Определение № 152 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 470/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. П. М., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., всички чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 307 от 08.12.2020 г. по в.ч.т.д. № 404/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание от 07.10.2020 г. по т.д. № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на производството по предявените от частните жалбоподатели против Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, до приключване на наказателното производство по ДП № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен с влязла в сила присъда. В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел образуваното досъдебно производство като основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - в случая престъплението не е въведено като елемент от фактическия състав на деликта, поради което и не е необходимо изследване на въпросите относно съставомерността на деянието, а всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане могат да бъдат установени със способите на гражданския процес. Според жалбоподателите, по делото са налице достатъчно данни, за да се установи извършването на деликта и да бъдат поправени последиците от него, като изходът по спора не зависи от реализирането на наказателната отговорност на причинителя на вредата, поради което спирането на делото ще накърни правото на пострадалите за бързо уреждане на претенцията им. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни въпроси, разрешени според жалбоподателите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 450 от 06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о. и определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о., а именно: 1. Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза?; 2. Винаги ли при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК?; 3. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? и 4. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес? Допълнително се поддържа, че е налице селективният критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос, със значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 5. Имат ли мотивите на тълкувателните решения на ВКС задължителна сила по отношение на въпросите, които не са били поставени за разглеждане по надлежния ред и по които липсва диспозитив? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, чрез процесуални пълномощници, в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Изтъква се, че по делото са налице достатъчно доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, с оглед на което са налице всички предпоставки за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е съобразил, че производството по т.д. № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на ищците срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане по 200 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на Л. Ц. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018 г., при твърдяна отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с ДК [рег.номер на МПС] – П. Б. Ч.. Отчел е, че с отговора на исковата молба ответникът е отрекъл наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради липса на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с ДК [рег.номер на МПС], доколкото вината за причиняване смъртта на пострадалия е на лицето, управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК [рег.номер на МПС], чиято отговорност е застрахована от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, а при установяване на виновното поведение и на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“ за смъртта на пострадалия се твърди, че същата е причинена с решаващо участие на лицето, управлявало лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“. От приложените по делото постановления от 27.06.2019 г. и 28.06.2019 г. на старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР Плевен, съставът на въззивния съд е заключил, че по досъдебно производство № 273/2018 г. на Окръжна прокуратура – Плевен са привлечени като обвиняеми: 1. П. Б. Ч. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23.12.2018 г. към 17:50 часа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Туран“, с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани със Закона за движението по пътищата, посочени в постановлението, и причинил по непредпазливост смъртта на падналия в пътната му лента от насрещно движещо се пътно превозно средство – конски впряг, Л. Ц. А.; и 2. И. С. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23.12.2018 г. към 17:50 часа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в постановлението, допуснал пътнотранспортно произшествие в лентата си на движение, блъскайки отзад преднодвижещ се конски впряг с каруца и причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А., като след извършване на деянието деецът избягал от местопроизшествието. При тези данни за предмета на производството по т. д. № 163/2019 г. на Окръжен съд – Плевен и образуваното във връзка с пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на Л. Ц. А., досъдебно производство № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, по което са привлечени като обвиняеми водачите на двата леки автомобила, въззивният съдебен състав е приел, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования и е налице идентичност на деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали последното е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощие да констатира факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди. С оглед изложеното по-горе е преценено, че образуваното досъдебно производство № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен е от значение за изхода на спора по т. д. № 163/2019 г. на Окръжен съд – Плевен по преките искове на увредените лица срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, защото се касае за установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да се изследва от гражданския съд. От съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е прието противоправното поведение на застрахования водач, а в случая като обвиняеми по образуваното във връзка с пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на Л. Ц. А., досъдебно производство са привлечени две лица, управлявали различни моторни превозни средства, застраховани при двама застрахователи. По тези съображения е прието, че в случая предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК са налице. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини: Формулираните от частните жалбоподатели въпроси от № 1 до № 4 най-общо се отнасят до възможността исковото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК в случай, че срещу водача - делинквент, чиято отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество, е образувано досъдебно наказателно производство; и какви са условията за това. По тези въпроси е налице актуална и многобройна практика на ВКС, ТК, споделяна от настоящия съдебен състав /вж. определенията по: ч.т.д.№ 852/2019 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1611/2019 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1735/2019 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 428/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 302/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1567/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 1705/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 1520/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1457/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 213/2021 г. на ІІ т.о./, на която обжалваното определение изцяло съответства. На съда са служебно известни и определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в които е отречено правомощието на съда да спре исковото производство на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на досъдебното, когато в ДП водачът – делинквент не е бил привлечен като обвиняем /вж. определенията по ч.т.д.№ 468/2020 г. и ч.т.д.№ 1303/2020 г., двете на І т.о./, но настоящата хипотеза не е такава. Определението на ВКС, ТК, на което частните жалбоподатели се позовават, е инцидентно и се намира в противоречие с изброените по-горе, формиращи трайното становище на съставите на ТК на ВКС по релевантния процесуалноправен въпрос. Второто посочено в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК определение не кореспондира на фактическата обстановка на настоящия казус /касае образуване на прокурорска преписка по сигнал на една от страните по делото/, поради което не може да се приеме, че въззивното определение на Великотърновския апелативен съд му противоречи. С оглед изложеното се налага изводът, че липсват допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Що се отнася до последния въпрос, формулиран при условията на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се посочи, че същият изобщо не е засегнат от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение, поради което не се явява обуславящ за крайния изход от спора, респективно – няма значението, изисквано в общата хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън това, не е надлежно обоснована, съгласно указанията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и поддържаната от частните касатори допълнителна селективна предпоставка по този въпрос. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение