Определение № 1305 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ПИМК БИЛД“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Й., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 440 от 1.04.2024г. по в.гр.д. № 2867 по описа за 2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 330 от 9.07.2022г. по гр.д.№ 132/2022г. на Районен съд Асеновград като дружеството е осъдено да заплати на Ф. Е. Х. сумата от 19 558.30лв.въз основа на сключен предварителен договор от 31.10.2019г., ведно със законната лихва считано от 14.01.2022г. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ф. Е. Х., чрез процесуалния представител адвокат И., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 100лв., реалното извършване на които установява с представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 16.07.2024г. В последния е посочено, че за изготвяне, подписване и подаване на отговор на касационна жалба по въззивно решение, постановено по в.гр.д.№ 2867/2023г. на ОС Пловдив страните са договорили възнаграждение от 5 100лв., което е заплатено „в брой при подписване на договора“, който „служи като разписка за получената изцяло в брой сума“. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел следното: Между страните е сключен предварителен договор на 31.10.2019г. за покупко продажба, като продавачът „ПИМК БИЛД“ ЕООД [населено място] се е задължил да продаде на купувача Ф. Е. Х. апартамент № ..., на ет..., с площ от 71.96кв.м.и парко място № ..., с площ от 43.05кв.м., находящи се в [населено място], УПИ ...-..., кв.... по плана на кв.Д.П., за сумата от 36 200 евро с ДДС. От нея продавачът е следвало да заплати веднага 10 000евро капаро, а останалата сума – при прехвърляне на вещните права с нотариален акт, като точния ден и час на сключване на окончателния договор е следвало да бъде договорен между страните. Безспорно е, че ищцата – в качеството си на купувач е заплатила сумата от 10 000еври /или 19 558.30лв./, поради което тя е изправна страна по сключения предварителен договор./Плащането е установено с приети по делото като доказателства банково удостоверение от „Уникредит Булбанк“ и фактура № 287 от 6.11.2019г./ Относно ответника, въззивният съд е приел, че е неизправна страна, доколкото е установено, че той е продал същия апартамент не на ищцата, а на трето лице на 25.11.2020г. Съдът е приел за установено, че ответникът е получил на 13.01.2022г. отправеното до него от Ф. Х. уведовление за разваляне на договора. Уведомлението е изпратено по електронен път и е връчено чрез адвокат Б. А., който към посочената дата е разполагал с пълномощие да представлява дружеството. При тези мотиви на въззивния съд, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с тезата си, че ответната страна не е неизправна страна, защото с неплащането на цялата сума от купувача, е отпаднало нейното задължение за прехвърляне на собствеността. Ако съдът не установи наличие на очевидна неправилност, касаторът се позовава на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с което поставя следните два въпроса: 1. Възниква ли право на разваляне на договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот поради неизпълнение от страна на продавача-изпълнител на задължение за прехвърляне на собствеността на недвижими имот, ако купувачът-възложител не е изплатил в цялост дължимата и уговорена продажна цена, при наличие на постигната договорка, че задължението за прехвърляне възниква при напълно изплатена продажна цена? и 2. Би ли могла страна по сключен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот да се счита за надлежно уведомена за извършено разваляне на договора при включена уговорка в същия за изплащане на изрично писмено уведомление за разваляне, в случай че бъде изпратено по електронна поща изявление в горния смисъл до адвокат, който няма пълномощно да получава материалноправни волеизявления за разваляне на договора? Касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 992/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 834/2017г.на ІІІ г.о., т.д.№ 1980/2017г.на ІІ т.о., т.д.№ 60/2010г.на ІІ т.о. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване поради следното: Не е налице специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика /например решение по гр.д.№ /2020г.на І г.о. на ВКС/ - терминът „очевидна“ от посоченото основание „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок – изисква се той да е квалифициран, т.е. особено тежък порок. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. По делото въззивният съд е извел извода се за неизправност на ответната страна поради факта, че е приел за установено, че същата не изпълнила поетото от нея задължение да прехвърли собствеността на изправната страна – купувач по сключения предварителен договор. Вторият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, защото не е от значение за изхода на спора, не е свързан с решаващите мотиви на въззвния съд, доколкото съдържа условие /че адвокатът, получил изявлението за разваляне на договора не разполага с пълномощия за това/, което не е прието за установено от въззивния съд. Обсъждайки доказателствата по делото /нещо което настоящата инстанция не може да прави в производството по допустимост/, въззивният съд е приел, че съгласно чл.13, т.3 от сключения между страните договор, задължението на продавача за връщане на получените суми възниква от писменото уведомление на купувача за разваляне на договора, че купувача е изпратил такова уведомление за разваляне и то е получено от адвокат А., който в качеството си на обслужващ „ПИМК“е разполагал с действащо пълномощно за това. Първият поставен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС следва – именно поставеният от касатора въпрос „да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК“, а в случая никое от посочените от касатора решения по чл.290 ГПК не е постановено по идентичен на поставения първи въпрос. За пълнота на изложението следва да се посочи, че след като имотът е продаден на трето лице и не е възможно изпълнение на поетото задължение за прехвърляне на собствеността, продавачът дължи връщане на полученото по сключения договор. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК, като намира за доказано реалното извършване на претендираните разноски и при липса на направено възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди сумата от 5 100лв.за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд