Определение № 4753 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д.А.Инвестмънт“ ЕООД, к.к. Златни пясъци,чрез адв.И. В., срещу решение № 102/04.02.2025г. по в. гр. д. № 1964/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да заплати на И. Х. Д., на основание чл. 61, ал.1 ЗЗД, сумата 9041,15 лева, заплатена от Д. по изп.д.№ 506/2019г. по описа на ЧСИ И. С.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят три въпроса в контекста на основното оплакване на касатора, че по делото е останало неизяснено дали при заплащане на чуждото / на ответното дружество длъжник/ задължение към взискателя по изпълнителното дело ищецът е действал изцяло в интерес на длъжника или и в свой собствен интерес: 1/ „Необходимо ли, за да се приложи хипотезата на чл. 61, ал.1 ЗЗД, гесторът да е действал изключително в чужд интерес или може да е имал и собствен интерес?“ 2/ „Противоречи ли на практиката на ВКС квалификацията на иска като водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал.1 ЗЗД, когато гесторът извършва действия в свой интерес и не е доказал конкретна полза за доминуса?“ и 3/ „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да произнесе съдебно решение, мотивирано от всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени във въззивната жалба възражения и допустимо ли е да се игнорират напълно или част от събраните доказателства, а решението да почива само на избрани доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза?“. И за трите въпроса се твърди да са разрешени в противоречие със сочената казуална практика на ВКС. Насрещната страна по жалбата – ищецът И. Д. Х., чрез адв. Л. П., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира за неоснователно по следните съображения: Въззивният съд е прел за установено, че ищецът И. Д. Х. е собственик на паркомясто - имот с идентификатор ......................, по силата на възлагателно постановление от 13.10.2022г. по изп.д.№ 715/2019г. по описа на ЧСИ Хр.Г., което е било собственост на длъжника по изпълнението „Реми Ауто“ ЕООД, както и на 224/360 ид.ч. от паркомясто - имот с идентификатор ......................, които е придобил на публична продан с постановление за възлагане от 09.06.2023г. по изп. дело № 194/2019 г. по описа на ЧСИ С. Д., като предходен собственик на тези идеални части е бил длъжникът по изпълнителното дело - „Д.А. ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, а останалите ид.ч. от имот ............................. са собственост на „РЕМИ АУТО“ ЕООД. Ответникът бил собственик на друго паркомясто в същата сграда - обект с идентификатор ............................, който е съседен на имот ....................... на етаж – 2 от сграда с идентификатор .................................. Изпълнително дело № 506/2019 г. на ЧСИ И. С. е образувано от „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] срещу ответното „Д.А. ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2019 г., издаден по ч.гр. дело № 6554/2019г. по описа на ВРС за сумата от 4259.24 лева – главница за незаплатена ел. енергия, 38 лева такси за възстановяване и обезщетение за забава в размер на 156.78 лева, ведно със законната лихва от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 139.09 лева – разноски по заповедното производство. Впоследствие е присъединено и вземане на същия взискател по изпълнителен лист от 13.12.2022г., издаден по ч.гр. дело № 12490/2022 г. по описа на ВРС. Няма спор, че общата сума на дълга на „Д.А. ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД към взискателя по изп.д.№ 506/2019 възлиза на 9041, 15 лева и на 26.06.2023г. същата е била заплатена в негова полза от ищеца Д.. В резултат изпълнителното дело е прекратено, а наложените по него възбрани върху 224/360 ид.ч. от паркомясто с идентификатор ..................................... и върху паркомясто с идентификатор .......................................... – вдигнати. При тези безспорни по делото факти, въззивният съд е приел, че с изплащане на чуждия дълг – този на длъжника „Д.А. ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД към взискателя „Енерго Про Продажби“ АД,гр Варна, ответникът се е обогатил, като е спестил разходите за погасяване на задължението си, а ищецът е обеднял. Определил е съзнателното заплащане на чуждия дълг с правопогасяващ ефект за водене на чужда работа без пълномощие, която е била предприета изцяло в интерес на доминуса, уместно и добре водена, поради което и е уважил претенцията за заплащане на заплатеното на основание чл. 61, ал.1 ЗЗД, какъвто иск ищецът е предявил като главен. Съответно, евентуално заявените – по чл. 61, ал.2 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД искове не са разгледани. За преклудирани, но и недоказани са счетени направени с въззивната жалба възражения на ответника за наличие и на собствен интерес от страна на гестора от плащането на дълга на дружеството към „Енерго Про Продажби АД“, изразяващ се в това, че в резултат от прекратяване на изп.д.№ 506/2019 г. на ЧСИ И. С. е била вдигната възбраната върху 224/360 ид.ч. от паркомясто с идентификатор ......................................, които ищецът бил купил на публична продан по друго изпълнително дело с длъжник ответника, по което „Енерго Про Продажби“ АД е бил присъединен взискател. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Липсата на спор по делото, че вземането на ищеца се равнява на размера на дълга на ответника към трето лице и ищецът съзнателно, без да е бил задължен и без дарствено намерение го е заплатил, като така е погасил задължението на ответника към това трето лице, лишава поставените от касатора въпроси от естеството им на обуславящи крайния изход по съществото на спора. Същият е предопределен единствено от факта, че ищецът, като неоснователно обеднял, претендира паричната равностойност на платения чужд дълг т.е. не повече от обогатяването на ответника. Въззивният съд е съобразил именно този факт и затова изрично е изтъкнал, че в случая обстоятелството дали гесторът е действал изцяло в чужд или и в собствен интерес е ирелевантно, доколкото липсва разлика между направените разходи и обогатяването. За възникване на процесното вземане и размерът му в случая е без значение как ще бъде квалифицирано извършеното от ищеца плащане на чужд дълг – дали като водене на чужда работа изцяло в интерес на доминуса, или и в собствен интерес, или пък като основание за неоснователно обогатяване на ответника ( иск по чл. 59 ЗЗД също е бил предявен при условията на евентуалност). Ето защо, поставените от касатора въпроси, като такива от значение единствено за принципното разграничение на хипотезите на чл.61, ал.1 и чл. 61, ал.2 ЗЗД, не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. На ответника се следват разноските за настоящото производство, които са в размер на 2500 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, съдът