Определение № 2723 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 46/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на особения представител на К. С. Ц.- адв.Д.Ф.- Р. срещу решение № 262 от 12.10.2023 г. по в.гр.д.№ 498 от 2023 г. на Хасковския окръжен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 286 от 17.05.2023 г. по гр.д.№ 2992 от 2021 г. на Хасковския районен съд за уважаване на предявения от М. А. Ц. срещу К. С. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК за установяване правото на собственост на М. А. Ц. върху следния недвижим имот, придобит по време на брака й с К. Ц.: апартамент № 1 с площ от 69 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, ведно с прилежащите 7,556 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 10,40 кв.м.

В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът да изложи мотиви в решението си, в които да обсъди исканията и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата и изложи приетите за установени фактически констатации и правните си изводи ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с ППВС № 1 от 13.07.1953 г., както и с решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2. Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, следва ли в исковата молба ищецът да посочи на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадени от него и следва ли да докаже техният произход ? Следва ли съдът да изследва каква е цената на закупеното спорно имущество, каква е сумата на личните средства, вложени в него и какъв е техният произход, когато имуществото е придобито по време на брака ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 140 от 23.11.2020 г. по гр.д.№ 617 от 2020 г. на ВКС ГК, I г.о.

3. Следва ли да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банковата сметка на единия съпруг се трансформира в негова лична собственост ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 352 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 29.12.2023 г. ответницата по жалбата М. А. Ц. оспорва същата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с предявен от М. А. Ц. срещу бившия й съпруг К. С. Ц. иск за установяване, че ищцата е изключителен собственик на апартамент в [населено място]. В исковата молба ищцата е твърдяла, че процесният апартамент е бил придобит от нея по време на брака й с ответника /брак, сключен на 10.07.1999 г. и прекратен с влязло в сила решение на 05.11.2020 г./: видно от нотариален акт № 38 от 04.02.2020 г., на 04.02.2020 г. ищцата придобила първо правото на строеж на този апартамент, а след построяването на сградата до етап „груб строеж“, което било констатирано с акт- образец 14 от 05.08.2020 г., правото на строеж било трансформирано в право на собственост. Въпреки това, апартаментът бил лична собственост на ищцата, тъй като бил придобит по време на фактическата раздяла на съпрузите и с нейни лични средства: спестявания, доходи от трудови правоотношения, наеми, получени възнаграждения като дистрибутор на „О. България“ и „Е. К. България“, парични средства, дарени от баща й и заеми от приятели. В исковата молба е посочено, че цената на апартамента била общо 17 895 евро, от които съгласно уговореното в сключения предварителен договор от 04.02.2020 г. 5 624 евро представляват цена на правото на строеж, а 12 271 евро- стойност на СМР за изграждането на апартамента. Тази цена била заплатена от ищцата на две вноски: 12 791 евро на 25.06.2020 г. и 11 850 лв. на 04.03.2021 г.

За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на така предявения иск, въззивният съд е приел за безспорно доказано от събраните по делото свидетелски показания, банкови извлечения и съдебно-икономическа експертиза, че сумите, които е заплатила ищцата за придобиването на имота на 25.06.2020 г. и на 04.03.2021 г., са били нейни лични средства: 10 000 лв., дарени от бащата на ищцата А. К. през м.05.2020 г., предадени чрез свидетелката П. Ц. /дъщеря на страните и внучка на А. К./; 40 000 лв., преведени по банков път от А. К. на ищцата М. Ц. на 20.08.2020 г. и суми от банковите сметки на ищцата в „Ц.“ АД и в „Ю.“ АД, които са били сформирани изключително от лични средства на ищцата /от наеми, дистрибуторска дейност, получени обезщетения, помощи и трудови възнаграждения/. Приел е за доказано, че постъпилите по банковата сметка на ищцата в „Ц.“ АД суми от ответника /3 513,60 лв. на 19.07.2018 г., 2 928 лв. на 27.03.2020 г. и 2 730 лв. на 20.04.2020 г./ били предназначени единствено и само за подпомагане на издръжката на дъщеря им П. Ц. като студентка, съобразно предварителната уговорка на съпрузите. Тези суми, включително и преведената на 20.04.2020 г. сума с посочено от ответника основание „семейна помощ“, са били преведени от ищцата от нейната сметка по сметка на дъщеря им П. Ц. на 25.06.2020 г., тоест не са били използвани за закупуването на процесния апартамент. Съдът изрично е посочил, че само дарените от бащата на ищцата суми са били достатъчни за заплащане на цената на процесния имот.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на това решение, поради следното:

По първия поставен въпрос /Следва ли съдът да изложи мотиви в решението си, в които да обсъди исканията и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата и изложи приетите за установени фактически констатации и правните си изводи ?/ липсва противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по поставения въпрос въззивният съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил относимите към спора доказателства, посочил е кои факти приема за установени и какви правни изводи прави въз основа на тези факти. Обсъдил е и всички относими към спора доводи и възражения на страните. Несъгласието на касатора с направените от съда правни изводи по доводите и възраженията на страните не е основание за допускане на касационното обжалване, щом съдът е обсъдил в решението си тези доводи и възражения.

По втората група поставени въпроси /Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, следва ли в исковата молба ищецът да посочи на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадени от него и следва ли да докаже техният произход ? Следва ли съдът да изследва каква е цената на закупеното спорно имущество, каква е сумата на личните средства, вложени в него и какъв е техният произход, когато имуществото е придобито по време на брака ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: решение № 140 от 23.11.2020 г. по гр.д.№ 617 от 2020 г. на ВКС ГК, I г.о. В това решение е прието, че когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадени от него. Твърдението в исковата молба, че спорното имущество е закупено по време на фактическата раздяла на страните, не освобождава ищеца от задължението да посочи цената, на която е закупено това имущество и размера на вложените лични средства. Липсата на такива твърдения в исковата молба я правят нередовна, а постановеното по такава искова молба решение е недопустимо. Както бе посочено, няма противоречие между това решение на ВКС и обжалваното решение, в което съдът правилно е преценил, че исковата молба не е нередовна- тъй като в нея ищцата е изложила твърдения относно това каква е цената, на която е придобит спорният апартамент и относно това, че цялата сума, вложена в закупуването на този апартамент е от нейни лични средства, като конкретно е посочила и произхода на тези лични средства: дарение от баща й, заеми от приятели, доходи от трудови възнаграждения, дистрибуторска дейност, обезщетения, помощи и наеми.

По третия поставен въпрос /Следва ли да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банковата сметка на единия съпруг се трансформира в негова лична собственост ?/ в посоченото от касатора решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 352 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че не всяка вещ, заплатена със средства от банковата сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, а това зависи от произхода на средствата във влога. Въззивният съд не се е отклонил от това разрешение. Приел е, че процесният апартамент е лична собственост на ищцата, не защото цената му е заплатена със средства от нейните влогове, а защото е приел за доказано, че сумите по тези влогове са набрани от лични средства на ищцата: от наеми, дистрибуторска дейност, получени обезщетения, помощи и трудови възнаграждения.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по разглеждания правен спор, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране. В конкретния случай по поставените от касатора правни въпроси има практика на ВКС /включително посочените от самия пълномощник на касатора решения на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.

Не е налице и последното сочено от касатора основание за допускане на касационното обжалване- чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на СК и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основния за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.

Към отговора на жалбата М. Ц. не е представила доказателства за направени от нея разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да й бъдат присъждани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение