Определение № 511 от 10.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 444/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. Т. и Х. Г. Т., двамата чрез адвокат В. М., срещу решение № 585/22.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 331/2013 г., с което след отмяна са отхвърлени искове на касаторите срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за по 60000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част по същите искове за разликата от 60000 лв. до 100000 лв. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] не взима становище по жалбата. Г. фонд /ГФ/ - ответник по евентуално предявения иск и третите лица-помагачи на негова страна Н. П. И. и Р. Боева И. оспорват касационната жалба по съображения в писмени отговори. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на СГС, поради следните съображения: В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба срещу решението на ПАС, касаторите излагат доводи и въпроси във връзка с приетото от ПАС за липсата на сключен застрахователен договор, поради прекратяването му с неплащането на разсрочена вноска, невписано прекратяване на договора в регистъра на ГФ, както и доводи за необоснованост на въззивното решение относно приетото от фактическа страна. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на ПАС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос за прекратяване договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяването в регистъра на ГФ за проверка съответствието на разрешението на този въпрос от ПАС с междувременно приетото в т.3 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Разрешението на този въпрос е обуславящо за разрешението и на останалите въпроси във връзка с приетото от фактическа страна от ПАС, а поради наличието на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съдът не обсъжда твърденията за наличие на хипотези на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Жалбоподателите не дължат държавна такса – чл.83 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: