Определение № 2929 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Л. А.- М., против Решение №1217 от 05.11.2025г. по в. гр. д. №1738/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 215/23.04.2025г. по гр.д.№ 1778/2024г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., е определен режим на лични отношения между детето А. Б. Гунгалова, ЕГН [ЕГН], с баща- Б. М. Г., ЕГН [ЕГН], и майка- Г. А. П., ЕГН [ЕГН], и неговите баба и дядо М. И. Г., ЕГН [ЕГН], и Е. Б. Гунгалова, ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], след навършване на двегодишна възраст- всяка втора сряда от 17 до 19 часа и всеки четвърти петък от 18,30 часа до 10,30 часа на следващия ден събота, с преспиване самостоятелно, в домашна среда, при бабата и дядото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея М. И. Г., ЕГН [ЕГН], и Е. Б. Гунгалова, ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], чрез пълномощника им адв. Н. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Ответната страна по касационната жалба Б. М. Г., ЕГН [ЕГН], не е взел становище по същата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците М. И. Г., ЕГН [ЕГН], и Е. Б. Гунгалова, ЕГН [ЕГН], са дядо и баба по бащина линия на детето А. Б. Гунгалова, ЕГН [ЕГН], което е с баща- Б. М. Г., ЕГН [ЕГН], и майка- Г. А. П., ЕГН [ЕГН].

С влязло в сила Решение № 128/07.03.2024г. на РС Асеновград, III гр.с., постановено по гр.д.№ 2000/2023г., е прекратен на основание чл. 50 от СК по взаимно съгласие гражданският брак, сключен между Г. А. Гунгалова и Б. М. Г., и е утвърдено на основание чл. 51, ал. 1 от СК постигнатото между съпрузите споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето А. Б. Гунгалова се предоставя на майката Г. А. Гунгалова, като при нея се определя и местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения на бащата Б. М. Г. с детето А. Б. Гунгалова, както следва- бащата да има правото да вижда детето всяка първа и трета неделя в месеца за времето от 10,00 до 14,00 часа, което да е в присъствието на майката, до навършване на една година на детето; след навършване на една година на детето и до навършване на две години, бащата да има право да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 10,00 часа до 16,00 часа; след навършване на две години на детето бащата да има правото да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца със преспиване у бащата за времето от 10,00ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден, в случай, че след навършване на две години детето покаже, че се е адаптирало и може да остава да спи самостоятелно у бащата, без присъствието на майката.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищците, в качеството им на баба и дядо на детето А., имат желание да виждат своята единствена внучка, като я взимат в дома си с преспиване след навършване на две години на детето. Първоначално родителите на детето са живеели заедно с бабата и дядото в дома им, като е имало разбирателство между тях. След раждането на А. на 07.04.2023г. детето било отглеждано от родителите в дома на ищците, които помагали при отглеждането му, закупили детско легло и се привързали към внучката. В началото на м. септември 2023г. родителите на А. се разделили, като майката и детето напуснали общото жилище, в резултат на което до датата на завеждане на исковата молба- 01.08.2024г. бабата и дядото били виждали детето няколко пъти, в присъствието на майката на улицата пред дома им.

Съдът е приел, че е в интерес на детето да общува и да изгради емоционална връзка със своите баба и дядо по бащина линия, като това следва да стане в дома на бабата и дядото, където първоначално всички са живеели общо, и семейната среда би била по-подходяща, отколкото общуване в сградата на ОЗД-ДСП А.. Предвид горното е бил определен режим на лични отношения между детето А. и бабата и дядото по бащина линия за периода след навършване на двегодишна възраст на детето всяка втора сряда от 17 до 19 часа и всеки четвърти петък от 18,30 часа до 10,30 часа на следващия ден събота, с преспиване самостоятелно, в домашна среда, при бабата и дядото.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, касаторката твърди, че с решението съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Допустимо ли е съдът да определи режим на лични отношения с преспиване между малолетно дете и баба и дядо, когато е установено по делото, че детето никога не е контактувало с тях и не е свикнало с тях, без да бъде предвиден поетапен и адаптационен режим?

2. Следва ли при липсата на каквито и да са предходни контакти между детето и бабата и дядото съдът да изследва възможните рискове за психо- емоционалното развитие на детето и да мотивира изрично защо режим с преспиване съответства на най- добрия интерес на детето? 3. Може ли обстоятелството, че детето не е свикнало и не познава баба си и дядо си, да бъде пренебрегнато при определяне на интензивен режим на лични отношения, включващ преспиване и предварително изпълнение?

4. Представлява ли съществено процесуално нарушение неизлагането на конкретни мотиви защо режим на лични отношения с преспиване и предварително изпълнение е в интерес на детето при положение, че съдът е установил липса на каквито и да са предходни контакти между детето и бабата и дядото?

Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от изложението, обобщени и уточнени от настоящия състав на съда съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., а именно- за критериите и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при определяне на режим на лични отношения между малолетно дете и неговите баба и дядо, както и за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, които имат отношение към най- добрия интерес на детето, за който съдът следи служебно.

По така формулираните въпроси е налице съдебна практика, като въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието му със същата.

На касаторката следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателства за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12,78 евро на основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,