Определение № 248 от 09.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5751/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 106 от 04.07.2014г. по в. гр. дело № 162/2014г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 107 от 10.04.2014г. по гр. дело № 82/2014г. на Исперихски районен съд и вместо това е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Н. Д. извършено със заповед № 15 от 11.11.2013г. на управителя на [фирма] [населено място] на основание чл. 328, ал. 2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор - производствени звена” и [фирма] [населено място] е осъдено да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6668,40 лв. със законните последици. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси - че само наличието на нова бизнес програма, било от нов управител, било от стар управител за нов мандат е условия за упражняване правото по чл. 328, ал. 2 КТ; може ли новоизбраният управител да прекрати трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ, ако към датата на сключване на новия договор за управление с него, в който са договорени съответните бизнес задачи е продължил да действа бизнес план приет в предходен мандат, а изготвения от него взе още не е одобрен. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховен касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ постановена по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Д. Н. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси свързани с наличието на бизнес програма изготвена от управителя, като елемент от фактически състав на чл. 328, ал. 2 КТ, с обжалваното решение са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан спор по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението материалноправни въпроси се свеждат до фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и по - конкретно, включва ли се в посоченото уволнително основание изискването договорът за възлагане на управление на предприятието да съдържа бизнес програма, респ. наличието на нова бизнес програма условие ли е за упражняване потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. По тези въпроси жалбоподателят представя съдебна практика, според която същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно - производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управителят е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълнява по време действието на договора. В този случай на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ - решение по гр. дело № 973/2011г., трето г. о., ВКС и по гр. дело № 456/2010г., четвърто г. о., ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК. В представеното решение по гр. дело № 2188/2013г. на ВКС, четвърто г. о., се разяснява правният характер на договора за управление като граждански договор, с който собственикът на едно предприятие възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел, а в решението по гр. дело № 4303/2013г. ВКС, четвърто г. о., се сочи, че целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да обезпечи възможност на работодателя за ефективна стопанска дейност и успешно изпълнение на определена бизнес програма, като с оглед динамиката на пазара и променливостта на икономическите фактори, предприятието може да сключва поредица договори за управление като при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок управителят да определи ръководния състав от служители, с които да осъществява управлението на предприятието. В обобщение от посочената съдебна практика, на която се позовава жалбоподателя следва, че договорът за управление, с който собственикът на едно предприятие възлага на друго лице управлението на предприятието, с оглед постигането на определена стопанска цел, изисква да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне; въз основа на бизнес задачата управляващият следва да разработи бизнес програма, която да предложи и изпълнява по време действието на договора; за постигането на тези цели на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, за което му се предоставят й правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Решаващите мотиви на съда за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ касаят обстоятелството, че от сключването на договора за управление дружеството - ответник работи по изработена в предходен мандат бизнес програма, което не е оспорено и е признато от ответника, т. е. за периода на действие на сключения договор за управление м. ноември 2013г. - м. ноември 2016г., въз основа на който е предприето уволнението на ищеца, няма изработена бизнес програма (на 27.12.2012г. една година преди изтичане действието на предходния договор за управление) внесения в Д. за одобрение бизнес план за „регулаторен период 2014г.-2018г.” не е приет, а изготвеният от настоящето ръководство нов „двугодишен” бизнес план не е одобрен от регулаторния орган. Това е дало основание на съда да приеме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, фактическият състав на чл. 328, ал. 2 КТ не е изпълнен, поради което уволнението е незаконно. Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.