Определение № 470 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 439/2009 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд от 03.06.2009 г. по гр.д. № 4178/2008, с което оставена без разглеждане касационна жалба. Недоволни от определението са жалбоподателите Н. Г. К. и Е. П. Ф., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че са нарушени чл. 2 ГПК, чл. 56 от Конституцията и “Всеобщата декларация за правата на човека”. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от състав на касационния съд съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от друг състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция по всети отделен иск е 317,20 лева, т.е. под 1.000 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно съдът е приел, че съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решенията по дела с обжалваем интерес до 1.000 лева. Тази законова разпоредба не противоречи нито на чл. 2 ГПК, нито на чл. 56 от Конституцията или “Всеобщата декларация за правата на човека”. Предявеният срещу жалбоподателите иск е разгледан от две съдебни инстанции и не подлежи на касационно обжалване. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение