Определение № 24 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от „КТМ ЕКС“ ЕООД, представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат З. против въззивно определение № 640 от 4.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 470/2023г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260074 от 5.05.2023г., поправено с определение № 260173 от 19.09.2023г. по гр.д.№ 480/2017г. на ОС Варна, в частта с която е отхвърлена молбата му за допълване на определение № 210048724 от 24.03.2023г.в частта за разноските за сумата от 22 700лв., заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следният поставен въпрос: Дали всяка сума, която съответства на уговореното адвокатско възнаграждение и която е заплатена от трето за спора лице, следва да се присъжда като деловодни разноски или сумата, претендирана като разноски за да се присъди следва да е заплатена от страната, участвала в производството?“ Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, представлявана от държавен инспектор към ТД на КОНПИ Варна В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че по поставения от жалбоподателя въпрос е налице трайно установена практика, която следва да бъде съобразена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Настоящият частен жалбоподател „КТМ ЕКС“ ЕООД е бил един от петте ответници в образувано по искане на Комисията производство за отнемане на имущество по гр.д.№ 480/2017г.на ОС Варна. След заявен от Комисията отказ от иска по чл.233 ГПК, производството срещу него е прекратено с определение № 260048 от 24.03.2023г. и „КТМ ЕКС“ ЕООД е заличен като страна. На 11.04.2023г. процесуалният представител на дружеството е подал молба с вх.№ 262517 с искане за присъждане на разноски в общ размер на 29 889.38лв., съобразно приложен списък, от които 22 700лв. адвокатско възнаграждение. Не се спори, че посоченото адвокатско възнаграждение не е заплатено на адвокатското дружество от молителя „КТМ ЕКС“ ЕООД, а от трето лице. Това обстоятелство е удостоверено с представено платежно нареждане от 22.02.2023г., в което е посочено, че сумата е преведена от Дефендър ООД на Адвокатско дружество „Златев и партньори“ с основание за превод: „доплащане на адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 480/2017г. ВОС от „КТВ ЕКС“. След изпълнение на процедурата по чл.248 ГПК, Комисията с нарочна молба с вх.№ 262805 от 2.05.2023г.е направила възражение за прекомерност на така претендираните разноски. Позовала се е и на постановеното решение на СЕС по съединени дела С-427 и С-428/2016г., като е посочила, че в случая следва да се съобрази обстоятелството, че причината за заявения отказ от иска, довел до прекратяване на производството по делото, е постановяването на решение по т.д.№ 553/2018г. /влязло в сила на 6.02.2023г./, с което със сила на пресъдено нещо е бил разрешен въпроса относно недействителността на сделката, обективирана в нотариален акт за замяна с № ..., т...,рег.№ ..., д.№ .../... ... ...г. При тези данни, с определение № 260074 от 4.05.2023г., поправено с определение № 260173 от 19.09.2023г. по гр.д.№ 480/2023г., ОС Варна е оставил без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 22 700лв./останалите претендирани разноски са присъдени/. Мотивите на съда са, че удостоверените разноски са заплатени от трето лице, т.е. посочената сума не е разход на страната по делото „КТМ ЕКС“. Това определение е потвърдено със сега обжалваното определение № 640 от 4.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 470/2023г. Варненският апелативен съд, позовавайки се на определение по ч.гр.д.№ 4289/2019г.на ІІІ г.о. приема че – съгласно т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС –по правилата на чл.78 ГПК могат да се присъждат разноски само когато е доказано извършването им от страна в производството. В случая разноски не могат да се присъдят, защото не е спазено изискването страната да ги е направила реално /чрез разходване на свои средства/. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/ не е налице. Съгласно т.4 от ТР по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС – поставеният въпрос, за да е от значение за точното прилагане на закона е необходимо разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото -законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е така, защото е налице установена съдебна практика систематизирана в цитираното определение по ч.гр.д.№ 4289/2019г.на ІІІ г.о. С т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, която принципно е съобразена от въззивния съд. С т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „ съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението“, без в диспозитива, нито в мотивите да е посочено, че страната следва лично да е направила това. Прие се за определящо изискването – страната да е доказала реалното извършване на разноските, защото „само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване“. Прие се и че - в договора за правна помощ „следва да е вписан начина на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин“ /т.е. в договора за правна помощ следва да е посочено, дали сумата е заплатена в брой или по банков път/. На страната обаче, не може да бъде ограничавано правото на избор за начина, по който да бъдат заплатени разноските за договореното адвокатско възнаграждение – лично или чрез трето лице. В т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено как се удостоверява заплащането при посочен начин на плащане „в брой“ на направените разноски в хипотезата на лично плащане на възнаграждението от страната по делото /тогава вписването е достатъчно и договорът има характер на разписка/. Изричното посочване на тази хипотеза не означава, че е изключена възможността заплащането на направените разноски за адвокатско възнаграждение да е от страната, но чрез трето за делото лице. Причините, поради които едно трето за делото лице би заплатило чужди разноски, е ирелевантна /в пазарната икономика възможностите за това са биха били най-различни: заплащане на дълг, прихващане на задължения и т.н./ Във всички случаи, страната по делото следва да е навела твърдения относно вътрешните й отношения с третото лице, по силата на които да е възможно да бъде изведен извод, че плащането е за сметка на страната по делото. Това е необходимо, с оглед посоченото в т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС изискване: съдебните разноски за адвокатско възнаграждение да се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая – подобни твърдения не са навеждани, а само е представено платежно нареждане от 22.02.2023г., в което е посочено, че сумата е преведена от трето лице /без да е установена връзка между това плащане и финансовото състояние на страната, от името на която то е извършено/. Мотивиран от гореизложеното, като не намира да е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение