Определение № 564 от 24.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1615/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Фонд за гарантиране на влоговете в банките срещу Определение № 189/22.03.2024 г. по в.гр.д. № 427/2023 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е уважена молбата на С. А. А. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение чрез присъждане на допълнителни разноски за адвокат във второто въззивно производство. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен поради постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи, че извършеното от апелативния съд намаление на разноските за заплатеното от А. адвокатско възнаграждение не отчита в достатъчна степен липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че е съобразен минимумът, установен с Наредба № 1/2004 г., въпреки нейната неприложимост съгласно задължителното на основание чл. 633 ГПК Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Счита също, че възнаграждението за втората апелативна инстанция неправилно е определено в завишен размер спрямо възнагражденията, присъдени за останалите инстанции. Жалбоподателят мотивира и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът по частната жалба С. А. А. я оспорва. Заявява, че жалбоподателят е станал повод за завеждане на делото, тъй като при предявяване на иска същият е бил основателен за сумата от 89 681,72 лв., а частичното му отхвърляне се дължи на извършени в хода на процеса погашения. Сочи, че платеното от него адвокатско възнаграждение не е определено при съблюдаване на Наредба № 1/2004 г., че спорът се отличава с фактическа и правна сложност с оглед приложимата правна уредба, както и че процесът е с голяма продължителност, а ответникът е отказал доброволното му приключване. При тези съображения ответникът моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт (постановен за първи път от апелативен съд), т.е. без преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Предметът на жалбата не е поставен в зависимост от допуснатото касационно обжалване на решението в частта за законната лихва, поради което съдът дължи произнасяне преди приключването му. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по иск на С. А. срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките (Фонда) с правно основание чл. 23, ал. 4 ЗГВБ (отм.) за присъждане на вземане за стойността на гарантиран влог в размер от 53 351,50 евро (104 346,46 лв.). Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и решението му е обжалвано от ищеца. В хода на въззивното производство искът е намален до сумата от 39 976,69 евро (78 187,61 лв.) в резултат от междувременно извършено частично погасяване. Апелативният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционното решение до намаления размер на иска. С решение на касационната инстанция въззивният акт е отменен. Касационният съд е приел, че към момента на предявяване на иска дължимата на ищеца сума е била в размер от 89 701,72 лв., а делото е върнато на въззивния съд за установяване и приспадане на размера на извършените плащания в резултат от разпределения в производството по несъстоятелност на банката. При повторното разглеждане на делото въззивният съд, отчитайки установените от експертиза погашения на вземането по влога в производството по несъстоятелност до пета сметка включително, е отменил частично първоинстанционния акт и е уважил иска за сумата от 34 116,58 евро (66 726,23 лв.), ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. С решението съдът е присъдил разноски на ищеца, включително разноски за адвокат във втората въззивна инстанция в размер от 2 888,40 лв. – част от претендирания размер 6 909 лв., доказателство за чието плащане е представено преди устните състезания. В мотивите на решението е посочено, че намалението на разноските за адвокат е извършено поради направеното от ответника възражение за прекомерност и че размерът им е определен въз основа на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С молба от 15.02.2024 г. С. А. е поискала на основание чл. 248 ГПК въззивното решение да бъде изменено, като разноските бъдат присъдени съобразно размера на вземането, установен към момента на устните състезания, без да се отчитат извършените в хода на процеса плащания, както и без да бъде намалявано поради прекомерност адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност на делото. С обжалваното определение съдът е потвърдил извода си за прекомерност на възнаграждението за адвокат, платено от ищеца за втората въззивна инстанция, но е счел, че същото следва да се определи в размер от 5 988,08 лв. съобразно Наредба № 1/2004 г. При тези мотиви съдът е присъдил допълнително към вече определеното с решението възнаграждение от 2 888,40 лв. и сумата от 3 099,70 лв. Решението е изменено и в частта относно разноските за държавна такса, като същите са увеличени със сумата от 318,08 лв. В останалата част молбата на С. А. е отхвърлена. Предмет на инстанционен контрол в настоящото производство е присъждането на допълнителни разноски за адвокат за второто въззивно производство в размер от 3 099,70 лв. В тази част определението следва да бъде отменено частично по следните съображения: Своевременно заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, тъй като при второто разглеждане на делото във въззивната инстанция предметът на доказване е бил очертан от вече постановеното касационно решение. Със същото е даден отговор на правния спор относно привилегироваността на влога до определения от касационния съд размер и защитата във второто въззивно производство е била ограничена до установяване на извършените в хода на процеса плащания. Поради това договорянето на адвокатско възнаграждение в размер, почти двоен на възнагражденията, заплатени за предходните инстанции по същество, в които защитата е била осъществявана и по правото, и по правото (3 616,93 лв.), не съответства на критерия за сложност на делото. Ето защо дължимите на ищеца разноски за адвокат за второто въззивно производство е следвало да бъдат намалени, но неправилно при намаляването им апелативният съд е съобразил минимума, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. Такъв подход противоречи на даденото с Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване относно характера на наредбата като съглашение, попадащо под забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС (§ 54 от решението). Тълкуването на СЕС съгласно чл. 633 ГПК е задължително за националния съд, който се явява задължен да не приложи националната подзаконова уредба. Това налага справедливият размер на възнаграждението да се определи въз основа на комплекс от фактори, сред които материален интерес, фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. Изхождайки от липсата на правна сложност на спора, подлежащ на решаване във втората въззивна инстанция, от обема на извършените процесуални действия, както и съобразявайки цената на иска след намалението му, на договорените възнаграждения за предходните инстанции и на възнаграждението, платено за защита от насрещната страна, съдът счита, че справедливото възнаграждение за адвокат за второто разглеждане на делото от апелативния съд е в размер от 3 500 лв. Тази сума не подлежи на допълнително намаляване при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като при второто разглеждане на делото от апелативния съд искът е бил намален до сума, по-малка от първоначално дължимата, а частичното отхвърляне на иска е резултат от извършени плащания в хода на процеса. Доколкото с обжалваното определение сумата от 3 099,70 лв. е присъдена допълнително към вече присъдената с решението сума от 2 888,40 лв. (извод, установим от мотивите на акта), то последната следва да бъде приспадната от определения от настоящия състав справедлив размер. Изчислена по този начин, подлежащата на допълнително присъждане по реда на чл. 248 ГПК сума възлиза на 611,60 лв. За разликата над 611,60 лв. до присъдения размер от 3 099,70 лв. обжалваният акт следва да бъде отменен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,