Определение № 490 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 370/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на Емил Л. К. от [населено място] срещу въззивно определение № 12975 от 12.09.2011г по ч. гр.дело № 7156/2011г на Софийски градски съд, в частта с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 13.042011г на Софийски районен съд за връщане на искова молба ,в която част, съгласно определение№263 от 09.04.2012г по ч. гр.д№193/2012г ІІІ г.о на ВКС, е било отменено определение № 98/07.02.2012г по ч гр.д № 24/2012г на ІІІ г.о за оставяне на настоящата касационна частна жалба без разглеждане .В обжалваното въззивно определение е прието ,че е недопустимо предявяване на иск по чл. 424 ал.1 ГПК, който не основан на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства ,а на твърдения извън предметния обхвът на нормата Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1т.2 ГПК с твърдението, че решенията на съдилищата са противоречиви относно това ,че искът „по чл. 423 ГПК” има правна същност на извънредно средство за защита, и предназначението му предполага възможността длъжникът да противопостави на заявителя възражение ,произтичащо от нарушения по чл. 47 ГПК ,което е съществувало, но длъжникът не е бил уведомен. Формулира се тезата, че съдът следва да отчете настъпили „нови обстоятелства” поради факта, че вече е установена съдебна практика на ВКС, за вземанията на „Т.” да се прилага тригодишната погасителна давност, включително за лихвите, че е налице непочтена търговска практика на дружеството - взискател, че българският съд е длъжен да обяви нищожност на главницата и лихвите, по силата на общностното право Д. за противоречиво решаван правен въпрос не е подкрепен с прилагането на влезли в сила решения от съдебната практика ,самият правен въпрос не е формулиран изрично, извън изложената по- горе теза. В изложението се поддържат доводи за допускане до обжалване и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното опредение за оставяне без уважение на молба за допускане на обезпечение на иска. В тази част, съгласно определение№263 от 09.04.2012г по ч. гр.д№193/2012г ІІІ г.о на ВКС ,е влязло в сила определение № 98/07.02.2012г по ч гр.д № 24/2012г на ІІІ ,с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане, като недопустима. Отговор не е постъпил. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, съображенията за това са следните: На първо място липсва формулиран правен въпрос, общо изискване за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 ГПК. Липсва и обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,която обосновка не може да се изрази в съображението, че вече съществувала установена съдебна практика, която би ползвала длъжника в спора. Възражение по 414 ГПК жалбоподателят е пропуснал да направи. Неотносимо се коментира и института по чл. 423 ГПК ,която норма в съображенията на съда е изтъкната във връзка с чл.414 ГПК и с оглед пределния момент ,спрямо който фактите следва да са последващи ,но няма отношение към решаващите мотиви, нито към решаващия за изхода на спора въпрос дали изтъкнатите от ищеца факти са юридически ,т.е относими към хипотезата на чл.424 ал.1 ГПК и възможността длъжникът да оспорва вземането по исков ред .В изложението липсва не само въпрос, но и доводи, обосновка и съображения в тази връзка. Формулираната вместо въпрос теза ,че новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК може да бъде съдебната практика ,формирана по други дела като разрешение на правен въпрос, не държи сметка за съдържанието на закона ,който свързва основанието на иска с факти от друго естество. Това е възприетото от въззивния съд разрешение по делото, същото е в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд. Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не може да намери приложение, за да бъдат коментирани тълкувания, противоречащи на нормативния ред. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о