Определение № 5899 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2706/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Й., представляван от адв. И. Й., против решение № 157 от 25.03.2025 г. по в. гр. дело № 1130/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено в производство по чл.132 СК,във вр. чл.133,чл.59,ал.9 и чл.143 СК .С обжалваното решение, като е отменено решение № 209/01.07.2024 г. постановено по гр.д. № 948/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разлог е отхвърлен предявеният от Н. Д. Й. против А. А. Т. иск за лишаване от родителски права по отношение на детето М. Н. Й.. Присъдени са разноски.

Въз основа на данните по делото е прието, че Н. Й. и А. Т. са сключили граждански брак на 10.02.2020 г., който е прекратен на 02.09.2021 г. От съвместното им съжителство имат родено едно дете – М. Й., р. на 01.11.2019 г. С бракоразводното решение родителските права са предоставени на майката, която след развода първоначално отглежда детето в бившето семейно жилище в [населено място] ,а след това заминава да живее с детето в [населено място], общ. Бяла. Подадени са два сигнала от бащата на детето в ПИ при РУ –Бяла, препратен към отдел Закрила на детето при ДСП-Бяла, от 25.01.2023 и от 26.01.2023 г., че „детето се отглежда в неподходяща семейна среда“. В деня на подадения втори сигнал е посетен дома и е проведен разговор с майката. По двата сигнала е изготвен един доклад на 01.02.2023г. от ДСП-Бяла за оценка на сигналите. В него е посочено, че детето има личен лекар, с който е информирал, че на детето се провеждат профилактични прегледи, че е здраво; в норма развито за възрастта си; не страда от заболявания, изискващи специални грижи.Отбелязано е,че е проведен разговор с директора на детската градина, която детето посещава и е получена информация, че детето посещава редовно детското заведение; родителят А. Т. е закупила пособия и помагала; детето посещава детското заведение в чист и спретнат външен вид, че е спокойно, включва се с желание в групови дейности и че родителят се интересува от развитието му.В доклада е отразено, че жилището, което двете обитават е едноетажна къща, в която има баня; че е електрифицирана и водоснабдена, както и че е обзаведена с необходимите мебели и уреди за обичайното потребление; има и двор.Посочено е, че е налице здрава емоционална връзка между родител и дете.Служителите на агенцията са направили извод, че родителят Т. възпитава детето с много любов и внимание; че в семейството не се използват силови методи на възпитание;има изградени добри взаимоотношения;че майката полага адекватни грижи т.е. детето се отглежда в добра и безопасна семейна среда и получава нужните грижи. Така също е посочено, че детето е с говорен дефицит, поради което има необходимост от ползване на социална услуга в общността.На 06.02.2023 г. бащата е подал трети сигнал, по повод „дете отглеждано в неподходяща семейна среда“. Посочил е, че при разговор/ по вайбър/ бившата му съпруга била в нетрезво състояние и според него в компанията на друг мъж.На 07.02.2023 г. домът е посетен от социалната служба и е проведен разговор с г-жа Т., която отрекла да е била в такова състояние, както и да е имало друг мъж.В доклада е отразено, че при проверката детето е било на детска градина.На 15.02.2023 г. е изготвен нов доклад, който отразява същите факти и констатации, като предходния от 01.02.2023г. Допълнено е, че е налице родителски конфликт и опит за въвличане на детето в него На 06.03.2023 г. от ДСП-Бяла е изготвен и доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в който се сочи, че бащата подава последващ сигнал, че детето се отглежда в неподходяща среда, което не се установява при извършените проверки, а според социалният работник е налице родителски конфликт и опит за въвличане на детето в него.Четвърти сигнал е подаден от бащата на детето на 28.08.2023 г.,този път за неадекватни грижи от майката.По повод пореден сигнал от 02.09.2023 г. от Н. Й. ,този път до инспектор от детска педагогическа стая при РУ-Бяла,че А. Т. често упражнявала физическо насилие върху малолетното си дете се е стигнало до издадена заповед №ЗД/Д-Р-Б-095/02.09.2023г от и.д. Директор на ДСП-Бяла, с която детето е настанено в приемно семейство като спешна мярка мярка за закрила по чл.25,ал.1т.4 и чл.26 от ЗЗакрД.Със заповед от 15.09.2023г настаняването на детето в приемно семейство е прекратено по инициатива на бащата Н. Й. и с примателен протокол от същата дата, детето му е предадено ,ведно с посочени документи и негови лични вещи, посочени в протокола.От тази дата детето фактически се отглежда от бащата и неговата майка Г. Й. ,в жилището им в [населено място]. Последната е била изслушана като свидетел ,показанията и са свързани с причината ,поради която майката и детето са напуснали бившето семейно жилище в [населено място] през 2020г непосредствено след развода ,за да се установят в [населено място], общ Бяла,обл.Русе Бил е подаден сигнал до полицията, че майката е употребила алкохол. При извършена в жилището проверка от органите на реда,е протоколирано че Т. че в дома си, посреща с бебето в ръце и видимо е употребила алкохол. На 29.07.2023г бащата Н. Й. е предявил настоящият иск, като по реда на привременните мерки първоинстанционният съд е определил местоживеенето на детето при него.След като детето е наснанено за отглеждане при бащата в [населено място],усилията му са били в насока освидетелстване на детето за упражнявано върху него физическо насилие,като въз основа на представените от ищеца данни, въззивният съд е приел тези твръдения за недоказани.При проведеното в исковия процес доказване на обстоятелствата ,отразени в заповедта от 02.09.2023г и водещо изтъкнати в исковата молба твърдения е установено,че според информация на инспектора е подаден сигнал в национален телефон 112 както от В. К. – баба по майчина линия на детето, сигнал е подаден и от Н. Й. - бащата на детето По негови твърдения ,сигналът е подаден след като именно В. К. му се обадила да вземе детето, тъй като положението било нетърпимо. След извършена проверка било установено,че майката видимо е в нетрезво състояние,реагира остро и агресивно спрямо служителите; от проведения разговор насаме с детето то съобщавало, че „всяка вечер мама пие бира“, „удря ме по главата“; виждали се избледнели синкави петна; както и че бабата по майчина линия при подаване на сигнала, е съобщила, че майката често злоупотребява с алкохол,вследствие на което детето е третирано физически и психически от дъщеря й, като твърдяла, че е била пряк свидетел на това на 01.09.2023г. и, че в опит да защити детето, дъщеря й я изгонила от дома си. Отбелязано е в заповедта,че бащата е предоставил клип от социалните мрежи,че в мъжка компания майката танцувала в нетрезво и неадекватно състояние пред питейно заведение.Инспектор В.Й., издала заповедта,е разпитана като свидетел. Освен посоченото в тази заповед заявява още, че детето е било с прическа тип „мъжка“ на криви ивици, като е установено, че майката го е подстригвала; посочва, че при предаването му на приемното семейство специалисти - педиатър и невролог - са дали заключение, че детето е клинично здраво, като хирург е констатирал в дясна лумбална област три синини, което свидетелката сочи, че навява на мисълта, че детето е било обект на насилие в семейната среда. Сочи още, че е имало данни за недобри отношения на ответницата Т. с нейната майка, подала сигнала, че тя е криминално проявена и не може да й се гласува доверие. Изготвено е становище от детското заведение в [населено място] за интелектуалното развитие на детето, в което се посочва, че детето зачита авторитета на възрастния и спазва правилата в групата; доверява се на учителите; създава приятелства с определени деца; обича да рисува, да играе с другите деца; че се впечатлява от разходки и игри на открито, че идва в подходящ вид на детска градина; както и че родителят проявява загриженост. Посочва се, обаче, че са констатирали синини на детето най-често в областта на долните крайници и по лицето, като при опитите им да разберат от какво са, родителят отговарял, че М. се е ударила, паднала, животно я е ударило, като в повечето случай детето потвърждавало версията на родителя. По делото е разпитан и свидетелят Й., който живее в селото, в което живеят майката и детето. Сочи, че ги познава от две години и е помагал на А. Т. с работа по къщата и двора. Твърди, че не е виждал лошо отношение към детето от страна на майката, не е виждал детето разстроено, виждал е майката да го води на детска градина и не е чул съседите да говорят лошо за нея.Т. му казвала, че майка й е осъждана, не поддържали връзка дълго време, а когато последната дошла, се скарали Причината не е била отношението към детето.След предаване детето на бащата са събрани доказателства – писмени и гласни за това ,че детето не е отглеждано в нормални условия и среда от майката.Социалният работник, работещ по процесния случай, в чието присъствие са осъществяват контактите с майката,както са привременно определени, посочва че майката се държи арогантно със социалния работник и бащата, но не сочи за такова отношение на майката към детето, напротив твърди, че тя си говори с детето, след което детето пита свидетелката - дали може да отиде с майка си в [населено място]. Въпреки това посочва и има случаи при които детето не е спокойно, когато остане само с майка си, а търси бащата, привързано е и към него. Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-психологична експертиза, за установяване родителския капацитет на всеки от двамата родители и отношението им към детето. Според заключението и двамата родители притежават умствена способност да се грижат за детето си, както и че то общува и допуска телесен контакт и споделя за спомени с двамата си родители. Вещото лице сочи, че партньорската война между родителите не е приключила. Констатирал е регистрирани акцентуации в характера и поведението на майката, които могат да прераснат в патология,като и предвид регистрираното й поведение се поставя под съмнение родителската й годност. Въпреки това, заявява, че детето има нужда от присъствие в живота си и на двамата.

Поради противоречие на изложените обстоятелства, съдържащи се в събраните от районният съд доказателства - писмени и гласни - въззивната инстанция е назначила комплексна експертиза, изпълнима от специалист-психиатър д-р И. и психолог професор доктор А. за отговор на въпроса: Дали психологичното и психическо състояние на майката е поставяло и поставя в опасност личността, здравето и възпитанието на детето. Експертите дават категорично заключение, че психологичното и психическо състояние на А. Т. не е поставяло и не поставя в опасност личността, здравето и възпитанието на детето М. Й.. Експертите преценяват, че при майката не са налице данни за разстройство вследствие употреба на алкохол,няма данни за зависимост, както и психотична симптоматика. Като родител ответницата има положително отношение към детето си, приема го такова, каквото е, уважава го, признава индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите му, вярва в успешното му бъдеще. Демонстрира тенденция към оказване на контрол над поведението, желанията и интересите на детето,упражняван в рамките на авторитетно отношение към детето и на оптимална психологична дистанция между нея и детето, която му дава възможност за самостоятелност. Посочват, че А. Т. обича своята дъщеря; иска да поеме изцяло грижите по отглеждането й;отрича да е неглижирала или проявявала каквото й да е насилие спрямо дъщеря си;като майка страда от травмираща я ситуация на отделянето й от невръстното й дете,което има нужда от нея като майка. Изрично заявяват, че с напредването на възрастта на детето ще се увеличава и вероятността от появата на психотравмени преживявания, поради ранното й отделяне от майката и слабото й присъствие в живота й, с произтичащите от това негативни ефекти върху нейното личностно, емоционално и социално развитие и функциониране.При приемане на заключението поддържат без никакво колебание експертния си извод, че състоянието на майката не е поставяло и не поставя в опасност личността, здравето и възпритението на детето. Като е кредитирал даденото заключение пред въззивната инстанция, съдът е приел констатациите в докладите на ДСП - Бяла за обективни. Отбелязано е, че направената от социалните работници преценка се потвърждава от експерта, изслушан от първоинстанционния съд, който акцентира, че партньорската война между родителите на детето не е приключила. С огледа приетите от съда доказателства, съдебния състав не е кредитирал показанията на свидетелите Молла и Й.,първият от които е далавала оценка като психолог за периода ,през който са действали временните принудителни мерки,а втората, като инспектор ,издала заповедта за спешно настаняване на детето в приемно семейство. При анализа на показанията на свидетелите, въззивният съд е съобразил освен соченото от експертите, така и даденото заключение от педиатъра на детето. Прието е, че липсват данни произхода на синините по долните крайници на детето и по лицето, за които се сочи в доклада на учителите от детското заведение, което детето е посещавало когато е било при майка си, да са причинени от упражнявано физическо насилие от страна на майката. В тази връзка са кредитирани и показанията на свидетелят Й., който има непосредствени впечатления от отношенията майка-дете през периода на подаваните сигнали до отдел „Закрила на детето“, В неговите показания няма данни за каквато и да било насилие, такива няма и в докладите на отдел „Закрила на детето“,гр. Бяла. За опровергано е прието и изнесеното в сигнала на В.К. – майка на ответницата.Становището на участвалия във въззивно производство представител на Прокуратурата на РБ е,че не са налице предпоставки и основания за лишаване от родителски права. Въззивната инстанция е приела,че доказателствата по делото опровергават всички твърдения от исковата молба и с оглед на така приетите за установени факти, съдът е приел предявения иск за неоснователен.

В касационната жалба Н. Й. поддържа,че въззивното решение е неправилно,необоснбовано,постановено при съществени процесуални нарушения.Сочи се като очевидно неправилно /чл. 280, ал. 2 ГПК/с довода за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при проверката и оценката на доказателствения материал по делото.

В изложение към жалбата се позовава още на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирани въпроси относно:

• задължението на въззивния съд да даде отговор на всички въпроси, по повод на които е сезиран и респективно да мотивира решението си съобразно изискването на чл. 235 ГПК;

• задължението на съда да обсъди релевантните обстоятелства, да съпостави всички относими доказателства и изложи изрични мотиви по отношение ефикасността на по-рано взетите мерки, наличието на нови обстоятелства и отражението им върху положението на детето;

• за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализа на същите;

• относно предпоставките за лишаване от родителски права по смисъла на чл. 132 СК;

• възможно ли е въззивният съд да основе решението си на заключение на вещото лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото.

Не е постъпил е отговор от ответницата А. А. Т..

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280,ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Свързано поставените процесуалноправни въпроси в изложението към касационната жалба са относно задълженията на решаващия съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност ,при засилена служебна активност на съда по искове, засягащи родителските права и положението на дете и при отчитане най-висшия интерес на детето Тези въпроси, дори да удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК ,не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установените в практиката на ВКС изисквания. Искът е заведен за лишаване от родителски права ,като след дължимата доказателствена преценка ,за която е изложил и мотиви, въззивният съд е достигнал до извода за отсъствие на изискуемите от закона основания за лишаване на майката от родителски права въз основа на преценката на цялото й поведение в отношенията й с детето, включващо комплекс от фактори като родителски качества, изпълнение на вменените й от закона и с бракоразводното решение родителски задължения, вкл. демонстрираната тенденция за оказване на оптимален контрол над поведението, желанията и интересите на детето и поощряването на нейната самостоятелност, което поведение нито представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, нито е дезинтересиране от родителския дълг по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора са на база възприетите от него фактически констатации по правнорелевантните факти. Постановилият обжалваното решение съдебен състав в мотивите си е изхождал от задължението си в производството да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Като предмет на преценка, с оглед осигуряване нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето, е посочил като значими всички установени по делото обстоятелства, които са относими към предмета на производството по чл. 132 СК. Същите са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а по отношение тежестта и значението им за постановяване на решението са изложени ясни и разбираеми съображения.Експертното заключение по приетата от съда разширена експертиза е, че майката не страда от алкохолна зависимост, единичен случай сам по себе не би имал определящо значение за преценката на съда в тази насока ,в хипотезите на чл. 132, ал. 1 СК. Той е само елемент от поведението на родителя като съвкупност от горепосочените фактори, която съвкупност формира извод налице ли е такова неизпълнение на родителския дълг, при което лишаването от родителски права като крайна законоустановена мярка, ще е в защита интересите на децата. В този смисъл е и практиката, формирана решение по гр.д. № 172/08 г.,ІV г.о., по гр.д. № 153/11 г.,ІІІ г.о., по гр.д. № 4468/08 г.,ІV г.о. и по гр.д. № 1125/10 г.,ІV г.о. на ВКС и др. В настоящия случай е оценено и положението на конфликт между родителите, в тази връзка и многобройните сигнали на баща до различни институции .Неизброяването на всички сигнали и образуваните въз основа на същите преписки на различни органи в мотивите на съда не засвидетелства противоречие по повдигнатите процесуалноправни въпроси Не е налице противоречие на въззивното решение с Реш. №50072/2023г по гр.д 1683/2022г Трето г.о по въпроса за преценката на експертно заключение във връзка с другите доказателства по делото,не е налице основание за допускане до касационно обжалване по формулираният в тази връзка въпрос, както и по въпроса за начина на обсъждане на свидетелските показания, които въззивният съд е обсъдил,съответно е посочил кои от тях кредитира и по каква причина. Твърденията на бащата в исковата молба за трайно упражнявано физическо и психическо насилие над детето / въз основа на индицията ,че били забелязани синини по тялото / въззивният съд е приел за оборени от приетите по делото доказателства ,при съвкупната им оценка съгласно трайно установената практика на ВКС. Мотивирана е и оценката на съда относно даденото от вещите лица заключение пред въззивната инстанция,според което че майката А. Т. е нормално структурирана и функционираща личност,демонстрира ниски нива на агресивност,обича детето си и иска да се грижи за него. Липсва основание за лишаване от родителски права съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 или т. 2 СК, когато не е налице особено тежък случай на поведение, астрашаващо личността здравето,възпитанието или имуществото на децата, и щом са налични родителски грижи по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В решение №265а/2011г по гр.д № 153/2011г, Трето г.о на ВКС е посочено, че особено тежък случай може да представлява и епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето,като разрешението е приложимо към обстоятелства ,съществено различни от съобразените в случая. В решение №199/2014г по гр.д № 480/2014г,Трето г.о на ВКС е разяснено, че основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията (чл. 133 – 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето.Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за съдебното решение,с което се ограничава родителско право, като за съдебно решение при лишаване от родителски права на основание чл.132,ал.1 т.1 СК,, се изисква да е налице и допълнителна предпоставка ,а именно случаят по чл.131 ,ал.1 СК да е особено тежък. За всички предпоставки се изисква тяхната кумулативна установеност, при засилена служебна активност на съда, това важи и за случаите относно „дете в риск” (§ 1, т. 11 от ДР на ЗЗД). Въззивният съд е разрешил въпроса за предпоставките ,позволяващи прилагане на мярката по чл.132,ал.1 т.1 СК в съответствие с установената практика на ВКС,поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по този въпрос, поставен в изложението на касатора. Неоснователно касаторът се позовава на формираната практика на ВКС (решение №406/2011г по гр.д №1125/2010г ,Четвърго г.о на ВКС и др.) по двете кумулативни предпоставки на чл.132,ал.1,т.2 СК, а именно: трайно неполагани грижи от ответника без основателна причина и недаване на издръжка ,тъй като в случая те не се твърдят като основание на иска, нито се установява цялостно неизпълнение и пренебрегване на родителските задължения.

Тезата за очевидна неправилност на въззивното решение не може да бъде обоснована с изложените от касатора доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилна интерпретация на събрания по делото доказателствен материал.Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност следва да се различава от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК визира особено тежки пороци на обжалвания съдебен акт, установими пряко от мотивите към него – така например, ако съдът се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил императивна материалноправна норма, уреждаща спорни правоотношения, грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си, или е нарушил основополагащи процесуални правила, каквито пороци в случая не се констатират при преценката защо не следва да бъдат отнети родителските права на майката.

Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.