Определение № 286 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7027/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от А. И. Г. срещу решение № 1118 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 9990/2009 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи за спокойното ползване на съседния имот ХХІІІ-1101, в кв. 15 б по плана на м. „О.”, [населено място] като премахне незаконно построените на регулационната линия с имот пл. № 1102 стопанска постройка и жилищна сграда, отразени на скицата към заключението на в. л. М., която подписана и от членовете на съдебния състав е неразделна част от решението. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разрешения от съда въпрос: 1. налице ли е навлизане в съседния имот при построяването на сградите в имота на касатора, ако то е с 0.15 м. в единия край и 0.16 м. в другия и застъпва площ от 2.4 кв. м., съгласно приетата тричленна експертиза, което застъпване (навлизане) е в рамките на допустимото отклонение от 0 до 30 см. (по методиката за изработването на кадастрален план, действала към 1971 г.); 2. задължен ли е съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а също и съобразно дадените указания на по-горния съд. Ответниците по касация Н. В. и И. В. намират жалбата за неоснователна. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Установено е по делото, че ищците са собственици на недвижим имот УПИ ХХІІІ-1101, а ответникът по иска, сега касатор, е съсобственик на имот УПИ ХХХІІ-1102, двата в кв. 156 по регулационния план на м. „О.” [населено място]. В имота на касатора по вътрешната регулационна линия са построени незаконно жилищна сграда с дължина 13.75 м. и стопанска постройка с дължина 3.80 м. С гласни доказателства е установено, че жилищната сграда е построена през 1970-1971 г., а стопанската през 1983-1984 г. С приета техническа експертиза приета по гр. д. № 2326/03 г. на СРС е констатирано, че жилищната сграда е с височина 3.25 м., като над етажа от към калканната стена е построена таванска стая с едноскатен покрив, която измерена до най-високата част на калката е с височина 6 м. Вещото лице е изразило становище, че тези постройки не създават пречки за спокойното ползване на имота на ищците. Изградените сгради имат масивна монолитна конструкция, като жилищната сграда е на площ от 80 кв. м., а стопанската на площ от 28 кв. м. Приетата геодезическа експертиза от въззивния съд по гр. д. № 9990/2009 г. на СГС е установила след извършето геодезическо измерване на съществуващите граници на УПИ V-1101, в кв. 156 по регулационния план на местността „О.-М.” част „Братска могила, [населено място] и съвместяване на цифровите модели на регулационния и кадастрален план от ГДИС с геодезическата снимка в координатна система от 1970 г., че границата от регулационния и кадастралния план между УПИ V-1101 и УПИ ІV-582,1102 се припокриват, поради което не се различават на чертежа. От комбинираната скица се установява, че част от двуетажната сграда, построена в УПИ ІV-582,1102 навлиза в УПИ V-1101. Размерите на навлизането са в североизточната част 0.19 м. а в югоизточната 0.16 м., а площта на застъпване е 2.6 кв. м. Пред въззивния съд е допусната и приета и едночленна експертиза, изпълнена от в. л. инж. П., при измерване на място е констатирано навлизане на сградата в имота на ищеца в единия край на сградата с 0.15 м., а в другия с 0.16 м. Частта, с която сградата навлиза в имота на ищеца, е означена в кафяво защриховане и е по цифрите 2,3,4,5,6,7,2., а заетата площ е 2.40 м. Вещото лице е изразило становище, че след като има навлизане на сградата в съседния имот, то тя не може да бъде узаконена. Във въззивната инстанция с молба от 10.06.2001 г. ищецът е уточнил, че иска премахване на построените сгради в имота на ответника по вътрешната регулационна линия, поради това, че са изпълнени без строителни книжа и без да е спазено предвиденото разстояние до регулационната линия. Съдът е уважил иска за премахване на жилищната сграда, след като е приел, че тя е построена незаконно. Поради това, че е изпълнена на вътрешната регулационна линия без да е спазено изискването за отстояние от същата, тя не може да бъде узаконена. Направил е извод, че тя няма статут на търпим строеж, тъй като този факт не е установен по предвидения за това ред. Представеното удостоверение за установяване на обстоятелството дали незаконния строеж е търпим е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Обстоятелството по чл. 146, ал. 2 във вр. с § 16, ал. 1 ЗУТ се удостоверява от главния архитект, а в случая удостоверението е било издадено от кмета на СО-район С.. Приел е също, че без значение за търпимостта на сградата е и обстоятелството, че по действащия нов дворищно регулационен план е предвидено сключено застрояване в двата имота. По отношение на стопанската страда е приел, че не е установено дали е построена пред 07.04.1987 год., за да се приеме строежа за търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. По делото има данни, че в ръчна скица, изработена през 1987 г., са нанесени и двете сгради, но поради липса на сведение за точната дата на съставянето й не може да се направи обоснован извод, че е построена преди посочената в закона дата. Въз основа на изложеното е формирал правния извод, че построените в имота на ответника сгради са нетърпими и подлежат на премахване. Налице е основание за допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешения в противоречие със задължителната практика на ВКС процесуален въпрос: задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.