Определение № 2470 от 17.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. А., представляван от пълномощника му адв. П. К., срещу решение № 964 от 30.06.2022 год. по въззивно гр. д. № 71/2022 год. на Софийския апелативен съд. Касаторът оспорва решението в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 18.08.2021 год. /допълнено на 18.10.2021 год./ по гр. д. № 162/2020 год. по описа на Софийския окръжен съд, е отхвърлена претенцията му по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 05.03.2019 год., за разликата от 20 000 лв. до 35 000 лв. Моли за неговата отмяна и присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 15 000 лв., ведно със законната лихва считано от 26.03.2019 год. до окончателното изплащане. При това положение следва да се приеме, че въззивното решение в неговата потвърдителна част за отхвърляне на иска за размера над сумата от 35 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв., не се обжалва и е влязло в сила. В изложение към жалбата по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поддържа становището за наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, обоснована със значителното разминаване в констатацията на двете съдебни инстанции за размера на дължимото справедливо обезщетение, без да са възприети различни фактически положения. В контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани многобройни правни въпроси, които /обобщени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/ се свеждат до: приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост; критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне дължимото обезщетение в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; задължението на съда да мотивира преценката си, като съобрази конкретния размер на дължимото обезщетение с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и размера на присъжданите от съда обезщетения в аналогични случаи. Ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез адв. Д. Т., оспорва жалбата в писмен отговор. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като присъденото обезщетение съответства на получените от ищеца травматични увреждания и интензитета на претърпените от него болки и страдания. При преценка, настоящият състав на ВКС, II г. о., намира касационната жалба за процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да се произнесе по наличието на наведените основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК съобрази следното: По правопораждащите факти за възникване отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск за вреди е формирана сила на пресъдено нещо. Висящността на спора е запазена единствено по отношение размера на справедливото обезщетение. Прието е за установено по делото, на база неоспореното от страните заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, че вследствие на процесния инцидент ищецът е получил: счупвания на лявата малкопищялна кост и на проксималната фаланга на първи пръст на лявата ръка, както и разкъсно-контузна рана на кожата на лявата подбедрица с размери 10х4 см. дистално и 3х2 см. проксимално. Наместване на фрактурата на фибулата е извършено закрито под рентгенов контрол. Оздравителният процес е наложил още извършването на първична хирургична обработка на раната, както и поставянето на гипсова имобилизация. Към 19.04.2021 год. вещото лице не констатира аномалии в походката на ищеца, но установява наличието на загрозяващ белег по предната повърхност на лявата подбедрица с дължина 22 см. и ширина до 1 см., както и деформация на счупения палец, водеща до затруднения в движението в метакарпофалангеалната става, за което затруднение дава становище, че няма да се подобри. По отношение контузения крак не констатира атрофия, като сочи, че мускулатурата на двете подбедрици е симетрично развита. На база изложеното, с оглед сравнително краткия период на възстановяване /до 2 месеца/, вида на проведеното лечение и характера на установените увреждания, въззивният съдебен състав е определил, че дължимото се обезщетение за претърпените болки и страдания възлиза в размер на 20 000 лв. – с 15 000 лв. по-малко от присъденото от окръжния съд обезщетение. При тези изводи на въззивния съд поставените от касатора въпроси относно приложението на чл. 52 ЗЗД обуславят решаващите изводи на съда. Огромното разминаване в субективната оценка на двете съдебни инстанции относно конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди не може да обоснове порок на въззивното решение от характера на визираните по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Същото обаче предпоставя допускане на въззивното решение до касационен контрол в приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в контекста на въпросите, касаещи задължението на съда да мотивира преценката си, като съобрази конкретния размер на дължимото обезщетение с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и размера на присъжданите от съда обезщетения в аналогични случаи, поради несъобразяване на указанията относно приложението на закона, обективирани в решение № 88 от 17.06.2014 год. на ВКС по т. д. № 2974/ 2013 год., II т. о., решение № 93 от 04.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 3460/ 2017 год., III г. о., цитираните в тях и много други. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,