Определение № 139 от 11.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2666/11.03.2022 г. на „ВиК“ ЕООД – гр.Петрич срещу определение № 142/10.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 58/2022 г. на Благоевградски окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав. При проверка за допустимостта на частната касационна жалба, ВКС намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение е отменено първоинстанционно определение № 395/13.12.2021 г. по гр. д. № 1074/2021 г. на Петрички районен съд, с което е оставено без уважение искането на Г. С. С. за допълване на постановеното по същото дело прекратително определение № 321/17.11.2021 г. Предмет на производството е бил предявен от ВиК“ ЕООД – гр.Петрич срещу Г. С. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството ищец сумата от 696,86 лева, представляваща цена на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., в която хипотеза попада и настоящият случай. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: