Определение № 1605 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3256/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Й. и В. Н. Й., и двамата със съдебен адрес в [населено място], подадена чрез адв. С. Н., срещу въззивно решение № 460/13.04.2023 г. по в. гр. дело № 485/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 141 от 12.12.2022 г. по гр. дело № 58/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от ищците искове срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг.: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение по 100 000 лв. на всеки от тях за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на техния внук В. Н. В. в резултат на ПТП на 18.11.2020 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Поддържа се, че между ищците и внукът им е била налице трайна и дълбока емоционална връзка, която обуславя правото им в конкретния случай да бъдат обезщетени за претърпените от тях болки и страдания. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг.: Живот и Здраве“ АД, гр. София, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. В. П.. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, а подадената жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Предявените от ищците субективно съединени искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ. По делото не се спори, че при ПТП на 18.11.2020 г. е загинал внукът на ищците. За установяване на механизма на ПТП по делото е приета съдебна автотехническа експертиза, както и съдебно-медицинска експертиза за установяване на причинната връзка между получените телесни увреждания и настъпилата смърт. Съдът като се е позовал на тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е приел, че ищците попадат в кръга на лица, имащи право да претендират обезщетение за търпени болки и страдания от загуба на близък, но в хода на производството не е доказана материалноправната им легитимация. Посочено е, че за да бъде основателна исковата претенция е необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия и произтекли от неговата смърт извънредни и продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. При преценка на събраните доказателства съдът е приел, че бабата и дядото на загиналия младеж търпят мъка, болка и страдат от неговата загуба, но не се касае до изключението, визирано в тълкувателното решение. Прието е, че житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните отношения между внук и дядо и баба. От събраните доказателства е установено, че ищците са обичали внучето си и са се грижели за него, когато то им е гостувало, но е прието, че не са налице нетипични обстоятелства да послужат за признаване на право на обезщетение на ищците. Посочено е, че в случая са установени нормални и близки отношения между загиналия и ищците, които обаче нямат характер на извънредно интензивни, или необичайно емоционални. Установено е, че те не са били членове на едно домакинство, живеели са в различни къщи и градове, общували са през почивните дни и ваканциите, като не е установено наличие на засилена помощ и подкрепа от страна на внука спрямо ищците и пр. В заключение е прието, че не е доказано връзката между роднините да е била с такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени неимуществени вреди. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да не се стига до различни изводи от различните съдилища. Относно наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното: На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторите са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на непълна, неясна или противоречива правна норма. В представеното изложение на касационните основания се съдържат множество твърдения, свързани с правилността на обжалваното решение по същество, които обаче са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е относим към решаващите изводи на съда, но по отношение на него съществува трайна и непротиворечива практика. По отношение на легитимацията на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък също съществува задължителна практика, обективирана в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение. Несъгласието на касаторите с правните му изводи обаче не съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение