Определение № 3176 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1942/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 566 от 16.12.2022 г. по в.търг. д. № 482/2022 г. на АС - Пловдив, с което предявените обективно съединени искове по чл. 226 КЗ/отм./ са уважени. Жалбоподателят „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради грубо противоречие с материалния закон, както и неправилна интерпретация на опосредените факти. Ответниците в касационното производство В. П. М. и Х. М. М., чрез процесуалния си представител излагат съображения, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по реда на чл. 38 Задв. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати на В. П. М. и Х. М. М. сумаите от по 50 000 лв. за всеки, представляваща част от общо претендирана сума от по 250 000 лв. за всеки, съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им П. Х. М., настъпила в резултат на получената тежка телесна повреда на П. М. при ПТП от 16.08.2013 г., причинено от Д. К. при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ КН 3235 ВА, за който собственикът е сключил договор по риска „Гражданска отговорност“ към момента на настъпването на ПТП от 16.08.2013 г., изразяващи се в скръб, мъка, тъга, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане. Установено е, че с решение по гр.д.12411/2014г. ЗАД“Виена Иншуранс гпруп“ е осъдена да заплати на П. М. сумата 350 000лева за претърпени неим.вреди от настъпилото ПТП и 27 714,04лева за им.вреди. Установено е, че със споразумение, одобрено по нохд 7307/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Д. К. е признат за виновен в извършване на 16.08.2013 г. на престъпление по чл.343, ал.1,б. „б“, предл. 1 НК във връзка с чл.342, ал.1 НК, изразяващо се в това, че на път, свързващ [населено място] и [населено място], при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,т.1 ЗдвП, чл.15, ал.1 ЗДВП, чл.20, ал.1 ЗдвП и чл.20, ал.2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил на П. Х. М. тежка телесна повреда, изразяваща се в състояние на пълно откъсване от външния и социален свят за повече от една година, представляващо продължително разстройство на съзнанието. По отношение на релевираното възражение, че вземането на ищците е погасено по давност е прието, че погасителната давност по иска за неимуществени вреди от смъртта на едно лице започва да тече от момента на настъпване на смъртта. Въззивният съд е посочеил, че т. 4 от ТР № 1/2014 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС касае случаите на ексцес, но разрешението е относими и към хипотезата на настъпила смърт. Според съдът с оглед общото правило на чл. 114, ал.1 и ал.3 ЗЗД, поставящо за начало на давностния срок деня, в който вземането е станало изискуемо, респ. деецът е открит се налага специалната разпоредба на чл. 197 КЗ/отм./, определяща за начало на давността за правата по всички застрахователни договори денят на настъпване на застрахователното събитие, да бъде подложена на поправително тълкуване в частта относно задължителната застраховка “Гражданска отговорност” поради доказаната, по арг. от чл. 46 ЗНА предвид извършено историческо тълкуване на направените изменения в закона с оглед изравняване на срока за погасяване на претенцията срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ с този срещу застрахования пряк причинител на увредата. Прието е, че аналогично, в случай на смърт, вредата се проявява в по-късен момент, в патримониума на други увредени лица, при което към момента на увреждането все още няма възникнало право на обезщетение от тази смърт, което да може да бъде заявено и защитено, поради което не може да се говори за кредиторово бездействие, с което да тече и погасителна давност. Според въззивният съд се касае за самостоятелно право, което възниква в момента на смъртта, респ. в този момент започва да тече и погасителната давност и няма нито правна, нито житейска логика да бъде прието, че при ексцес давността започва да тече от проявяването на вредите в пълния им обем, а в случай на смърт, която е най - тежката възможна последица, погасителната давност да тече от датата на ПТП. Въззивният съд е приел, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт на П. М.. В обясненията си ищцата В. М. дадени по реда на чл. 176 ГПК е посочила, че от попаденето в състояние на „будна кома“ до смъртта му негова майка се е грижела за личната и битовата му хигиена; освен причинената травма сина ѝ не боледувал от други болести, след ПТП живеели почти в изолация с цел предотвратяване на инфекции, като рядко бил посещаван от лекар; спазвали предписанията за добра хигиена, обслужване, чист въздух, рехабилитация, социална изолация; инициирани били образни изследвания – скенер за установяване състоянието на увреждането и как се развива травмата, при разчитането на които мнението на лекарите било, че няма смисъл и скенери да се правят, тъй като травмата в мозъка се разраства и се влошава; спряла в един момент да търси и лекари за домашни посещения, тъй като при идването си й казвали, че няма какво да се направи освен посочените вече предписания; посочила е, че синът ѝ не е настивал, не е имал грип, шест години спазвали изолация с цел предпазване от такива заболявания, като била спазвана и безупречна хигиена; през целия период веднъж дневно го посещавал рехабилитатор; дори и за кратък период от време преди смъртта му, не е имало промяна в състоянието му. Съдът след анализ на съдебно медицинските експертизи е приел, че при ПТП от 16.08.2013 г. П. М. е получил травматичен шок, контузия на главата и на гръдния кош, контузия на мозъка, кръвоизлив под кожата на меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под кожата на меките черепни покривки в дясно теменно, контузия на белите дробове, счупване на тялото на първи лумбален /поясен/ прешлен, вследствие на което пострадалият е изпаднал в коматозно състояние, т.нар будна кома. Взето е предвид заключението на вещото лице, според което смъртта на П. М. е настъпила закономерно, съобразно състоянието му, като е налице причинно- следствена връзка между ПТП от 16.08.2013 г. и с настъпилите по-късно последици – състояние на „будна кома“ и впоследствие смърт. Въззивният съд е квалифицирал изводите на вещото лице като изключително добре аргументирани и защитени, включително и в дадените подробни устни обяснения в открито съдебно заседание, поради което ги е приел изцяло. За неоснователно е прието и релевираното от ответника – жалбоподзателя възражение за съпричиняване. Въззивният съд се е позовал на заключенията на КСМАТЕ, в която вещите лица са констатирало, че след напускане на пътното платно л.а. Фиат Мареа е започнал да се преобръща по стръмен и каменист наклон, като се е превъртял 6-7 пъти, при които водачът и пътниците в купето са били подложени на инерционни и гравитационни сили в различни посоки и сменящи се направления. Водачът на автомобила и пътникът до него са пътували с поставени предпазни колани, но и първи са забелязали опасността, като най- вероятно са предприели волеви действия за укрепване на телата си. Пътниците отзад са пътували без поставени предпазни колани и телата им са извършвали хаотични действия. Вещите лица са изтъкнали, че П. М. е бил подложен най-силно на въздействието на инерционните и гравитационни сили, за което доказателство е най-силно увредената задна дясна част на автомобила и хлътналият към купето таван, при което починалият е получил многобройни удари по главата в твърди тъпи предмети от интериора на автомобила и хлътналия към купето таван на автомобила. При така установените обстоятелства по делото съдът е счел предявените искове за основателни и ги е уважил. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: поражда ли право на трети лица да получат от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение за смъртта на свой близък, когато на същия в срока на действие на полицата е причинена телесна повреда – вредата като елемент от фактическия състав на осъществено непозволено увреждане, а смъртта е настъпила години след изтичането на срока на действие на застрахователя, представлява ли нова вреда настъпилата смърт на пострадалия от деликт (виновно причинено ПТП), при което на същия е била причинена телесна повреда, т.е. може ли едно и също противоправно деяние да има два отделни вредоносни резултата по отношение на едно и също лице, относно правната същност на понятието причинно – следствена връзка и прекъсната ли е, когато са изминали години от получаването на тежка телесна повреда, за която деликвентът е понесъл отговорността си, относно приложението на чл.197 КЗ/отм/ с оглед момента, от който започва да тече погасителна давност и приложима ли е т.4 от ТД№1/2014г. ОСТК на ВКС, по въпросите за значението на присъдата като акт по чл.300 ГПК за гражданския съд и фактите, досежно които се разпростира обвързващата му сила, по въпроса относно материалните предпоставки за приложението на чл.51 ,ал.2 ЗЗД, както и за задължението на съда да изложи собствени мотиви и да обсъди доводите на страните.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл.197 КЗ/отм/ с оглед момента, от който започва да тече погасителна давност на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въпросите: поражда ли право на трети лица да получат от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение за смъртта на свой близък, когато на същия в срока на действие на полицата е причинена телесна повреда – вредата като елемент от фактическия състав на осъществено непозволено увреждане, а смъртта е настъпила години след изтичането на срока на действие на застрахователя, представлява ли нова вреда настъпилата смърт на пострадалия от деликт (виновно причинено ПТП), при което на същия е била причинена телесна повреда, т.е. може ли едно и също противоправно деяние да има два отделни вредоносни резултата по отношение на едно и също лице, относно правната същност на понятието причинно – следствена връзка и прекъсната ли е, когато са изминали години от получаването на тежка телесна повреда, за която деликвентът е понесъл отговорността си касаят съществото на спора и по тях съдът ще следва да се произнесе при разглеждане на спора по същество. Въпросите за значението на присъдата като акт по чл.300 ГПК за гражданския съд и фактите, досежно които се разпростира обвързващата му сила, по въпроса относно материалните предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и за задължението на съда да изложи собствени мотиви и да обсъди доводите на страните не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за уважаване на предявените искове. Предвид изложените съображения, съдът