Определение № 539 от 15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3867/2013 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 425 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 13.04.2011 г. по гр.д. № 1586/2009 г. на Софийски градски съд, с което искът на К. И. Б. за сумата 6 190 лв. е отхвърлен и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 6 190 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради намаляване на личното му имущество вследствие неправомерна продажба на недвижимо имущество, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2005 г. В касационната жалба са въведени касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Ответната страна К. И. Б. не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел от фактическа страна, че на 05.2003 г. съдия-изпълнител при СРС в присъствие на синдика на обявения в несъстоятелност [фирма] е съставен опис на недвижимото му имущество, както и опис на движимо имущество, като според двата протокола като пазач на имуществото е назначено лицето Ю. Д. – служител та [фирма]. Според заключението на ССЕ, пазарната стойност на описаните от съдията-изпълнител в протокола за опис движими вещи е на стойност 6 190 лв. Посочено е, че цитираните в протокол от 16.04.2004 г. постановления за възлагането им на купувачи, установяващи законосъобразната им продажба не са представени по делото. Разпитан по делото, назначеният пазач е заявил, че е извършвал тази функция срещу възнаграждение в продължение на 6 месеца, че е упълномощил трето лице да влиза в имота и да дава достъп на желаещи да оглеждат обявения за продан недвижим имот, известно му било, че същият е бил продаден, както и движимите вещи чрез търг. Въз основа на така приетите факти е направен извод, че в тежест на ответната банка е да докаже, че оставените за пазене от неин служител движими вещи са били продадени законосъобразно и с тяхната стойност е било намалено задължението на ищеца, съответно на едноличния търговец по договора за кредит. Ответникът не бил доказал обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест, поради което е прието от правна страна, че е установено незаконосъобразно разпореждане с описаните движими вещи, собственост на длъжника по изпълнението. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а е изразил несъгласие с направените от съда фактически и правни изводи, поддържайки, че действията по описване и продаване на процесните движими вещи са извършени не от банката или посочения от нея пазач, а от назначения синдик, от което прави извод, за отсъствието на основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност. Дори и да се приеме, че касаторът е поставил правни въпроси, а не е интерпретирал фактите по делото, то те не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото рещаващите изводи на съда за наличие на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната банка, сега касатор са основани на действията на нейния служител, назначен за пазач на процесното имущество по упълномощаване на трето лице за осигуряване на достъп на желаещи да оглеждат обявения за продан недвижим имот, а с това и до оставените в него движими вещи, които действия при липсата на доказателства за извършено с тях законосъобразно разпореждане сочат, че ответната банка чрез назначения за пазач неин служител не е осигурил възложеното им опазване от посегателства. При това положение допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК не могат да бъдат обосновани, тъй като те следва да бъдат развити с оглед на посочения от страната въпрос. Ето защо без правно значение е приложената практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че формираните с нея решения по чл.290 ГПК разглеждат правни въпроси, неотносими към разглеждания случай. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане. Водим от горното, Върховния касационен съд,Търговската колегия, състав на Второ отделение