Определение № 536 от 15.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2299/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

В. Й. С. обжалва решение № 464 от 26.02.2019 г. по в.д. 25558/18 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е отменено частично присъждане на обезщетение на основание чл. 226 от КЗ отм и вместо него е отхвърлен искът за разликата над 15 300 лв до размер от 18 000 лв.

Обжалваното решение било неправилно по съображения за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон – чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, които представляват касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Оспорва изводите на въззивния съд по отношение съпричиняването на резултата. По отношение на причинна връзка на поведението на касатора и съпричасността му към настъпване на вредите, счита, че е незначително и ако бъде намалено обезщетението, щяло да доведе до несправедливото му определяне. Счита, че изводът на въззивния съд е необоснован. Моли да се отмени решението в обжалваната част над 15 300 лв до 18 000 лв.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК посочва следните правни въпроси:

1. Въпросът за намаляване на обезщетението за понесени вреди, но само в случаите когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на този правен въпрос счита, че е налице разрешаване в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в решение № 206 от 06.11.2009 г. по т.д. 35/09 г. решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. 525/08 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.д. 623/11 г. на ВКС

2. Въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на посочения правен въпрос счита, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Освен това сочи, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С въззивното решение на Апелативен съд – София от 26.02.2019 г., поправено с решение от 3.4.2020 г., въззивният съд по въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД е отменил решението на Софийски градски съд в частта, с която е присъдено на основание чл. 226 КЗ отм. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 3 300 лв., а основание чл. 86 ЗЗД е присъдена законната лихва върху главница от 2 700 лв. от 23.04.12 г. до изплащане на обезщетението и вместо това е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки от травматични увреждания, получени при катастрофа, станала на 23.04.12 г. над сумата от 3 300 лв. и съразмерните законни лихви върху главница от 2 700 лв. от 23.04.12 г. до изплащане на обезщетението като е потвърдил решението в останалата обжалвана част.

След като е бил сезиран с въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД в частта, с която е присъдено обезщетение от 6000 лв, на основание чл. 226 от КЗ отм. с доводи относно неправилността на въззивното решение в частта, с която не е прието за основателно възражение за съпричиняване, въззивният съд е приел, че решението е неправилно частично. С оглед изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел, че ищецът, управлявайки мотоциклет, движейки се направо със скорост 62 км. в час при ограничение за пътуващите в двете посоки 60 км.ч. Катастрофата е станала при предприемане на маневра ляв завой от страна на водач на автомобил, опитващ се да влезе в пространство на паркинг, прилежащ към пътя. С оглед техническите данни на автотехническата експертиза, че ударът би бил предотвратим при движение на мотоциклетиста със скорост 56.33. км.ч., въззивният съд е приел, че мотоциклетистът е допринесъл за настъпване на вредите. Скоростта, с която се е движел мотоциклетистът не е обезпечавала спиране в случай на внезапно препятствие на пътя. Прието е, че първопричина е нарушението на ЗДвП, осъществено от лицето, управлявало лекия автомобил, за чийто действия отговаря застрахователя, но доколкото съпричиняването е обективно участие в предизвикването на вредоносните последици, като е прието за неотносимо обстоятелството, че разрешената скорост в конкретния пътен участък е по-висока от зачетената от експерта като съобразена скорост на движение. Определен е процент съпричиняване - 15 %. Другото възражение за съпричиняване, основано на липсата на предпазна каска, е отхвърлено като ненамиращо се в причинна връзка с конкретните увреждания. Прието е, че обезщетението е определено в съответствие с критериите съгласно чл. 52 от ЗЗД като са отчетени видът на увреждането, претърпените болки и страдания и определено обезщетение в размер на 18 000 лв. При зачитане на възприетия процент съпричиняване, възлизащ на 2 700 лв., дължимото в полза на ищеца обезщетение за неимуществените вреди възлиза на 15 300 лв. При приспадане на платените 12 000 лв., в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително 3 300 лв. Над тази сума решението следва да се отмени, както относно главницата, така и спрямо присъдените лихвите, съответстващи на главица от 2 500 лв. и е потвърдено в останалата обжалвана част.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение основанието по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо.

Съгласно чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение№ 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове материалноправният или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд в противоречие с допълнително посочено основание по т. 1- 3, ал. 1, чл. 280 от ГПК. Без обосноваване на общо и допълнително основание, касационно обжалване не може да се допусне.

В случая касаторът е обосновал приложението на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК. Двата посочени правни въпроси са включени в предмета на делото, първият чрез възражението на застрахователя за съпричиняване и вторият чрез предявяване на иска от пострадалото лице. Предвид това са и разрешени от въззивния съд в рамките на изложените във въззивната жалба основания на основание чл. 269 от ГПК.

Но в случая не е осъществено твърдението за допълнително посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на първия правен въпрос. При отчитане на константната и задължителна практика на ВКС относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ГПК въззивният съд е посочил, че задължение на всеки участник в пътното движение, управляващ моторно-превозно средство е да управлява същото със съобразена с пътните условия скорост, позволяваща му да спре в случай на внезапно препятствие. Отчитайки конкретните факти въззивният съд е намалил обезщетението, приемайки, че поведението на мотоциклетиста е в причинна връзка с обема и интезитета на настъпилите вреди за мотоциклетиста. Решението е в съответствие с константната и задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, изразена в Постановление на Пленума на Върховния съд 17/63 г., както и изразена в решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/12 г. на 2 ТО на ВКС, решение № 92 от 24.07.2013 г. по т.д. 540/12 г. на 1 ТО на ВКС. Въззивният съд не се е отклонил от даденото разрешение при прилагането на чл. 51, ал. 2 от ГПК. Установил е, че между поведението на водача на мотоциклета и настъпилото увреждане е налице причинна връзка спрямо вредоносния резултат. Установил е чрез изслушаната по делото експертиза, че е налице пряка връзка между поведението на водача на мотоциклета и настъпилите за него вреди, като с оглед обективната съпоставка на причиняването на вредата и виновното поведение на водача на лекия автомобил, е установил процента на съпричиняване с настъпилите вреди. Прието е с оглед заключението на вещото лице, че управлението на мотоциклета със съобразена скорост би изключило настъпване на вредите и е прието, че макар и да не е извършено прекомерно нарушение на ограничението на скоростта, то несъобразената скорост е причина за настъпване на част от вредите като обемът на съпричиняване е определен на 15 %. Изцяло в съответствие с разрешенията, дадени в практиката на ВКС е достигнал до извод след съпоставка за приноса в причиняване на вредата и поведението му, което е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането.

Цитираните от касатора решения на ВКС също съответстват на приетото правило в Постановление на Пленума на Върховния съд 17/63 г. и акцентират върху обективните елементи на съпричиняването – действията на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат когато виновното поведение на дееца е основопричиняващо увреждането, така както са разгледани в постоянната практика на ВКС, разглеждаща различни причини за допринасяне за настъпване на противоправния резултат. Контректният анализ на доказателствата не се включва в приложното поле на чл. 280, ал.1 от ГПК.

По отношение на втория поставен правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че също макар и да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, то не е осъществено допълнително соченото основание съгласно задължителната и константна практика на чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд с оглед оплакванията във въззивната жалба е преценил критериите съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД, така както са разяснени в задължителната и константна практика на ВКС.

Отчетено е съответното засягане на здравето на пострадалия, видът, начинът на причиняване на вредите, интензивните болки и страдания, продължителността им, остатъчната естетична промяна на рамото на пострадалото лице, еквивалентно е определено обезщетение, отчитайки икономическото му съответствие. Изложени са подробни мотиви относно приложението на всички и общи критерии за определяне справедливо обезщетение, така както са разяснени в задължителната практика на ВКС, Постановление на Пленума на ВС 4/1968 г., т. 11. Разгледано е състоянието веднага след произшествието, начина на настъпване на увреждане, тежестта на увреждането, обездвижването на ръката и невъзможността да се самооблслужва, болките и страданията. Периодът на обездвижване и възстановяване на обхвата на движения и функционална пригодност, периодът на възстановяване, в който отново е имало болезненост и липсата на остатъчни негативни последици от травмирането.

По отношение на посоченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав не установява наличие на такова в конкретния случай. Касаторът не е установил противоречива съдебна практика или постоянна практика, която се нуждае от преодоляване като неправилна или на осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените условия.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение