Определение № 89 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7306/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №453 от 15.09.14г. по гр.д.№512/14г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение №696/29.11.12г. по гр.д.№1716/11г. на Пернишкия районен съд, с което по реда на чл.353 ГПК са разпределени допуснатите до делба земеделски земи между съделителите В. Н. Г. и Л. Н. Г., като В. Г. е осъдена да заплати на другия съделител сумата от 926,01лв. за уравнение на дяловете. Въззивният съд е приел, че делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като дяловете на съделителите са различни – ¼ за В. Г. и ¾ за Л. Г., като същевременно допуснатите до делба имоти са с различна площ и различна стойност. Групирането на имотите в два дяла е станало с помощта на вещо лице, което е съобразило квотите на съделителите. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. Н. Г.. Тя поддържа, че съдът е трябвало да тегли жребий, тъй като това не било нито невъзможно, нито неудобно. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за тегленето на жребий въззивното решение влизало в противоречие с решение №786/27.12.2005г. по гр.д.№538/2005г. на ВКС, І ГО и решение №540 от 08.07.2005г. по гр.д.№190/2005г. на ВКС, І ГО. Ответникът в производството Л. Н. Г. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В посочените от жалбоподателката решения на ВКС са разрешени въпроси, които не възникват по настоящото дело, поради което няма противоречие между тези решения на ВКС и обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд, съответно – не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С решение №786/27.12.05г. по гр.д.№538/2005г. на ВКС, І ГО, е прието, че с влизане в сила на решението по чл.289 ГПК /отм./, сега чл.350 ГПК, за обявяване на окончателен разделителен протокол имотите са разпределени в дялове, поради което впоследствие въпросът за избора на способ за извършване на делбата не може да бъде пререшаван. В настоящия случай районният съд не е постановявал решение по чл.350 ГПК, което подготвя тегленето на жребий. Той е постановил решение по чл.353 ГПК, с което е извършил разпределението, като се е позовал на ППВС №7/73г. Обстоятелствата по двете дела са различни, затова е различен и изборът на способ за прекратяване на съсобствеността. В другото решение №540 от 08.07.2005г. по гр.д.№190/2005г. на ВКС, І ГО е прието, че при наличието на двама съделители с равни квоти и два реални дяла законосъобразният способ за извършване на делбата е този по чл.289, вр. чл.291 ГПК /отм./, сега чл.350, вр. чл.352 ГПК. Тук отново има разлика в обстоятелствата по делата, тъй като в цитираното решение на ВКС съделителите са били с равни квоти, което е обусловило възможността да се тегли жребий, а в настоящия случай квотите на съделителите са различни. Не може правните разрешения, дадени в конкретно решение на ВКС да се пренасят механично към други случаи, при които обстоятелствата са различни и налагат друго правно решение. В тези случаи няма противоречие между решенията, тъй като те засягат различни правни въпроси. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,