение. Решението не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора. Твърденията на касатора в тази насока са, че „съдът е игнорирал: данни от досъдебното производство за измама; факти за плащане от ищцата на чужди задължания /в полза на ответника/; зависимост на свидетели от ответника; начина на събиране на документи от общината от лица, непознати на ищцата; закъснялото подписване на съдебен акт от един от съдиите. Изложено е, че „това обуславя непълнота и противоречивост на мотивите“. По съществото си това оплакване е за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, което не може да обуслови допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, при извършената в изпълнение на служебните задължения от настоящия състав проверка, не се установи наличие на някой от описаните пороци. Поставените от касатора въпроси в изложението към първата касационна жалба не могат да послужат за общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени от въззивния съд и освен това съдържат в себе си и предполагат да е установена фактическа обстановка, различна на приетата за установена в обжалваното въззивно решение. Несъгласието на касатора с изводите на съда не му осигурява достъп до касационно обжалване. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана от касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ГПК/, ако такова бъде допуснато. По поставените въпроси не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал., т.3 ГПК, което касаторът е посочил бланкетно, като не го е обосновал. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложенията. Поставените от касатора въпроси в изложението към втората касационна жалба не могат да послужат за общо основание за допускане на касационно обжалване. Първи, втори, трети и шести до осми от поставените въпроси, не са разрешени от въззивния съд и предполагат в себе си различна от приетата за установена фактическа обстановка по делото. Първото питане е с оглед наличието на „данни за липса на съгласие“ за сключване на сделката, каквито доводи не се съдържат в исковата молба и поради това не е налице и хипотеза по цитираното от касатора ТР№1/2020г. на ОСГТК на ВКС и съответно не е налице противоречие с него. Във въззивното решение ясно е направено разграничението между нищожност и унищожаемост на договора. Липсата на съгласие, трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, ще се приложат съответно правилата за унищожаемостта. Във втората си част първият от въпросите на касатора въобще не е хипотеза по ТР№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, защото въпросът за плащането на цената е въпрос дали е изпълнен сключения валиден договор и е относим не към валидността, а към основание за унищожаването му. Вторият и последният въпроси на касатора следва да се добави, че и не са съобразени с тежестта на доказване, която правилно е разпределена по настоящото дело. Третият от поставените от касатора въпроси предпоставят в себе си по делото да е установено влияние на нотариуса върху избора на страните за вида на сделката, каквото по делото не е прието за установено, а и според ищцата тя е била мотивирана да подпише процесния нотариален акт без да знае какво подписва, че подписва пълномощно, каквито твърдения е изложила в уточняващите молби. Седмият въпрос също не е бил разрешен от въззивния съд, нито е стоял за разрешаване с оглед на приетата за установена фактическа обстановка по делото. Допълнително, за шестия въпрос следва да се посочи, че не кореспондира с оплакване за неправилност на въззивното решение в някоя от двете касационни жалби. Допълнително за шестия въпрос, освен, че не е разрешен от въззивния съд, не е коректно поставен, т.к. в отговор на искането на въззивния съд да бъде представена прокурорската преписка, е представено единствено прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. По поставения от касатора четвърти въпрос не е налице соченото от касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, което касаторът е посочил бланкетно, като не го е обосновал. Волята на съда е надлежно формирана при гласуването в тайното заседание и надлежно автентифицирана с подписите на съдиите. Има формираната постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 161/06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ІV г.о., решение №209/14.12.2023г. по гр.д. № 746/2023г. на ІV г.о.; решение № 265/26.04.2024 г. по г.д.№ 2296/2023 г. на ІV г.о., решение № 404 от 25.06.2024г. по гр.д.№ 4311/2023г. на ВКС, IV г.о. и др., съгласно която съобразно чл.102а ал.1 ГПК с подписването с електронен подпис на издаденото в електронна форма съдебно решение е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, като изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение. Прието е, че съгласно разпоредбите на Глава ХVІІІа от ЗСВ органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис, като правилата за това съобразно чл.360к от ЗСВ са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (ДВ, бр. 32/2017 г.). Посочено е, че според ал.4 на чл.102а от ГПК издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Съгласно чл. 46 от Наредба № 5/1.07.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация /ДВ, бр. 47/2017 г., изм. бр. 55/2022 г./, след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер /чл. 22, ал. 1, т. 6 и т.7/, който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съгласно изискванията на посочения по-горе правилник. Подписаният от всички участващи съдии и служители електронен документ не може да се заменя. По поставените въпроси в изложението към втората касационна жалба не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал., т.3 ГПК, което касаторът е посочил бланкетно, като не го е обосновал. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция в размер на сумата 1022,58евро, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение