Определение № 3276 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4042/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Б. срещу въззивно решение № 2973/06.06.2023 г. по в.гр.д. № 10320/2022 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 20051609/04.08.2022 г. по гр.д. № 62735/2020 г. на Софийския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на А. Б. Б. срещу „Д. ЕС. Б“ ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ответникът по касационната жалба „Д. ЕС. Б“ ЕООД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

Уволнението на жалбоподателя-ищец от длъжността „управител на магазин 8 Ц. шосе“ (в София) е извършено на основание чл.328,ал.2 КТ.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

На 21.09.2020 г. ответното дружество е сключило договор за управление с Е. М. П., в договора се съдържат бизнес задачи, за които се съдържа препратка към бизнес-план от 15.09.2020 г.

Този план е представен по делото, подписан от прокуриста и е одобрен от управителя на дружеството в Р. Гърция. Съдът е обсъдил съдържанието му, включително целите за бъдещото развитие, поставени за изпълнение на управителя.

Датата на подписването на договора е установена с показанията на разпитан по делото свидетел - офис-администратор в адвокатското дружество, което е изготвило договора и в което Е. М. П. го е подписала на 21.09.2020 г.

Длъжността „управител на магазин“ е най-високата позиция в магазина. За правомощията на управителя на магазина са събрани показанията на разпитан по делото свидетел, работещ като „помощник-управител“ в магазина.

От правна страна:

Основанието за уволнение е посочено в предизвестието и заповедта за уволнение – чл.328, ал.2 КТ. Позоваването на работодателя в мотивите на заповедта на структурни и организационни промени няма отношение към законността на уволнението. Правно релевантно е посочването на конкретното уволнително основание, което в случая е сторено. Правото на уволнение на разглежданото основание се извършва по икономически причини, без да е необходимо да се излагат мотиви. Същото е дадено на управителя при сключване на договор за управление на дружеството, с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип (р. по 4502/13-III).

Предизвестието и заповедта за уволнение са подписани от Е. М. П. и са връчени на А. Б. Б. на 29.09.2020 г., към тази дата Е. М. П. е имала сключен договор за възлагане на управление с ответното дружество и в това си качество е могла да упражнява работодателска власт, включително да издава заповед за уволнение. Вписването на договора в Търговския регистър има оповестително действие по отношение на третите лица, а ищецът е бил служител при ответника, поради което няма качеството на трето лице по отношение на него, поради това вписването няма отношение за страните по делото и за спорното правоотношение.

Между страните се спори дали заеманата от ищеца длъжност е била ръководна.

Въззивният съд е изложил мотиви за това, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ.

Преценката на ръководния характер на длъжността се извършва конкретно въз основа на задълженията в длъжностната характеристика и на преценката на мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови функции.

На ищеца са били възложени трудови задължения да менижира и контролира цялостната дейност на магазина, да контролира търговската дейност и персонала в поверения му обект, да отговаря за изпълнението на задачите, поставени му от управителните органи, да организира работата на останалите служители и др.

Основанието за уволнение намира приложение независимо от това дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на работодателя.

Уволнението е извършено в рамките на 9 – месечния срок от влизането в сила на договора за управление на 21.09.2020 г..

Договорът за управление препраща към бизнес план, одобрен на 15.09.2020 г., съдържащ бизнес задачи.

Ищецът оспорва единствено съществуването на бизнес план за постигането на стопанска цел, обективирана в договора за управление. Ето защо преценката на съда за законосъобразност на оспореното уволнение следва да обхване дали е налице бизнес план с поставени конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне.

В т.5 от договора дружеството е определило бизнес задачите. Бизнес задачата с конкретни икономически показатели може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор (р. по 1358/2012-IV). В конкретния случай бизнес задачите и икономическите цели са очертани в представения по делото бизнес план от 15.09.2020 г.. Съдът е обсъдил бизнес плана, за да обоснове извод, че в него са заложени конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, поради което са му предоставени правата по чл.328, ал.2 КТ.

Като се е позовал на практиката на ВКС, (р. по 3478/2016-IV) въззивният съд е обосновал извода, че право да извърши уволнението на основание чл.328,ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението. За законността на уволнението по чл.328,ал.2 КТ е необходимо да има сключен договор за управление, лицето да е служител от ръководството на предприятието и уволнението да бъде упражнено в 9-месечния срок след започване на изпълнението на договора за управление. В случая този очертан фактически състав е налице.

Евентуално: изработването на стратегия за изпълнение на поставените бизнес-задачи по т.5 от договора за управление не е обвързано от срок. Неизпълнението на поети от управителя задължения не е елемент от правото на уволнение на работодателя, а може да послужи за ангажиране на отговорността му.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Има ли качеството на трето лице бивш служител на търговеца, който не е бил в правоотношение с него, когато са настъпили обстоятелства, касаещи вписването на данни по отношение на конкретния търговец?

Въпросът е свързан с довод, че към датата на вписването на управителя на 14.10.2020 г., евентуално на 20.10.2020 г., ищецът не е бил служител на ответника. Твърди се, че въпросът има значение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Видно за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ.

Обуславящ е въпросът дали служител в предприятието е имал това качество в момента, в който са му връчени предизвестие и заповед за уволнение.

Обуславящ е въпросът дали служител в предприятие преди прекратяване на трудовото му правоотношение има качеството на трето лица спрямо предприятието. Или: какво качество има служител в предприятието, на когото са връчени предизвестие и заповедта за уволнение, в момента на връчването им спрямо дружеството, на което е служител – дали на служител или на трето лице спрямо предприятието.

В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че служителят има такова качество (на служител) до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.

2. Как следва да бъде формулирана бизнес задачата в новия договор за управление, за да се приеме, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ? Как следва да се установи достоверната дата на договор за управление?

Поставени са два въпроса.

Първият въпрос не е обуславящ, тъй като не е свързан с наведен от ищеца в исковата молба довод за незаконосъобразност на уволнението на посоченото основание.

Въззивният съд е приел, че в исковата молба липсва заявен от ищеца довод, че управителят не е изработил стратегия за изпълнение на поставените с бизнес плана задачи; същият оспорва съществуването на бизнес план за постигане на стопанска цел, обективиран в договора за управление. Ето защо въззивният съд е приел, че преценката на съда за законосъобразност на оспореното уволнение следва да обхване дали е налице бизнес план с поставени конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало въззивният съд е приел, че следва да ограничи проверката си до наведения от ищеца в исковата молба довод.

Въз основа на преценка на съдържанието на представените по делото договор за управление от 21.09.2020 г.. и бизнес план, одобрен на 15.09.2020 г., съдържащ бизнес задачи, към който договора за управление препраща, въззивният съд е приел, че в т.5 от договора дружеството е определило бизнес задачите.

В съответствие с установената практика на ВКС (р. по 1358/2012-IV) въззивният съд е приел, че бизнес задачата с конкретни икономически показатели може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор. В конкретния случай бизнес задачите и икономическите цели са очертани в представения по делото бизнес план от 15.09.2020 г.. Съдът е обсъдил бизнес плана, за да обоснове извод, че в него са заложени конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, поради което са му предоставени правата по чл.328, ал.2 КТ.

Видно от изложеното, приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочените от жалбоподателя решения по граждански дела на ВКС № 2512/2017 - III, № 430/2018 - III и № 819/2011- IV.

Всъщност с трите посочени решения на ВКС е даден отговор на друг правен въпрос: дали предприятие е само търговец или стопанско предприятие или и държавно учреждение. По-конкретно:

С първото (по реда на посочване, а не на постановяване) от тези решения е даден отговор на различен правен въпрос: намира ли приложение чл.328, ал.2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел постигане на печалба и в частност, статутът на Българско национално радио, целта, с която е създадено и преследваните от него търговски и стопански печалби, определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Даденият отговор е отрицателен. Прието е, че разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения и конкретно за Българското национално радио, което не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ.

С второто от тези решения също е даден отговор на различен материалноправния въпрос: относно приложното поле на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ и кои са субектите на потестативното право на уволнение поради сключване на договор за управление на предприятието. Прието е, че съгласно практиката на ВКС основанието за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя по чл.328, ал.2 КТ се отнася до служители от ръководството на предприятието при сключен договор за управление. Такъв договор може да се сключи само в стопанско предприятие или организация, а не и в държавен орган или учреждение. Това основание се прилага на общо основание за управлението на търговските дружества, независимо от вида собственост.

С третото от тези решения също е даден отговор на различен материалноправния въпрос: за точното тълкуване на понятието “предприятие” по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Прието е, че общото тълкуване на двете разпоредби - пар.1, т.2 КТ и чл.328, ал.2 КТ налага да се приеме, че “предприятие”, което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието.

Вторият поставен въпрос: Как следва да се установи достоверната дата на договор за управление?

Този въпрос е свързан с довод, че датата е оспорена и ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е провело доказване на този релевантен факт.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, т.к. въззивният съд е приел, че датата на сключване на договора за управление (21.09.2021 г.) е доказана със събраните по делото свидетелски показания.

Видно от изложеното, приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочените от жалбоподателя решения по граждански дела на ВКС № 1067/2018 – IV и № 856/2017- III.

С първото посочено решение е даден и отговор на процесуалноправния въпрос: относно съдържанието на понятията „достоверна дата“ на частен документ и „трети лица“ по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК. В отговор е прието, че частният документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако посочената в него дата бъде оспорена от страната по делото, на която частният документ се противопоставя, тази дата следва да бъде установена с други доказателствени средства – по общия ред, като доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, т.е. – ползва се по делото от документа…. в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да докаже – с всякакви други доказателствени средства достоверната дата на документа по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК.

С второто (по-ранно) посочено решение е даден и отговор на правния въпрос: Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл.179 ГПК)? Даденият отговор е, че доказателствената сила на частния документ е само формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е подписан – че е съставен (чл.180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за достоверна датата на съставянето му. Спорът по датата не включва твърдение за неистинност на частния документ, а съдът няма задължение да открие производство по чл.193 ГПК. Страната, която се ползва от съставения документ може да доказва достоверната дата с помощта на всички доказателствени средства.

Към това следва да се добави, че в исковата молба не е наведен довод, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца не са били подписани от лице, което към 29.09.2021 г. не е сключило договор за управление, а че това лице и до 09.10.2020 г. не е било вписано като управител в търговския регистър, от което произтича различен от поставения въпрос. Въззивният съд му е отговорил (че доводът няма значение, защото към 29.09.2021 г. ищецът е бил служител, а не трето лице спрямо дружеството, за което има значение вписването).

3. По какъв начин следва да бъде оформен бизнес планът, за да се приеме, че отговаря на нови задачи в договора за управление?

Въпросът е свързан с довод, че: по делото не са представени доказателства за конкретното съдържание на бизнес плана. Твърди се, че въпросът има значение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ.

Въззивният съд е приел за установено, че договорът за управление препраща към бизнес план, одобрен на 15.09.2020 г., съдържащ бизнес задачи. В т.5 от договора дружеството е определило бизнес задачите, които са обсъдени.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4 800 лева с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, чието уговаряне е отразено в представения договор за правна защита и съдействие и чието заплащане е удостоверено с представено банково извлечение.

Воден от изложеното съдът