Определение № 210 от 26.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 983/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. П. против определение № 136/22.03.2021 г. по ч.т.д.№ 61/2021 г. на състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл.274 ал.4 ГПК, частната касационна жалба на същата страна против определение № 260141/ 18.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 416/2020 г. на Окръжен съд – Габрово. Касаторът оспорва правилността на определението, с довода, че не се касае за множество обективно кумулативно съединени искове, всеки с цена под законодателно определения минимален праг за касационна обжалваемост, както по граждански, така и по търговски дела, така както е била приблизително определена от Районен съд – Габрово, разгледал исковете като първа инстанция – в размер на по 1 200 лева по всеки установителен иск. Според страната, съдът не е съобразил, че се защитава един единствен интерес, изхождайки от засегнатия и претендиращ защитата субект – ищеца, а не от предмета на всеки от исковете, поради което счита, че е налице един единствен иск, съображения за формирането цената на който не са изложени, освен като съответстваща на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Ответната страна – „Меркурий П и П „ АД – не е депозирала становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, оставяйки без разглеждане подадената от С. П. частна жалба срещу въззивно определение, за оставяне без уважение частна жалба на същата страна срещу отказ на първоинстанционния съд да я освободи от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, на основание чл. 83 ал.2 ГПК, съставът на първо търговско отделение на ВКС е приел, че предмет на исковото производство са предявени от ищеца „ Меркурий П и П” АД множество обективно кумулативно съединени установителни искове, за всеки от които първоинстанционнният съд е определил приблизителна цена на иска от 1 200 лева, с определение № 3880/ 28.09.2016 г.. Тъй като дефинираната в чл.280 ал.3 т.1 ГПК необжалваемост на решенията по въззивни дела, с цена на иска до 5 000 лева – по граждански и 20 000 лева – по търговски дела, е приложима и за определенията по тия дела, съгласно чл.274 ал.4 ГПК, съдът е счел, че при тази цена на исковете – преценима по всеки отделен иск, а не съобразно сбора им - въззивното определение срещу отказа на първоинстанционния съд, по молбата на страната с правно основание чл.83 ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Определението е правилно. „Меркурий П и П „ АД е предявило искове за установяване нищожност на безвъзмездното прехвърляне на 19 / след частичното прекратяване на производството за останалите 4 / търговски марки, притежание на дружеството, от същото в полза на ответника, както и искове за установяване по отношение ответника правото си на собственост върху всяка от същите 19 търговски марки. С изрично определение на Районен съд – Габрово цената на всеки от исковете е била определена приблизително, в хипотезата на чл. 70 ал.3 ГПК, на 1 200 лева. Същата цена е потвърдена и в първоинстанционното решение, с което са уважени предявените установителни искове за нищожност на прехвърлителните сделки – на основание чл. 26 ал.1 пр. първо вр. с чл. 38 ал.1 ЗЗД, както и установителните искове за собственост. Спор относно окончателната цената на исковете, така определена в хипотезата на чл.70 ал.3 ГПК, не е въвъведен с настоящата жалба. Обективното съединяване на искове предпоставя различие в предмета на всеки от тях, в случая обусловено от атакуването на 19 самостоятелни безвъзмездни сделки / макар с еднообразни по съдържание и от една и съща дата прехвърлителни актове /, респ. установяването на право на собственост върху 19 самостоятелни обекта на притежание / всяка от тези 19 търговски марки /. Именно идентичността на субекта - ищец по всеки от исковете - обуславя и наличието на обективно кумулативно съединяване. Единственият довод на касатора – за един единствен засегнат от атакуваните действия правен субект – ищеца - е напълно несъстоятелен. Последното няма отношение към преценката на броя на предявените искове, нито към начина на определяне цената им, съгласно чл.69 ГПК, като меродавен и за двете е само и единствено предмета на исковете – търсената защита от съответен вид, спрямо конкретно имуществено или неимуществено право или притезание. Накърненото право на собственост върху всяка отделна търговска марка предпоставя самостоятелни искове за защитата й. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение