Определение № 50942 от 13.12.2022 г. на ВКС по д. № 2645/2022 г.

ВКС13.12.2022 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд софия по гр.д. №3546/21 г. от 27.01.22 г. ОСЪЖДА Васимир И. И. да заплати на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД, гр. София деловодни разноски за тази инстанция в размер на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Васимир И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3546/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „БДЖ – Товарни превози” ЕООД искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „Ръководител отдел „Превенция на посегателствата и анализ на риска” при ЦУ на „БДЖ- Товорни превози” ЕООД, извършено със заповед от 27.11.19 г. на осн. чл.328, ал.2 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. последно ГПК. По първото от наведените основания – чл.280, ал.1,т.1 ГПК. 1.Касаторът намира, че по процесуалния въпрос: за задължението на съда да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като ги съпостави едно с друго и съпостави установените факти по всяко едно доказателство с останалите, и посочи ясно кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства, съответно кои от обстоятелствата приема за неустановени, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №1189/11 г. на първо г.о., р. по гр.д. №2526/15 г. на трето г.о., р. по гр.д. №2763/19 г. на първо г.о. и р. по гр.д. №1656/13 г. на второ т.о. на ВКС. 2.В противоречие с цитираната практика на ВКС/ р. по гр.д. №2811/03 г. на трето г.о. и др./ са решени и материалноправните въпроси: Приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ по отношение на договор за възлагане на управление и договор за прокура в хипотеза когато делигираните права се упражняват само заедно, т.е. може ли законосъобразно да се прекрати тр. правоотношение на осн. чл.328, ал.2 КТ, когато уволнението е извършено от управител и прокурист, действащи само заедно?; Притежава ли прокуристът работодателска власт, заедно с управител по договор за управление да прекрати договорна връзка на осн. чл.328, ал.2 КТ? 3.Материалноправните въпроси: Планът за оздравяване на „БДЖ - товарни превози” ЕООД за периода 2015-22 г. може ли да бъде приравнен на бизнес програма с конкретни задачи? Когато в друг документ се съдържат задължения за приемане на конкретни бизнес план и задачи за всяка финансова година, липсата на приемане на бизнес/план/ за финансовата 2019 г. приравнява ли се на липсата на бизнес задача, която новоназначеният управител да изпълнява?- също са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС / р. по гр.д. №919/16 г. на трето г.о./ 4.В противоречие с р. по гр.д. №4168/18 г. на трето г.о. на ВКС въззивният съд е разрешил и материалноправния въпрос дали длъжността на касатора е ръководна по см. на пар.1, т.3 ДРКТ и приложимо ли е за нея прекратяването на тр. договор на осн. чл.328, ал.2 КТ. По второто наведено от касатора във връзка с поставените правни въпроси осн. - чл.280, ал.1,т.3 ГПК не са изложени специфичните допълнителни предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Доводите на касатора за неправилност на въззивното решение във връзка с фактически и правни изводи на въззивния съд по същество на спора не обосновават тези предпоставки. В цитираното ТР е указано, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези чл.281 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Касаторът намира, че въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК, защото формираните изводи на въззивния съд по същество на спора са в явно противоречие с правилата на формалната логика. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че дължи произнасяне по изложените в исковата молба и попадащи в предмета и на въззивното производство основания за незаконосъобразност на уволнението, а именно – длъжността на ищеца не е ръководна по см. на пар.1, т.3 ДРКТ; не е сключен договор за възлагане управлението на ответното дружество и не е започнало изпълнението по него, а ако се приеме, че такъв договор е сключен, то той не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които да бъдат постигнати и не е разработена бизнес програма, която да бъде изпълнявана по време на действие на договора. По тези съображения въззивното решение не съдържа произнасяне по материалноправния въпрос, посочен в т.2 към осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Основанието за незаконност на уволнението, за което се отнася въпросът, не е въведено от ищеца с исковата молба и в първото по делото заседание и не е разглеждано от съдилищата – инстанции по същество в съответствие с практиката на ВКС / р. по гр.д. №1224/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1532/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1008/12 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №909/15 г. на четвърто г.о. и др./. Поставеният в касационното производство правен въпрос, основан на непосочени от ищеца своевременно по делото – в исковата молба и първото по делото заседание, и затова неразгледани от съда опорочаващи уволнението обстоятелства, не представлява общо основание за допускане на обжалването и ВКС не дължи произнасяне по него в производството по чл.288 ГПК – ТР №1/19.02.10 г., т.1 ОСГТК. Във връзка с поставения в т.4 към осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК материалноправен въпрос въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по см. на пар.1,т.3 ДР КТ. Ищецът е бил задължен да осъществява контрол по превенция на престъпността, като ръководи служителите от поверения му отдел "Превенция на посегателствата и анализ на риска" към ответното дружество, като контролът е свързан с опазване собствеността на дружеството и превозваните от ответника товари, включително и върху изпълнението на сключени договори за охрана на имуществото, видно от длъжностната характеристика. Превозът на товари и стоки е основната дейност на дружеството и контролът върху тази дейност е от първостепенно значение за покачване на финансовите показатели на дружеството. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния, че ищецът е притежавал ръководни функции спрямо служителите в организационна структура на дружеството, чиято дейност е била важна за изпълнение на заложените цели от управителя на дружеството. Самият ищец като ръководител на отдела е пряко административно, оперативно и функционално подчинен единствено на управителя на предприятието – ответник. Тоест в случая се касае за ръководител, от когото зависят политиката и резултатите на предприятието и с оглед на това същият се явява част от ръководството на предприятието (Решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о.). Въззивният съд в съответствие с издирената от него и цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №4168/18 г. на трето г.о., е формирал извод за ръководния характер на длъжността, преценявайки мястото й в йерархичната структура на предприятието и характера на трудовите функции за длъжността. Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването по този материалноправен въпрос. Материалноправният въпрос по т.3 към осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд, позовавайки се на тази практика е приел, че всеки договор за управление трябва да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано с постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция (Решение № 230 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о.; Решение № 117 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о.). С договора за възлагане на управлението директорът се е задължил в определен срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, като е без значение дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител (Решение № 144 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4350/2018 г., IV г. о.). Бизнес задачата може да се дефинира като зададени цели и стопански резултати, които следва да бъдат постигнати. Бизнес програмата е система от средства, чрез които тя да се реализира, за да се постигне целеният резултат. Бизнес задачата може да обхваща целия срок на сключения договор за управление, дори тя да е еднаква, сходна или идентична с предходната по предишния договор за управление, сключен с едно и също лице. В случая в договора за възлагане на управлението е посочено, че управителят е длъжен да изпълнява задачите по бизнес план, като е направена препратка към Плана за възстановяване и развитие на предприятието за периода 2015-22 г. Планът за възстановяване и развитие съдържа бизнес програма за годините след 2015 г. и конкретно за 2019 г. В рамките на горния план за 2015 г. е разработен отделен бизнес план, а за следващите това е сторено, като са посочени конкретни икономически показатели за периода 2016-2022 г., в който период е извършено назначаването на новия управител и процесното уволнение на ищеца, съгласно три разработени сценария - песимистичен, оптимистичен и реалистичен. Използваната вариантност на бизнес програмата за 2019 г. и следващите години с оглед трите икономически сценария не лишава от конкретика тази програма при наличието на конкретни икономически показатели по години, обективирани в табличен вид и обяснени словесно, които следва да бъдат постигнати от новия управител, а именно – приходи от продажби, оперативни разходи, нетна печалба, паричен поток, численост на персонала в края на периода, коефициенти на рентабилност, задлъжнялост, ликвидност и доходност. Касае се за типични икономически показатели, въз основа на които следва да се счита за разработена бизнес програма за 2019 г. и следващите години. В Плана за възстановяване и развитие е заложена макроикономическа рамка за развитие на дружеството за периода 2016-2022 г., като е заложено постигането на по-високи икономически показатели за всяка следваща година в рамките на горепосочения период с оглед на всеки от трите икономически сценария. Този план съдържа конкретни бизнес задачи и бизнес програма за постигането им, като е без значение, че не е представен план с конкретни мерки по годишни периоди. Инвестиционната програма се състои от горните три сценария, в нея са отбелязани инвестиции и основни финансови показатели с подробна разбивка по години, както и цели, които следва да бъдат постигнати, но и стъпките, които да се предприемат за тяхното постигане, поради което в тази програма са заложени тенденции за развитие на предприятието. Тоест в случая новият управител на ответното дружество може да изпълнява заварения от него бизнес план при липса на нов бизнес план, който да представи за изпълнение по време на действие на сключения с него договор за възлагане на управление. С тези съображения са отхвърлени твърденията и доводите на ищеца – сега касатор за незаконност на уволнението поради липса на поставена с договора за управление бизнес задача с конкретни икономически показатели и бизнес програма за изпълнение от управителя. Тези изводи на въззивния съд са подкрепени с позоваване на трайната практика на ВКС и не са в противоречие с посоченото от касатора р. по гр.д. №919/16 г. на трето г.о. на ВКС. В случая планът за оздравяване и развитие съдържа икономически показатели не само за 2015 г., когато е приет, но и за целия период на действието му до 2022 г., вкл. за 2019 г., когато е сключен новият договор за управление. За всяка от годините тези показатели са нови и по-високи относно целите, които следва да бъдат постигнати и стъпките за постигането им, очертаващи тенденциите за развитие на предприятието. Или изводът на въззивния съд, че бизнес задачата и бизнес програмата на управителя са зададени за периода на договора за управление с този план не противоречат на принципно приеманото за наличието им в практиката на ВКС. Затова не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването и по този материалноправен въпрос. Това основание за допускане на обжалването не се установява и по процесуалния въпрос – в съответствие с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, въззивният съд е обсъдил в пределите на сезирането му, доказателствата по делото поотделно и в съвкупността им и е изградил убедителни фактически и правни изводи. Последното изключва наличието на осн. по чл.280, ал.2, пр.последно ГПК – очевидна неправилност, като особено тежък и външно установим порок на въззивното решение. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. На ответника с оглед изхода на спора пред тази инстанция следва да се присъди поисканото с отговора на жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Цитирани разпоредби

13