Определение № 244 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 456/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5584/20.02.2023г. на „Център за развитие на човешките ресурси“ срещу разпореждане № 504 от 30.01.2023г. по в.гр.д. № 2030/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е върната касационна жалба с вх. № 34511/29.12.2022г. на жалбоподателя срещу решение № 1484/25.11.2022г. по в.гр.д. № 2030/2022г. на Окръжен съд – Пловдив. С въззивното решение, като е отменено решение № 1475/03.05.2022г. по гр.д. № 15846/2021г. на Районен съд - Пловдив, са отхвърлени предявените от „Център за развитие на човешките ресурси“ срещу Сдружение „Футболен клуб П.“ искове за заплащане на 8 464 евро, с левова равностойност от 16 554. 15 лева, подлежаща на връщане сума по Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-2-BG01-КА 105-036394, съобразно проект 19.04.2017г. по Програма „Е.+“ на Европейския съюз, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 126. 96 евро, с левова равностойност от 248. 31 лева, за период от 20.02.2021г. до 15.04.2021г., както и след това до окончателното плащане. За да върне касационната жалба въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство е проверка на първоинстанционен акт, постановен по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с предмет правен спор, произтичащ от договор, сключен между две търговски дружества, а цената на исковете е под 20 000 лева и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на извода на въззивния съд, че се касае за търговско дело. Не е съобразено качеството на страните - гражданскоправни субекти, както и характера на сключения между тях договор. Ответникът по жабата Сдружение „Футболен клуб П.“ я оспорва като неоснователна. Правилна, според сдружението, е преценката на въззивния съд, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК, т.е. в гражданско производство между юридически лица не е допустимо касационно обжалване при цена на иска под 20 000 лева. Настоящият съдебен състав намира частната жалба допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е и основателна. Съгласно възприетото в мотивите към Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, гражданско е делото, което е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, а търговско – по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на ТЗ или специални закони относно търговските сделки, както и дело, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора от ГПК („Производство по търговски спорове“). В случая предмет на въззивното решение са искове на „Център за развитие на човешките ресурси“, агенция, изпълняваща на национално равнище програма „Е.+“ на Европейския съюз, срещу Сдружение „Футболен клуб П.“, юридическо лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, Исковете са с предмет права, породени от договор за отпускане на финансова подкрепа, в рамките на действие на програма „Е.+“ по Регламент (ЕС) № 1288/2013г. на Европейския парламенти на Съвета от 11 декември 2013г. за създаване на „Е.+“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, и, съгласно регламента, с правна уредба на договора по националното право и практика. Съгласно вътрешното право договорът за отпускане на финансова подкрепа по програма „Е.+“ не е уреден като абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, нито страните по него са търговци по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, при което не се касае за търговска сделка, към която са приложими разпоредбите на ТЗ (чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ). Напротив, приложимо е гражданското законодателство. Поради това решението на Окръжен съд – Пловдив се явява постановено по гражданско дело. Цената на исковете, предмет на въззивното решение, е над 5 000 лева (8 464 евро главница, със законната лихва за забава от 16.04.2021г. до окончателното плащане, като до 15.04.2021г. - 126. 96 евро) и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то не е окончателно, а подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Изводът на въззивния съд, че възникналият спор е търговски и че за допустимост на касационното обжалване са приложими правилата относно търговските, а не относно граждански дела, не се споделя от настоящия съдебен състав. Касационната жалба на „Център за развитие на човешките ресурси“ е подадена срещу съдебен акт, който не е изключен от касационен контрол. С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд - Пловдив за администриране на касационната жалба на „Център за развитие на човешките ресурси“. Воден от горното съдът